Решение № 4199 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4199 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241110166012 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в имуществената сфера на „***“ ЕАД съществуват вземания от Областната администрация на област София за суми, формиращи стойността на обедняването на дружеството за сметка на обогатяването на ответника, както следва: за сумата от 241.90 лева, представляваща цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 10.2021г. до м. 04.2023г. в имот, представляващ една стая от апартамент 1, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 4, за сумата от 42.76 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 01.12.2021г. до 27.02.2024г., за сумата от 15.71 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2021г. до м. 10.2022г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 3.52 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2021г. до 27.02.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 06.03.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 13220/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „***“ ЕАД твърди, че ответникът потребявал топлинна енергия за стопански нужди през исковия период в процесния имот, поради което и на основание разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ следвало да сключи с ищеца писмен договор за продажба с предмет консумираната топлинна енергия, което не сторил, поради което се обогатил за сметка на обедняването на топлопреносното дружество със стойността на реално доставения топлинен ресурс и на предоставената във връзка с отчитането и разпределянето му услуга дялово разпределение. Изяснява, че сумите за топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след приключване на отоплителния сезон са издавани изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършвало дяловото разпределение в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че отправил до ответника покана да заплати доброволно формираните за процесния период парични задължения, което същият не сторил. При тези твърдения претендира спорните вземания, законна лихва и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

1

131 ГПК, с който предявените срещу ответника искове се оспорват като недопустими поради недоказаност същият да е собственик на процесния имот. В условията на евентуалност ответникът оспорва претенциите като неоснователни, заявявайки, че не е получавал покана за сключване на договор с топлофикационното дружество по повод на процесния имот, такъв не бил сключен, поради което за ищеца не съществувало основание да претендира процесните суми от Областната администрация на област София. Поддържа, че в случая не е налице и неоснователно обогатяване на областната администрация за сметка на обедняване на топлофикационното дружество, тъй като през исковия период имотът бил необитаем. Като самостоятелно основание за недължимост на обезщетение за забава сочи обстоятелството, че не е получавал покана за изпълнение на процесните задължения.

Оспорва между ищеца и дружеството за дялово разпределение, респ. между последното и етажните собственици в сградата да са съществували валидни облигационни отношения. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на вземанията, предмет на претенциите, по давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Съществуването на спорното материално право- така, както е заявено от ищеца чрез съдържащите се в исковата му молба фактически твърдения, е предпоставено от осъществяване в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ обедняване на ищеца, осъществено в резултат на доставяне до процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение; 2/ обогатяване на ответника, настъпило вследствие на потреблението на така предоставения енергиен ресурс без заплащане на цената му; 3/ връзка между това обогатяване и обедняване, която не следва да е причинно- следствена, а да се изразява в общ юридически факт или група от такива, довели до имущественото разместване в правните сфери на всяка от страните; 4/ за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.

Процесуалното задължение да установи осъществяването на тези правнорелевантни обстоятелства принадлежи на ищеца по арг. от нормата на чл. 154 ГПК.

Във връзка с конкретно изложените в исковата молба твърдения процесуално задължение на ищеца е да установи пълно и главно, че процесният имот е такъв за задоволяване на стопански (небитови) нужди.

Установява въз основа на представения от ответника по искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК акт за държавна собственост №02561/26.01.2001г., че процесният жилищен имот е частна държавна собственост, който на основание нормата на чл. 18, ал. 1 ЗДС е бил предоставен за управление на Общинската администрация на област София.

Както бе изяснено, ищецът обосновава претенцията си спрямо ответника с фактически твърдения, че доколкото се касаело за топлинна енергия, респ. за имот за небитови нужди, за уреждане на имуществените отношения между страните следвало да бъде сключен писмен договор, позовавайки се в тази насока на нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, какъвто не бил сключен, поради което ползването на топлинната енергия от ответника, комуто било предоставено управлението на процесния жилищен обект, довело до неоснователното обогатяване на последния.

От приобщените по делото доказателства се установява, че имотът, във връзка с който се претендират процесните суми, е жилищен- в този смисъл са както изявленията на ищеца в исковата молба, както и данните в акт за частна държавна собственост № 02561/26.01.2001г., като въпреки дадените на ищеца изрични указания в тази насока с доклада по делото, същият не е ангажирал доказателства за установяване на твърденията си, че се касае за имот за задоволяване на небитови (стопански) нужди по смисъла на определителната норма на § 2

1, т. 33в от ДР на ЗЕ, респ. че доставяната до него топлинна енергия е с идентично предназначение. С оглед на това и доколкото се касае за апартамент, който по дефиниция се ползва за удовлетворяване на жилищни нужди, следва да се приеме, че отношенията между собственика, респ. вещния ползвател, респ. лицето, осъществяващо управлението на същия, вкл. на основание нормата на чл. 18, ал. 1 ЗДС, и топлофикационното дружество по повод доставката на топлинна енергия до него са предмет на съществуващи помежду им облигационни отношения по неформален договор за продажба на топлинна енергия- арг. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

С оглед на това и само на посоченото основание- съществуващо между страните договорно отношение с предмет доставката на топлинна енергия по отношение на процесния имот, неоснователна се явява субсидиарната претенция с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД, основана на твърдения за липса на договорно правоотношение, респ. за неоснователно настъпване на имуществено разместване за сметка на ищеца. Поради това безпредметно се явява обсъждането на останалите наведени от страните твърдения, доводи и възражения, касаещи възникването и съществуването на спорните вземания.

В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 200.00 лева- юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1- в актуалната понастоящем и към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция редакция, обн. в ДВ, бр. 53 от 2025г., от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.

Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са извършени.

На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бе извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в имуществената сфера на „***“ ЕАД, ЕИК *****, съществуват вземания от Областната администрация на област София за суми, формиращи стойността на обедняването на „***“ ЕАД за сметка на обогатяването на ответника, както следва: за сумата от 123.68 евро (241.90 лева), представляваща цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 10.2021г. до м.

04.2023г. в имот, представляващ една стая от апартамент 1, находящ се в гр. София, ул.

„****“ № 4, за сумата от 21.86 евро (42.76 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 01.12.2021г. до 27.02.2024г., за сумата от 8.03 евро (15.71 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м.

05.2021г. до м. 10.2022г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 1.80 евро (3.52 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово 3 разпределение за периода от 01.07.2021г. до 27.02.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 06.03.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 13220/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на Областната администрация на област София сумата от 102.26 евро (200.00 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ищеца „**** ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4