Решение № 977 от 01.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20241100901522 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с входящ № 82540 от 22.07.2024 г. подадена от „АУРЕУС ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК 201261261, със седалище – гр. София срещу И. АГЕНЦИЯ „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО“, с Булстат 129008829 и седалище – гр. София.

Предявени за разглеждане при условията на кумулативно и обективно съединяване са осъдителни искове, както следва :

1./ иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 57 341,12 лв. – представляваща незаплатен остатък от договорно възнаграждение за възложени и изпълнени СМР по сключен договор № ОП-96/03.10.2019 г., което вземане е било прехвърлено с договор за цесия от 04.10.2019 г., заедно със законната лихва върху главния дълг, считано от 22.07.2024 г. до окончателното му изплащане; и 2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 20 000,00 лв. – представляваща обезщетение за забавено плащане на главно вземане /57 341,12 лв./, което е начислено за периода от 22.07.2021 г. до 21.07.2024 г.

От ищеца - „АУРЕУС ИНВЕСТ“ ЕООД се твърди, че между „АГРОН ГРУП“ ЕООД и ответната ИА „ВКВПД“ се е породило облигационно правоотношение, което има за източник сключен на 03.10.2019 г. договор. Съгласно същия „АГРОН ГРУП“ ЕООД е поел задължение към агенцията-възложител да осъществи цялостен ремонт на покривното покритие, както и ремонтни дейности на хотелската част на „Военнопочивен дом Несебър“. Предвидено е, че общия размер на цената, която ще се следва от възложителя за изпълнението на така посочената работа възлиза на сумата от 561 705,58 лв. с вкл. ДДС. Сочи се, че страните по сделката са се съгласили за това, че плащането на упоменатата цена ще бъде сторено на две вноски, а именно : авансова вноска в размер на 30 % от общата цена платима при представяне на гаранция и фактура от дружеството-изпълнител, а окончателната вноска в размер на 70 % от 1 общата цена е уговорено да се плати в 30-дневен срок след представяне на фактура за изпълнение на договора, ведно с приемане на работата с акт – образец 15, протокол – образец 19 и сметка – образец 22. Поддържа се, че срокът за изпълнение на възложените дейности е договорено да има продължителност от 90 дни, считано от откриването на строителната площадка. Сочи се, че с договор з цесия сключен на 04.10.2019 г. ищецът е придобил от изпълнителя – „АГРОН ГРУП“ ЕООД всички вземания следващи се на тази страна, които произтичат от договора за СМР датиращ от 03.10.2019 г. Излага се възражение, че след приключване на СМР по обекта от възложителя неправилно било извършено начисляване на неустойка на основание чл.

22, ал. 2 от договора, която е определена в размер на сумата от 46 808,80 лв. и се отнася до допуснато от изпълнителя некачествено изпълнение, което не е било отстранено в определения за това срок. Ищецът се позовава на това, че всички СМР, за които е било договорено да се изпълнят на обекта са реализирани с необходимия стандарт за качество, като това било констатирано в акт – образец 15. Що се касае до изпълнението на допълнително възложените за изпълнение по обекта видове и количества СМР, то закъснението в тяхната направа е резултат изцяло от поведението на възложителя, което изключва правото на последния да търси и получи неустойка, която е заложена по цитираната договорна клауза. В този смисъл ищецът сочи, че за него, като лице – частен правоприемник на изпълнителя по договора за СМР се е породило правото да получи плащане на сумата в размер от 112 341,12 лв., като адресат на това задължение бил възложителя-ответник. Понеже последният не го изпълнил в рамките на уговорения падеж, то за възложителя се породило и задължение за плащане на обезщетение за забава върху просроченото главно вземане за цена, считано от 13.01.2021 г. /30 дни след издаване на окончателната фактура по договора/. Ищецът сочи, че поради бездействието на ответника да плати на ищеца така породилите се за него парични вземания, то „АУРЕУС ИНВЕСТ“ ЕООД пристъпил към упражняване на искова защита за тяхното присъждане. В тази връзка било образувано търг. дело № 824/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 с-в, като по него ИА „ВКВПД“ е осъден да заплати на ищеца, както следва : по предявен частичен иск с правно основание чл. 258 ЗЗД сумата в размер на 55 000 лв. – част от незаплатен остатък от възнаграждение, чиито общ размер е 112 341,12 лв. по договор от 03.10.2019 г. сключен между ИА „ВКВПД“ и „АГРОН ГРУП“ ЕООД, което е придобито от ищеца със сключен договор за цесия от 04.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2022 г. до окончателното изплащане на възнаграждението, както и по предявен частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 5 000 лв., представляващо част от общо вземане в размер от 14 916,40 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното вземане, което е начислено за периода от 13.01.2021 г. до 05.05.2022 г. Спорът по тези искове е разрешен с поставено от СГС решение от 18.05.2023 г., което е потвърдено от Апелативен съд – София с решение от 13.11.2023 г. поправено с решение от 15.04.2024 г. В тези решения се приело, че ответника дължи на ищеца цялата уговорена с договора от 03.10.2019 г. парична сума, като от изпълнителя няма допуснато забавяне в изпълнението на възложените по договора СМР, а така също, че клаузата за неустойка за некачествено изпълнение, която е въведена в договора е нищожна. Понеже разгледаните в производството по търг. дело № 824/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-21с-в искове били предявени, като частични за сумите от 55 000 лв. – главница 5 000 лв. – лихва, то в настоящия процес ищеца сочи, че се възползва от правото си да предяви вземанията си за главница и лихва до пълните им размери, а именно : за сумата от 57 341,12 лв. /разликата над сумата 55 000 лв. до сумата 112 341,12 лв./, съответно за сумата от 20 000 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното вземане в размер на 57 341,12 лв., която е продължила в периода от 22.07.2021 г. до 22.07.2024 г.

2

На 16.09.2024 г. от ответника - И. А. „ВОЕННИ

КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО“ е подаден писмен отговор, като с него се противопоставя възражение за недопустимост на предявените искове, евентуално за тяхната неоснователност. Недопустимостта се мотивира с това, че ищеца не е носител на активна процесуална легитимация да води предявените искове, защото вземанията, които са техен предмет имат за източник договор, по който „АУРЕУС ИНВЕСТ“ ЕООД не е участвал и не би могъл да се ползва от облигационни права по него.

Договорът за цесия би го легитимирал само при положение, че „АГРОН ГРУП“ ЕООД, като страна по материалното правоотношение вече успешно е получил присъждане на вземанията си по договора. Понеже тези вземания били спорни, то не могло валидно да бъдат придобити по силата на сключения договор за цесия. Освен това ответната Агенция разполагала и с вземане за неустойки, които са дължими за допуснато закъснение в изпълнението на възложените с договора от 03.10.2019 г. СМР, както и за некачествено изпълнение на същите от дружеството-изпълнител , като няма как да упражни възражение за съдебно прихващане в настоящото производство, защото материално легитимирания неин длъжник не е ищеца, а неговия праводател. На следващо място ответната Агенция посочва, че е осъществила две плащания в полза на дружеството-ищец, а именно – в размер на 168 511,66 лв. с ДДС – представляващо авансово такова по смисъла на чл. 5, ал. 2 от договора и в размер на 209 816,85 лв. по фактура от 14.12.2020 г. издадена от изпълнителя с посочена крайна сума за плащане в размер на 303 434,45 лв. с ДДС. Разликата над сумата от 209 816,85 лв. и 303 434,45 лв. по издадената фактура не е платена, защото е била удържана /прихваната/ от възложителя под формата на начислени неустойки : 46 808,80 лв. – неустойка за забавено изпълнение по чл. 22, ал. 1 от договора и 46 808,80 лв. – неустойка за некачествено изпълнение по чл. 22, ал. 2 от договора, като това е станало в периода между издаването на фактура № 530 от 14.12.2020 г. и извършване на плащането по нея на датата – 18.12.2020 г.

Ако исковете се счетат за допустими, то същите се оспорват по тяхната основателност. Ответникът се спира на твърдението за допусната забава в изпълнението на възложените с договора дейности, като напомня, че същите е било договорено да се извършат за период от 90 календарни дни, считано от подписване на протокол – образец 2 за откриване на строителна площадка на обекта. Сочи се, че това обстоятелство се е сбъднало на 28.10.2019 г. В процеса на изпълнение на СМР срокът за тяхното приключване е бил удължен с още 32 календарни дни, като са били издавани съответните протоколи за спиране и възобновяване на работата. Сочи се, че удълженият срок на договора е изтекъл на 27.02.2020 г., като считано от следващия ден дружеството-изпълнител е изпаднало в положение на забава относно срочната реализация на възложените му СМР по обекта. Поддържа се, че забавата е траела 277 календарни дни, като това поведение на изпълнителя покривало хипотезата на чл. 22, ал. 1 от договора. С оглед параметрите на изчислената неустойка въз основа на допуснатата забава и заложения горен предел на същата /не повече от 10 % от стойността на договора/ от ответника се сочи, че тя е определена на сумата от 46 808,80 лв., като не й се начислява ДДС. Ответната Агенция се спира и на съображенията изтъкнати в посока неоказано съдействие от страна на възложителя към изпълнителя. Агенцията отрича да е имала приписваното й поведение, като маркира това, че всички сочени от ищеца прояви на несъдействие имат за момент на настъпване дати след изпадането на дружеството-изпълнител в положение на забава /тоест след 27.02.2020 г./. В този смисъл обявеното в Р. България извънредно положение, считано от 13.03.2020 г. не можело да рефлектира върху продължителността на срока за изпълнение на договорните ангажименти, тъй като същият вече бил изтекъл към 27.02.2020 г. Изложени са и доводи за това, че излъчения 3 от изпълнителя технически ръководител на обекта – М.П. не присъства на обекта, което е ограничило възможността за комуникация по текущите работи свързани с изпълнението на възложените СМР, като това е спомогнало и за допускането и натрупването на забавата в реализацията на СМР на обекта. Ответникът сочи и имейл кореспонденцията, която е изпращал през 2020 г. с цел провокиране на действия от изпълнителя към завършване и предаване на обекта. Същевременно в отговора се възразява по това, че ответника е изпаднал в положение на забава на кредитор по чл.

95 ЗЗД. Акцентирано е над това, че възложителят има уредено договорно право в периода на изпълнение на договора да възлага допълнителни дейности на дружеството-изпълнител. Освен това не може да има забава на кредитора, тогава когато такава вече е било допусната от длъжника. В обобщение се настоява, че причините довели до забава на възложеното изпълнение на СМР по договора стоят изцяло в изпълнителя, тъй като същия не е координирал отделните дейности на обекта, в т.ч. не е създал необходимата организация за изпълнение на СМР. Обръща се внимание на това, че изготвянето на заменителните таблици датира от 08.01. и 10.01.2020 г., като това са моменти предшестващи изтичането на срока на договора, респективно по количеството и вида на тези допълнителни дейности от дружествотоизпълнител не е направено възражение с искане за допълнителен срок за изпълнение.

Подчертава се и това, че има редица дейности, които са предмет на първоначално залагане за изпълнение /64 позиции/ не са заместени с други дейности, но не са и реализирани на място към датата 09.12.2020 г., което показва, че по отношение на тях без съмнение е налице допусната забава. В отговора се въвежда и твърдение, че найсъществената причина за допуснатата от изпълнителя значителна забава в реализацията на дейностите се състои в липсата на парична обезпеченост у него, което обаче не го освобождава от отговорност – чл. 81, ал. 2 ЗЗД. В тази насока се сочи, че към възложителя са адресирани искания за допълнително финансиране по договора, както и едностранно прекратяване на дейностите по него, считано от м. април 2020 г.