Решение № 988 от 18.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 988 гр. Бургас, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120104436 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу В. Г. С. и Н. Г. С., искове за установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат в условията на разделност на ищеца, както следва: за В. Г. С. сумата от 504,13 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. Бургас, ***, аб. № *** за отчетен период от 05.08.2022 г. до 03.10.2024 г., период на фактуриране от 26.09.2022 г. до 25.10.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 56,66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2022 г. до 27.11.2024 г.; за Н. Г. С. сумата от 504,13 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. Бургас, ***, аб. № *** за отчетен период от 05.08.2022 г. до 03.10.2024 г., период на фактуриране от 26.09.2022 г. до 25.10.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 56,66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2022 г. до 27.11.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/05.12.2024 г. по ч. гр. д. № ***/2024 г. на РС – Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че ответниците, като наследници по закон на К. П. К. притежават качество на потребител на ВиК услуги за процесния имот, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в процесния период ответниците са потребили доставена, отведена и пречистена вода в процесния обект на потребление, за което са издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил задълженията си по фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от ОУ. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника се е породило задължение за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура.

1

Поддържа се, че за процесните задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и дадените от съда указания са породили правен интерес за заявителя да предявени настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца, че К. П. К. е била собственик на обекта на потребление, както и че ответниците са нейни наследници.

Изтъкнато е, че вземанията се погасяват с изтичане на тригодишна погасителна давност.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове.

В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приобщено ч. гр. д. № ***/2024 г. на РС – Бургас, от което се установява, че срещу длъжниците е издадена заповед за изпълнение, редовно връчена на същите по чл.

47, ал. 5 ГПК и съобразно указанията на съда е предявен настоящият иск, с предмет сумите по заповедта.

По делото не е спорно, че имотът, находящ се на адрес гр. Бургас, *** е водоснабден.

Не е спорно по делото, че партидата за процесния имота е на името на К. П. К..

От представеното по делото удостоверение за наследници на К. П. К. се установява, че наследници на същата по закон са нейните деца – ответниците по делото /л. 121/.

От представена по делото справка от Служба по вписванията и справки от ДМДТ към Община Бургас се установява, че процесният апартамент е собственост на ответниците /л. 96 и л. 116 – л. 120/.

Приети по делото са справки-извлечения за претендирания период и издадените фактури за периода /л. 10 – л. 34/.

Представи по делото са протоколи за неосигурен достъп до имота за 2023 г. и 2024 г.

/л. 90 – л. 95/.

От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза /л. 122/ се установява, че процесният имот е водоснабден, партидата е на името на К. П. К. и че данните от справките-извлечения съответстват на тези от електронния карнет. Установява се, че от последноот показания подадено от клиента до реалния отчет – на 03.10.2024 г., има положителна разлика, което означава, че през СТИ реално е преминало количество вода.

Установява се, че в имота има монтирани два индивидуални водомера, като за водомер 1079/238 са начислени. Разпределението е в съответствие с чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4, а остойностяването на водата е направено в съответствие с цените, одобрени от КЕВР за процесния период.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изводи:

2

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове ищеца следва да установи в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, т. е. наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника, в изпълнение, на която ищцовото дружество е доставило ВиК услуги до обекта, титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника, и размерът на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението за погасителна давност.

В конкретния случай страните не спорят, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. Наличието на открита партида на името н а наследодателката на ответниците манифестира наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК услуги по смисъла на чл. 2 и чл. 3, т. 1 от ОУ на ищцовото дружество. От представената по делото справка - излечение на частен абонат е видно, че за процесният обект в информационния масив на ищеца фигурира клиентски и абонатен номер на името наследодателката на ответниците. От страна на ответниците не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на името й партида за този имот или за отдаване на обекта под наем на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установи, че наследници по закон на лицето, на което е открита партида в имота са нейните деца – ответниците по делото, които видно от справките от СВп. и ДМД на Община Бургас са приели наследството.

По отношение на реалното потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл. и чл. 30, ал. 1 от ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави периодично и на място, като резултатът се отразява в електронен карнет.

От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, партидата е на името на К. П. К. и че данните от справкитеизвлечения съответстват на тези от електронния карнет. Установява се, че от последноот показания подадено от клиента до реалния отчет – на 03.10.2024 г., има положителна разлика, което означава, че през СТИ реално е преминало количество вода. Установява се, че в имота има монтирани два индивидуални водомера, като за водомер 1079/238 са начислени.

Разпределението е в съответствие с чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4, а остойностяването на водата е направено в съответствие с цените, одобрени от КЕВР за процесния период /л. 122/.

Съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН, наследствената квота на ответниците е по ½ ид. ч., поради което, дължимите от тях, в условията на разделност, суми са в предявените размери за главница и лихви.

По изложените съображения и наличието на всички материално-правни предпоставки, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на суми за периода от 05.08.2022 г. до 03.10.2024 г., поради което искът за главница е основателен.

По отношение размера на дължимата главница, доколкото не се оспорва от ответникът вярното изчисляване на дължимата стойност, а и същата се установи от заключението на вещото лице, съдът приема, че същият е в претендираните размери.

3

Изводът за основателност на исковете, налага разглеждането на своевременно направеното от особения представител на ответника възражение за погасителна давност.

Според чл. 111 б. „в“ от ЗЗД периодичните плащания – каквито се претендират и в конкретния случай, се погасяват с три годишна давност. Според чл. 114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Когато между страните има уговорен срок за плащане изискуемостта настъпва след изтичането му. Според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества /ал. 1/ и задълженията за ползваните услуги следва да бъдат заплатени в 30-дневен срок след датата на фактуриране /ал. 2/. Клаузите уговорени в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ВиК са нищожни, поради заобикаляне на закона – чл. 113, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като с две непротиворечащи на закона клаузи – ал.

1 и ал. 2, фактически кредитора постига забранен от закона резултат – нарушаването на чл.

113 ЗЗД, съобразно който недействително /нищожно/ е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове. Клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ не противоречат на закона, тъй като в ал. 1 е уговорено единствено задължение за ежемесечно фактуриране за ищеца, а в ал. 2 е уговорен срок след изтичането на който се дължи плащане по всяка фактура. Двете клаузи в съвкупност обаче, дават фактическа възможност на ищеца да заобиколи забраната на чл. 113 ЗЗД /независимо дали реално е заобиколил същата, доколкото така формулирани, двете клаузи предоставят на кредитора възможност за заобикаляне/, тъй като същият може да изпълни задължението си за ежемесечно фактуриране по ал. 1, но може и да не го изпълни, като в последния случай ищецът фактически удължава предвидения в закона давностен срок. Процесните две клаузи поставят началото на давностния срок изцяло в зависимост от поведението на една от страните на облигационното правоотношение – кредитора, който може с поведението си едностранно да удължава давностния срок, като за стари задължения издава фактура в много по-късен момент /независимо дали реално го е сторил, достатъчно е, че тези две клаузи му предоставят възможност да заобиколи закона/, с което би се постигнал забранен от закона резултат, поради което на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, тези две клаузи са нищожни и съобразно разясненията на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТО на ВКС, съдът следва да съобрази това служебно. В допълнение следва да се посочи, че с оглед потребителския характер на спора, двете клаузи са неравноправни, поради което – нищожни и поради обстоятелството, че противоречат на Закона за защита на потребителите и правото на ЕС – чл. 143 ЗЗП, съотвено чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата), както и на т. 1 б) от Приложението към чл. 3 от Директивата, въведена в законодателството на България, поради което – задължителна за органи, организации и граждани. Съобразно извода за изначална нищожност на чл. 33 от ОУ на ВиК следва изводът, че задълженията за главница на ответника са възникнали като безсрочни и давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, съобразно чл. 114, ал.