Решение № 141 от 06.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110200500 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н.

К. Н., ЕГН ********** против НП № 24-0445-000819/13.11.2024г. на началника на група ОД МВР Варна, Сектор ПП, с което на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване на чл.137а, ал.1 от ЗДП.Със същото НП били отнети и 10 контролни точки.

В жалбата си въззивникът навежда твърдения за това, че НП било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че нарушението , за което му се търси административна отговорност не било извършено и оспорва изцяло фактическата обстановка. Нарушени били разпоредбите на чл.52 ал.4 от ЗАНН и чл.42 ал.1т.4 от ЗАНН, не били изложени мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН.Прави доказателствени искания. Моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. В. от ВАК и адв. Й. А. от ВАК.В хода на съдебните прения адв.В. излага аргументи в подкрепа на становището си, че събраните по делото доказателства не подкрепят приетата за установена от АНО фактическа обстановка, приема се, че полицейските служители преднамерено са подходили към съставянето на АУАН и се иска отмяна на НП.Адв.А. също моли НП да бъде отменено.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Л., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена както претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена, и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение отправя искане за присъждане на такова в минимален размер.

1

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.10.2024год. около 09:53ч. въззивникът управлявайки л.а. „*“ с рег. № * се движил в град *, по ул. „*“ , в посока ул. Г. *, като по време на движение водачът не е използвал обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

Действията му били забелязани от св. В. и св. И., докато се разминавали със служебният им автомобил с насрещно движещият се автомобил, управляван от въззивника. Св. И. направил обратен завой с патрулния автомобил и чрез светлинен и звуков сигнал автомобилът, управляван от Н., бил спрян за рутинна проверка.

Първоначално била извършена проверка за употреба на алкохол, след което св.В. съставила АУАН срещу въззивника, че е управлявал МПС без да ползва обезопасителен колан по време на движение, т.е. за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДП.

АУАН бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не били подадени.

Въз основа на АУАН, началника на група в ОД МВР Варна, сектор „ПП“ издал атакуваното НП, като приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел , че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 137а, ал.1 от ЗДП и му наложил съответното адм. наказание.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали актосъставителят Д. В. и К. И., вписан като свидетел в АУАН.

В показанията си пред съда св. В. и И., разказват за обстоятелствата при които е бил съставен АУАН. Сочат, че при разминаване с автомобила на възз. Н., възприели че последния е без поставен обезопасителен колан и именно това е била причината да обърнат посоката на движение на патрулния автомобил и да извършат рутинна проверка.

Като свидетел в хода на съдебното следствие по искане на въззивника е изслушана и И. Т.. Същата в показанията си сочи, че познава въззивника само по физиономия и по време на проверката минавала по улицата и станала свидетел на проверката. Твърди, че не била много близо, намирала, но е възприела как Н. сваля от себе си обезопасителния колан.Не е възприела автомобилът, управляван от жалбоподателя, да се разминава с насрещно движещ се полицейски автомобил.

Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, Заповед № 8121з1632/02.12.2021год. и справка за нарушител. Проведена е очна ставка между разпитаните свидетели.

Показанията на свидетелите В. и И. съдът кредитира изцяло като последователни, логични и взаимнодопълващи се.

Като достоверни и непротиворечиви съдът кредитира и всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Съдът изцяло кредитира показанията на двамата полицейски служители – очевидци на деянието, включително и в частта им, в която сочат, че водачът е бил без обезопасителен колан по време на движение. Тези показания сами по себе си са последователни и непротиворечиви в хода на процеса. Съдът счита тази група гласни доказателства за безпристрастни и в достатъчна степен обективни. Показанията на 2 тези двама свидетели не са изолирани от доказателствената маса и изцяло се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства. Съдът не намира причина да не кредитира показанията на полицейските служители, които изпълнявайки служебните си задължения и по никакъв начин не са заинтересовани да посочат жалбоподателя за водач на МПС, който по време на движение не използва обезопасителен колан.Несъществените разминавания за това, на какво разстояние е бил направен обратен завой, имало ли е в близост други лица, несвързани с проверката и колко са били те не влияят на основният факт, а именно че жалбоподателят, при разминаването с полицейския автомобил, е управлявал своя автомобил, без да ползва обезопасителен колан.Доказателства за някаква заинтересованост от страна на полицейските служители спрямо жалбоподателя не се ангажираха в хода на съдебното производство.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът не кредитира единствено показанията на св. Т. в частта, в която същата сочи, че не е имало разминаване на двата автомобила и че единствено св.И. е слизал от полицейския автомобил и е контактувал с жалбоподателя, тъй като в тази им част показанията на св.Т. са в противоречие с показанията на св. В. и И. - очевидци на действията на въззивника. От друга страна посочената свидетелка не е била очевидец на момента, в който автомобилът, управляван от жалбоподателя се е разминал с полицейският автомобил и няма как да свидетелства за това, дали въззивникът реално го е управлявал със или без обезопасителен колан. В съдебно заседания, тя свидетелства за един по-късен момент, в който вече Н. е бил спрян за проверка, след установяването на органите на реда, че той управлява автомобила без колан, като посочи, че е била на по-голямо разстояние и е възприела проверката от около 500м. Няма как да бъде незабелязано, че името на св.Т. не фигурира в жалбата, където са посочени лица, за които се твърди, че са очевидци на случилото се, а същевременно присъствието на твърдените очевидци не бе осигурено за разпит в с.з.Поради това показанията й не са достатъчни да разколебаят фактическите изводи на съда, при липсата на други достоверни доказателства, които да ги подкрепят.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени, така и гласни (с изключение на частта от показанията на св. Т., които съдът е посочил, че не кредзитира), които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица, в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, поради което съдът не споделя възпраженията в тази насока.. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменените във вина на въззивника нарушения, както от обективна, така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършването им, обстоятелствата при които са били извършени, както и нарушените законови норми както е налице пълно единство между фактическо и 3 юридическо обвинение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с описание на нарушенията и запознаване на въззивника с адм. наказателното обвинение съдът не констатира.

Излагането на мотиви относно приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не е задължителен реквизит на НП и очевидно АНО е приел, че предпоставки не са налице.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

С НП на въззивника е било наложено наказание за нарушение на чл. 137а, ал.1от ЗДвП.

Съгласно цитирана разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани (чл.

137а, ал.1 от ЗДП).

В случая по делото няма спор, че към датата на проверката въззивникът е управлявал лек автомобил , който е бил оборудван с предпазни колани. От друга страна по категоричен начин от показанията на свидетелите В. и И., се установява, че въззивникът не е бил поставил предпазния си колан докато е управлявал автомобила.

Съдът приема административното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, визирано в НП за виновно осъществено, тъй като жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени й със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. Жалбоподателят е извършил посоченото нарушение и АНО е определил правилно наказанието посочено по – горе, поради което НП следва да бъде потвърдено.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение по отношение на описаното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което НП следва да бъде потвърдено.

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение, а и видно от справката за нарушител, жалбоподателят системно нарушава правилата на ЗДвП.

Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП/ в редакцията към датата на извършване на нарушението/ предвижда наказание в размер на 50. 00 /петдесет/ лв. за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен 4 колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. Поради това, че предвиденото наказание е във фиксиран размер, съдът намира, че не следва да обсъжда неговата справедливост

С наказателното постановление се отнемат 10 контролни точки на водача, но съдът счита, че не следва да се извършва ревизия, доколкото въззивната проверката е относно законосъобразността на наложените наказания, а контролните точки не са "наказания" по смисъла на чл. 13 от ЗАНН и същите следва да се отнемат само при влязло в сила наказателно постановление.