Решение № 4993 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4993 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100510044 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№3218/31.07.2023г., подадена от С.О., с ЕИК *******, чрез юрисконсулт П.П. - длъжник по изпълнително дело №20239230400197 по описа на ЧСИ Г. Н., с рег.№923 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление изх.№5033 от 21.07.2023г., с което във връзка с постъпило възражение вх.№2967 от 17.07.2023г. се отказва да се намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя, които са възложени в тежест на длъжника. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски. Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото по чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200.00 лв.. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото на взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г..

Излага се още, че следва да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО А.Д.Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК *******, чрез адв.Д.Д., депозира отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата жалба. Твърди се, че договореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение е под минимален размер, съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., поради което не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК и възражението на 1 длъжника за намаляване на направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

ЧСИ Г. Н., с рег.№923 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20239230400197 по описа на ЧСИ Г. Н., с рег.№923 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано с разпореждане от 23.06.2023г. по молба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО А.Д.Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК *******, чрез адв.Д.Д., срещу длъжника - С.О., с ЕИК *******, въз основа на изпълнителен лист от 10.08.2019г., издаден по гр.дело №60622/2018г. по описа на СРС, Г.О., 148 състав . На длъжника - С.О. е връчена покана за доброволно изпълнение, с която освен дължимите по приложения изпълнителен лист суми, длъжникът е поканен да заплати и сумата от 355.11 лв., разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя за платено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 306.40 лв., такса по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 10.07.2023г..

В срока за доброволно изпълнение длъжникът - С.О., с ЕИК *******, чрез юрисконсулт П.П., е депозирал писмено възражение вх.№2967/17.07.2023г., в което е направено възражение за прекомерност на разноски за дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 355.11 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидения в чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. минимален размер само за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв.. Твърди се, че процесуалният представител на взискателя не е извършвал други изпълнителни действия освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело, след което длъжникът е удовлетворил вземането на взискателя. В същото възражение е направено искане да бъде намалена начислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, която да се изчисли само върху материалния интерес по изпълнителния лист.

С постановление изх.№5033/21.07.2023г. ЧСИ Г. Н., с рег.№923 при КЧСИ, с район на действие СГС, във връзка с постъпило възражение вх.№2967/17.07.2023г. се отказва да намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя. Изложени са мотиви, че платеното от взискателя адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело е под минималния размер, предвиден в чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., поради което липсва основание да се намали допълнително под минимално определения размер, съобразно чл.36 от ЗАдв..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и 2 фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв.. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – така определение №403/1.12.2008г. по ч.гр.д. №1762 от 2008г. на ВКС, IV Г.О..

В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив - освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.Д.Д. не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение, посочено в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 355.11 лв. за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист от 10.08.2019г., издаден по гр.дело №60622/2018г. по описа на СРС, Г.О., 148 състав. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200.00 лв. - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г.. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и приетите от ЧСИ разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на взискателя, възложени в тежест на длъжника, следва да бъдат намалени до размер на сумата от 200.00 лв..

С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 355.11 лв., следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на сумата от 200.00 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед факта, че срещу длъжника след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно изпълнение, никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие п о извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г..

На следващо място направеното в подадената жалба искане за намаляване на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ се явява основателно. По изпълнителното дело е приложена сметка от 25.07.2023г. на длъжника, от която е видно, че съдебният изпълнител е изчислил дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху сумата от 1527.54 лв., която представлява размера на всички събрани вземания, към 3 които се включва както сумата по изпълнителен лист, така и начислени разноски .

Настоящият състав счита, че материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. При определяне на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се включват и начислените разноски по изпълнителното дело, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Ето защо и съобразно т.26, б."в" от ТТРЗЧСИ, дължимата пропорционална такса е в размер на 111.69 лв. без ДДС или 134.03 лв. с вкл. ДДС при материален интерес от 1146.11 лв.

/по изпълнителен лист от 10.08.2019г., издаден по гр.дело №60622/2018г. по описа на СРС, Г.О., 148 състав/.

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление изх.

№5033/21.07.2023г., с което ЧСИ Г. Н., с рег.№923 при КЧСИ, с район на действие СГС, във връзка с постъпило възражение вх.№2967/17.07.2023г. отказва да намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 355.11 лв., следва да бъде намалено до размер н а сумата от 200.00 лв., както и да бъде редуцирана начислената пропорционална такса по т.26, б."в" от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 1146.11 лв. /по изпълнителен лист от 10.08.2019г., издаден по гр.дело №60622/2018г. по описа на СРС, Г.О., 148 състав/ до размер от 134.03 лв. с вкл. ДДС.

По отношение на разноските по настоящето дело:

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е основателна. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателя /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателя не следва да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление изх. №5033 от 21.07.2023г., издадено по изпълнително дело №20239230400197 по описа на ЧСИ Г. Н., с рег.№923 при КЧСИ, с район на действие СГС, с което във връзка с постъпило възражение вх.

№2967/17.07.2023г. от длъжника - С.О., с ЕИК *******, се отказва да се намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя, възложени в тежест на длъжника и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за взискателя – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО А.Д.Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град София, пл.“*******; по изпълнително дело №20239230400197 по описа на ЧСИ Г. Н., с рег.№923 при КЧСИ, от 355.11 лв. на 200.00 лв. /двеста лева/.

4

ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по изпълнително дело №20239230400197 по описа на ЧСИ Г. Н., с рег.№923 при КЧСИ , при материален интерес от 1146.11 лв. /по изпълнителен лист от 10.08.2019г., издаден по гр.дело №60622/2018г. по описа на СРС, Г.О., 148 състав / дължима на основание т.26, б."в" от Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители, в размер на сумата от 134.03 лв. /сто тридесет и четири лева и 03 ст./ с вкл. ДДС.