Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 839 от 10.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2371/2026
Вид
Решение № 839
Подписан
10.07.2026
Състав
Росица Шкодрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. Варна, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20263110202371 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Х. М. Р. срещу наказателното постановление, с което са наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.

С жалбата се счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като се оспорва фактическата обстановка, твърдяна с него. Сочи се, че въззивникът не е бил уведомяван относно прекратената регистрация. Сочи се, че размерът на глобата от 500,01 лева превишава предвиденото по закон. Изразява се и позиция за несъразмерност на наложеното наказание.Формулира се искане за отмяна на НП или изменянето му.

В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител. По същество поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното постановление.

Претендира разноски.

Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 29.03.2026г. въззивникът Р. управлявал л.а. «Джип Гранд Чероки» с рег. №***, в с.

Страшимирово, обл. Варна, по ГП 2008, в посока към гр. Белослав.

При управлението на автомобила въззивникът Р. бил спрян за проверка от служители на ОДМВР Варна. При това било установено, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.

1

Въз основа на събраните доказателства, срещу въззивникът бил установяване на административно нарушение. съставен акт за

АУАН бил изпратен на ВРП с оглед престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

С постановление от 27.04.2026г. прокурор при ВРП е отказал да образува досъдебно производство, като препис от постановлението е изпратен на ОДМВР – Варна.

На 07.05.2026г. въз основа на прокурорското постановление е било издадено и НП , като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано като такива по чл.140 ал.1 от ЗДП и било наложено съответно административно наказание, съобразно чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства – постановление на ВРП, справка, заповед и други.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му.

В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

По отношение на извършеното нарушение са налице категорични доказателства за неговото осъществяване.

При определяне на наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС, административно наказващия орган правилно е приложил закона, налагайки императивно предвидените наказания.

Що се отнася до доводите за отмяна, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

Въззивникът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като сочи, че не е бил уведомяван относно прекратената регистрация.

Подобна позиция не се споделя от съда, предвид на факта, че се касае за автомобил, собственост на въззивника Р..

Незнанието на факта, че управляваният и притежаван автомобил е с прекратена 2 регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност.

Въззивникът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен , като водач на МПС и е могъл, като собственик на същото, да ги предвидиследвало е да следи за срока на сключената застраховка „ГО“ и е бил длъжен да познава закона в насоката, предвиждаща автоматична дерегистрация на автомобила при изтичане на застраховката. Съобразно чл.14 ал.2 от НК незнанието на фактическите обстоятелства от състава на престъплението изключва вината, но само в случаите, когато такова незнание не си дължи на непредпазливост. Съобразно чл.7 ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Съгласно ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените изрично случаи.

При липсата на предвидено изключение, въззивникът следва да носи отговорност за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

На следващо място си възразява че размерът на глобата от 500,01 лева превишава предвиденото по закон.

Доколкото определеният размер на наказанието произтича от приравняването на българският лев към евро, то превишението от 0,01 стотинка на наложеното наказание не може да бъде счетено като неоснователно завишение на дължимото по закон административно наказание.

На последно място се изразява и позиция за несъразмерност на наложеното наказание.

Предвид на факта, че наказанието е с императивно определен размер, липсва възможност за прецизирането му както от наказващият орган, така и от съда.

След като обсъди възраженията, наведени с жалбата и намери същите за неоснователни, съдът намери, че следва да потвърди НП.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №26-0442-000419/07.05.2026г. на Началник сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което на Х. М. Р. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 255,65 евро и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА Х. М. Р., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 66,47 евро.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4