Определение № 260073 от 22.03.2021, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ /22.03.2021 г., гр. Провадия

ПРОВАДИЙСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 22.03.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН като разгледа докладваното от съдията г. д. № 400/2020 г. по описа на РС - Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 2951/26.06.2020 г., подадена от Х.Н.А. ***.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, поради което и на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, както и да изготви проект за доклад по делото.

Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с. ****, Община ****, област ****, а именно - дворно място с пространство от 1250.00 кв.м., съставляващо УПИ Х в квартал 53 по регулационния план на селото, при граници: от три страни улици, УПИ IX. Собствеността върху имота придобил на основание спечелен търг с явно наддаване, организиран от ответната Община през 2002 г., за което му е била издадена фактура № 5 от 30.06.2003 г. Съгласно условията на търга, заплатил на ответната Община сумата от 4612.00 лв., от които 1540.00 лв. за дворното място. Въпреки плащането, собствеността върху имота, предмет на търга, не му била прехвърлена по съответния ред. След няколкогодишни преговори, на 25.08.2015 г., ответникът му прехвърлил с договор само построената в имота сграда - работилница. Не му била прехвърлена собствеността върху дворното място.

Предвид гореизложеното, като собственик на горепосочения имот, за ищеца се пораждал правен интерес от завеждане на делото

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот, а именно: дворно място с пространство от 1250.00 кв.м. в квартал 53 по регулационния план на селото, при граници: от три страни улици, УПИ IX, придобит на основание спечелен търг с явно наддаване, а при условията на евентуалност – придобит на основание давностно владение, тъй като от датата на търга до сега е ползвал имота спокойно, необезпокоявано, като собствен, непрекъснато.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е собственик на описания имот, моли да бъде осъдена ответната община, на основание чл. 55, ал.1, пр. 2 от ЗЗД да му заплати сумата от 1540.00 лв., получена като продажна цена на дворно място с пространство от 1250.00 кв.м., съставляващо УПИ X в квартал 53 по регулационният план на селото, при граници: от три страни улици, УПИ IX, тъй като е получена с оглед на неосъществено основание - продажба на дворното място, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на сключване на договор за покупко-продажба на сградата върху мястото (25.08.2015 г.) до датата на завеждане на исковата молба (08.06.2020г.), която е в размер на 748.79 лв., както и законната лихва върху главницата от 1540.00 лв., считано от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ заплащане.

В случай, че съдът приеме иска за недопустим или неоснователен, то моли на основание чл. 59 от ЗЗД да бъде осъдена ответната община да му заплати сумата от 1540.00 лв., получена без основание, като продажна цена на дворно място с пространство от 1250.00 кв.м., съставляващо УПИ X в квартал 53 по регулационният план на селото, при граници: от три страни улици, УПИ IX, тъй с тази сума Община **** се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ заплащане. Претендира разноски.

Излага следните съображения:

Позовава се на

Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, като излага, че при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено; че текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т. н. В този последен случай, ако страната, която има интерес от несбъдването на условието, недобросъвестно е попречила да настъпи то, чл. 55, ал. 1 от ЗЗД няма приложение, защото по силата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД се счита, че условието се е сбъднало. При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД престацията се извършва с оглед осъществяването на едно бъдещо основание.

Затова вземането става изискуемо от деня, в който настъпи невъзможността да се осъществи това основание. Посочва, че в настоящият случай това е датата, на която ответната община е отказала да му прехвърли собствеността върху имота и страните са сключили договор само за сградата, предмет на плащането по издадената фактура (25.08.2015 г.).

В уточнителна молба вх. № 2951/26.06.2020 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание спечелен търг, но ответната Община отказвала да прехвърли собствеността върху дворното място с мотива, че същото не е било предмет на търга и ищецът е купувач само на сградите и машините, за което е сключен и представеният с исковата молба договор за покупко-продажба. Ответната Община отказвала да прехвърли собствеността по съответния ред на дворното място, тъй като твърдяла, че дворното място е общинска собственост и не е било предмет на търга, т.е. ответникът твърди, че ищецът е спечелил търга само за сградите и машините. От представения договор за покупко-продажба, сключен няколко години след проведеният търг, било видно, че ответната Община е отказала да прехвърли по съответния ред дворното място на 25.08.2015 г. - датата, на която е сключен договорът между страните, като в предмета на договора липсвало прехвърляне на собствеността върху дворното място. Процесното дворно място, според ищеца, е предмет на търга и е заплатено ведно със сградите и машините.

По отношение на установителния иск, ищецът твърди, че е придобил дворното място на основание спечелен търг с явно наддаване, като е започнал да владее имота, считано от 27.12.2000 г. - датата, на която е издадена Заповед № 1511 на Кмета на Община ****. От тази дата ищецът е започнал да владее имота с ясно съзнание, че е спечелил търга, заплатил е цената и счита имота за своя собственост. Твърди, че от 27.12.2000 г. и до настоящият момент владее имота спокойно, явно и необезпокоявано, и е придобил същия на основание давностно владение.

Уточнява, че иска по т. 3 от исковата молба (чл.59 от ЗЗД) бил съединен, при условията на евентуалност с иска по т. 2 (чл. 55 от ЗЗД), т.е., ако съдът приеме, че ищецът не е собственик на имота, то следва да осъди ответната община да заплати на ищеца сумата от 1540.00 лв., получена като продажна цена на дворно място, тъй като е получена с оглед на неосъществено основание - продажба на дворното място, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на сключване на договор за покупко-продажба на сградата върху мястото (25.08.2015 г.) до датата на завеждане на исковата молба (08.06.2020 г.), която е в размер на 748.79 лв., както и законната лихва върху главницата от 1540.00 лв., считано от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ заплащане. А в случай, че съдът приеме искът по чл. 55 от ЗЗД за недопустим или неоснователен или вземането погасено по давност, то моли на основание чл. 59 от ЗЗД да бъде осъдена ответната община да заплати на ищеца сумата от 1540.00 лв., получена без основание, като продажна цена на дворното място, тъй като с тази сума Община **** се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ заплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Съдът, на основание ч.

145, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да уточни датата, от която твърди, че е започнал да владее процесния имот, доколкото исковата молба твърди, че от датата на търга до сега е ползвал имота като собствен, без да посочва датата на търга, в молбата си с вх. № 2951/26.06.2020 г. посочва, че е започнал да владее имота от 27.12.2000 г. - датата, на която е издадена Заповед № 1511 на Кмета на Община ****, а от представената с исковата молба Заповед № 1511 на Кмета на Община **** е видно, че същата е издадена на 27.12.2002 г.; да уточни претенцията си за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1540.00 лв., получена без основание, като продажна цена на дворното място, тъй като с тази сума Община **** се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ заплащане, доколкото сумата от 1540.00 лева едновременно се претендира като получена от ответника без основание, но и като продажна цена на дворното място /което по – скоро говори за наличието на основание за плащане на сумата, за което в исковата молба са изложени твърдения, че не е осъществено, т.е. претенцията отново сочи на вече заявената такава по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД/, като при това се сочи, че ответната община се е обогатила за сметка на ищеца при твърдение за пряко престиране на сумата от ищеца на ответника /т. е. че вземането на ищеца произтича от престационна /чл. 55 от ЗЗД/, а не от непрестационна кондикция /чл. 59 от ЗЗД/; след горното уточнение да формулира надлежен петитум досежно тази претенция.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Ответникът счита предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни и недоказани, по следните съображения:

Оспорва основанието и всички фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба.

Оспорва наведеното твърдение, че ищецът е придобил собствеността върху имот представляващ дворно място с пространство от 1250 кв.м., съставляващо УПИ X, в кв. 53 по РП на с. **** посредством спечелен търг с явно наддаване, организиран от община **** през 2002 г. като излага следното:

С решение № 22-3-6/04.06.2002 г. Общински съвет - **** възложил на кмета на общината да организира и проведе търг с явно наддаване за продажбата на имот - частна общинска собственост (АОС 117/12.01.2000 г.) за обект „Училищна работилница”

- ОУ

„Х. Ботев”, находящ се в кв. 53, парцел IX по плана на с. ****, след оценка от лицензиран оценител на сградата на работилницата и движимото имущество в нея.

Със Заповед №

1358/27.11.2002г. Кметът на общината, на основание чл. 35, ал. 1от ЗОС и Решение № 22-3-6/04.06.2002 г. на ОбС - **** наредил да се проведе търг с явно наддаване. Предмет на търга бил „Училищна работилница” с начална тръжна цена 3112 лв. и движими вещи, всяка една от които била със собствена начална тръжна цена, посочена изрично в Заповедта. Калкулираната обща стойност на обявените в заповедта на кмета движими вещи била в размер на точно 1500 лева. Заповедта за провеждане на търга била публикувана във в. Дума, бр.296/21.12.2002 г.

Със Заповед №

1509/27.12.2002 г. Кметът на общината назначил комисия,която да проведе търг с явно наддаване за имота и вещите, посочени в Заповед № 1358/27.11.2002 г.

Според Протокол от

27.12.2002 г. назначената комисия се събрала в 12:30 ч. на 27.12.2002 г., за да проведе търг с явно наддаване на имот и вещи съгласно Заповед № 1358/27.11.2002 г. Комисията определила за спечелил търга Х. Николаев А., който „иска да закупи обявеното имущество на първоначални цена”. Т.е. ищецът в настоящото производство се е съгласил с първоначално обявената от кмета цена 3112 лв. за „Училищна работилница“ и с цените на всяка отделна движима вещ в сградата, общият сбор на които е в размер 1500 лв., като закупува описаното в Заповед № 1358/27.11.2002 г. на обща цена от 4612 лв., за която цена от Община **** на Х.Н.А. била издадена Фактура № 5 от 30.06.2003 г.