Решение № 62 от 11.05.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. В., 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20261300500082 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от ищеца Л. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. ***, против Решение с № 26/14.01.2026 г., постановено по гр.д.

№2430/2021 г. по описа на РС- В., с което е прекратено производството по делото поради липса на надлежна ответна страна по делото.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради несъответствие с материалния закон и необоснованост.

Въззивникът навежда твърдения, че не са посочени правните и фактически основания за взетото от него решение за прекратяване на производството. Излага , че единственото което е посочил съда в мотивите на определението е

Заповед на Агенцията за социално подпомагане РД 01-2496/08.12.2021 година за закриване на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с.К. и писмо РД №94 Р-00-013-3 от 24.03.2022 година на Агенция за социално подпомагане. Поддържа , че в нито един от тези документи не е записано, че липсва правоприемник на закритата институция. Напротив посочено е само и единствено, че Агенцията е финансиращ орган и че тя не е правоприемник. Посочва, че съгласно разпоредбите на Закона за социални услуги доставчик на социалната услуга финансирана от държавният и общинския бюджет е съответната община и тя /общината/ отговаря за тяхното предоставяне. След като общината е тази която доставя социалната услуга и тя назначава служителите осъществяващи дейността по предоставяне на услугата, според въззивника, то 1 правоприемник при закриване на социалната услуга е съответната община. Агенцията за социално подпомагане само финансира услугата частично или изцяло в зависимост от нейният вид. -чл.87,88 и следващите от ППЗСП.

Жалбоподателят прави извод, че правоприемник на ответника е Община Б., тъй като съгласно Закона за социалните услуги тя е тази, която разкрива и закрива услугата и отговаря за предоставянето й. Посочва, че съдът вместо да изследва този въпрос прекратява производството по делото. Законът е категоричен и съда следваше въз основа на разпоредбите на чл. чл.59, чл.60, чл.25, чл.44, чл.111 и чл.113 от Закона за социалните услуги и пар.1, т.32 от ДР на същият закон да конституира надлежният ответник, а не да прекратява производството по делото. Че общината е ответника като доставчик на социалната услуга е категорично и ясно и от писмото на № 94-Р-00-13 (3) от 24.03.2022 година на Агенцията за социално подпомагане.

Поддържа се в жалбата, че по делото липсват и не са събирани доказателства за това от кого се заплащат възнагражденията на работниците и служителите, но съда е извел извод, че възнагражденията на работниците и служителите в ДПЛУИ се заплащат от Агенцията за социално подпомагане. Поддържа се незаконосъобразност и на извода, че общината предоставя само материалната база. Според въззивника, доставчик на услугата е общината, като частично или изцяло услугата се финансира в определени проценти от държавния бюджет по отношение на потребителите. Общината разкрива с решение на Общинския съвет съответната социална услуга и тя и Общинския съвет е този който може да вземе решение за закриването й по предложение на кмета на общината в посочените от закона хипотези.

На следващо място се посочва в жалбата, че районният съд е развил съображения в диспозитива на решението по същество и след това го е прекратил на друго основание. Ако е счел, че не следва да разглежда иска и няма правоприемник на ответника, то защо 5 години се провежда производството по делото.

Счита изводите на съда за неправилни с установените по делото факти, материалния закон и трайната съдебна практика.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Общеня Б., в която се поддържа, че дейността на Дома е финансирана от Държавата в лицето на Агенция за социално подпомагане, поради което решението по същество е правилно и следва да се потвърди.

Във въззивното производство страните не са ангажирали нови доказателства и не са направили доказателствени искания.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Делото пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ от Л. Г. Л., 2

ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. ***, против Община Б., с адрес: гр. Б., обл. В., пл. ***.

Твърди се, че с Решение на Районен съд - В. по гр. д. № 1097/2020 г. била отменена като незаконосъобразна Заповед от 08.05.2020 г. на директора на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПЛУИ/ - с. К., общ. Б., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Л. Г. Л. и същата била възстановена на предишната работа.

Съобщението за възстановяване на работа било връчено от РС - В. на ищцата на 01.09.2021 г. Твърди, че в двуседмичния срок по чл. 345 от КТ ищцата подала уведомление до работодателя си, а именно на 13.09.2021 г., че желае да бъде възстановена на работа. Сочи, че работодателят е получил уведомлението на 16.09.2021 г. Твърди, че се явявала на работа в ДПЛУИ - с. К., общ. Б. няколко пъти, но не успяла да проведе разговор с директорката, тъй като същата отсъствала от работното си място.

Излага, че директорът на ДПЛУИ - с. К. издал Заповед № 22/16.09.2021 г., с която прекратил трудовия договор на ищцата поради неявяването й да заеме длъжността в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна и се иска отмяната на същата.

Сочи се, че след депозиране на исковата молба със Заповед № РД 01-2496 от 08.12.2021 г. е закрит Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПЛУИ/ - с. К. от Агенция за социално подпомагане - С.. Твърди се, че в писмо № 08-00-3269-1 от 25.02.2022 г. на Агенция за социално подпомагане ясно е визирано, че трудовите правоотношения с персонала се уреждат от Общината. С оглед гореизложеното ищецът е поискал след закриване на ДПЛУИ - с. К. по делото да бъде конституиран като ответник Община Б..

С молба вх. № 2751 от 10.03.2023 г. е конкретизиран петитума на исковата молба.

Иска се от Съда да постанови решение, с което:

Да бъде признато за незаконно уволнението и бъде отменена атакуваната заповед;

Ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност;

Да се осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ за разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получила за заеманата длъжност и това, което е получавала в „АТС“ ЕАД за периода от 15.09.2021 г. до 15.03.2022 г. в размер на 360.00 лева месечно или общо 2160.00 лева за целия период, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

Да се постанови поправка в основанието за уволнение в трудовата книжка по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ.

Претендират се разноски по производството.

Ответната страна - Община Б. оспорва пасивната материална легитимация за конституирането й като ответник по делото. Оспорва основателността на исковете. Твърди, че ищцата в срока по чл. 345 от КТ не се е явила, за да заеме длъжността, поради което трудовото й правоотношение е прекратено на това основание.

3

Претендират се разноските по производството.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно-икономическа експертиза и съдебно-графическа експертиза. Приложено е гр.д. № 1097/2020 г. по описа на РС - В..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Между ищцата и Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПЛУИ/ - с. К., общ. Б. бил сключен трудов договор № 40/29.02.2008 г. Същият бил прекратен със Заповед № 6/08.05.2020 г.

Не се спори от страните, че с Решение № 733/28.01.2021 г. на Районен съд - В. по гр. д. № 1097/2020 г. била отменена като незаконосъобразна Заповед № 6/08.05.2020 г. на директора на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПЛУИ/ - с. К., общ. Б., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Л. Г. Л. и същата била възстановена на предишната работа. Съобщението за възстановяване на работа било връчено от РС - В. на ищцата на 01.09.2021 г., от която дата започнал да тече двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 от КТ.

Със Заповед № 22/16.09.2021 г. на Директора на ДПЛУИ - с. К. бил прекратен трудовия договор с ищцата Л. Г. Л., считано от 16.09.2021 г. поради неявяване на служителя да заеме длъжността в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ.

По делото е представено копие от Заповед № РД 01-2496/08.12.2021 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, от която е видно, че е наредено закриване на „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ - с. К., община Б., обл. В., който се финансира от държавния бюджет, считано от 01.01.2022 г. Представено е и копие на писмо от АСП до Кмета на Община Б. изх. № 08-00-3269-1/25.02.2022 г.

Видно от молба от ищцата с вх. № 2751/10.03.2023 г. същата е поискала да бъде конституиран като първи ответник по делото - Община Б. и като втори ответник по делото Агенция за социално подпомагане гр. С..

В съдебно заседание на 18.12.2025 г. ищцата чрез процесуалния си представител е заявила, че прави отказ от направеното искане за конституиране като втори ответник на Агенция социално подпомагане - гр. С..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

4

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

В мотивите на решението ВРС е разгледал възражение за липса на пасивна материална легитимация на Община Б. за конституирането й като ответник по делото. ВРС се е позовал на Заповед № РД 01-2496/08.12.2021 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, която е влязла в сила и с която е закрит „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ с. К. - първоначален ответник по делото, е намерил, че страната е престанала да съществува, като в случая не е налице правоприемник.

Решаващият съд се е позовал на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 13 за условията и реда за извършване на социални услуги в Община Б., съгласно която разпоредба, „държавна отговорност” са специализираните институции за социални услуги и социалните услуги в общността, които се финансират от държавния бюджет.

Прието е също така, че ДПЛУИ - с. К. е предоставяло социални услуги, които изцяло са финансирани от Държавата, чрез Агенция за социално подпомагане, а не от Община Б..

Кметът на Община Б. не би могъл да предоставя социални услуги на лица с тежи физически и/или умствени увреждания, защото този вид социални услуги се финансират изцяло от Държавата и излизат извън правомощията му по ЗСУ. Община Б. не е работодател на назначените служители в ДПЛУИ - с. К., а техните възнаграждения са изцяло заплащани от Агенция за социално подпомагане. Община Б. е предоставила единствено сградата материалната база, в която Агенция социално подпомагане е развивала дейност, изцяло финансирана от Държавата. Нареждането за закриване на ДПЛУИ - с. К. е направено от Агенция социално подпомагане със Заповед № РД 01-2496/08.12.2021 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, като в същата не е посочен правоприемник.