Решение № 15634 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15634 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110157862 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. М. А., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез пълномощника й адв. Е. И., АК – Пловдив, със съдебен адрес в гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 2 против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84 – 86, Бизнес център „Урбан Модел“ ет. 12, представлявано от Ф.Д.

Твърди се в исковата молба, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор за кредит, по силата на който на ищцата са предоставени заемни средства в размер на 500 лв. при фиксиран лихвен процент от 40,54 % и годишен процент на разходите – 49 %.

Съгласно клаузите на договора за кредит, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора с банкова гаранция или поръчителството на две физически лица. В случай на неизпълнение на това задължение, заемополучателят дължи неустойка в размер на 200 лв.

Ищцата излага доводи, че клаузата регламентираща заплащането на неустойката, тъй като е неравноправна, противоречи на закона и на добрите нрави.

Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на Н. А. обосновава правния интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване на нищожността на договорната клауза, регламентираща заплащането на неустойката и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД за връщане на дадената парична сума нищожно основание в размер на 50 лв.

С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответното дружество не депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на установителния иск и неоснователност и на двата обективно съединени иска.

Сочи, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожността на неустоечната клауза, тъй като с осъдителния иск за връщане на платената неустойка, като дадена на нищожно основание, се 1 защитава същия правен интерес.

По същество, процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете като неоснователни. Излага подробни съображения за действителността на договорната клауза, предвиждащата заплащане на компенсаторна неустойка в случай, че кредитополучателят (ищцата) не представи обезпечение в определените в договора срок и вид. Навежда доводи, че неустоечната клауза съответства на императивните норми на ЗЗД и ЗПК – тя съответства на целите на неустойката (обезщетителна, санкционна и обезпечителна), а размерът й не следва да се включва в ГПР по договора.

С отговора ответникът представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по първоначалния иск предявява насрещен осъдителен иск. С определение № 35721 от 04.09.2024 г. е допуснат за съвместно разглеждане в настоящето производство насрещният иск, предявен от „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84 – 86, Бизнес център „Урбан Модел“ ет. 12, представлявано от Ф.Д.против Н. М. А., ЕГН **********, с адрес в ..., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата о т 989,94 лв. (деветстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), предявена частично от сумата от 1 500 лв. и представляваща, главница, дължима по договор за потребителски кредит № 352761.

С насрещната искова молба ищецът по нея представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по насрещния иск Н. А. депозира отговор, с който го оспорва като неоснователен. Прави възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречие с добрите нрави и противоречието му с нормите на чл. 11 т. 9 и т. 10 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК.

С отговора по насрещния иск Н. А. отново моли за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на Н. А. поддържа първоначалните искове и възраженията си, направени в отговора на насрещния иск, както и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

Ответното дружество, чрез пълномощника си, в съдебно заседание поддържа насрещната искова молба и възраженията в отговора на първоначалната искова молба. Не сочи нови доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.11.2018 г. между ответното дружество, като заемодател, и ищцата, като заемател, е сключен договор за кредит № 258236. В изпълнение на задълженията си по този договор кредиторът е предоставил на Н. А. сумата от 500 лв., която тя се е задължила да върне заедно с договорна лихва в размер на 17,08 лв. в срок от тридесет дни. Годишният лихвен процент по договора е в размер на 41 %, а годишния т процент на разходите – 49,64 %. Съгласно чл. 1.7 от договора кредитополучателят се е задължил в срок до края на работни ден, следващ деня на сключването на договора, да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. При неизпълнение на това задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 4,32 лв. на ден.

Според съдържанието на удостоверение, издадено от Изпълнителния директор на „Ай Ти Еф Груп“ АД на 20.12.2018 г., Н. А. е погасила всичките си задължения по договор за кредит № 248236 от 20.11.2018 г.

На 30.12.2019 г. между Н. А., като заемател, и „Ай Ти Еф Груп“, като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № 352761, съгласно който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1 500 лв.

На 14.01.2021 г. е подписан анекс № 405469 към този договор, с който е продължен срока на договора до 14.01.2022 г.

Кредитополучателят се е задължил да върне заетата парична сума, ведно с договорната лихва на 12 вноски в срок до 14.01.2022 г. Размерът на всяка една от вноските е 154,12 лв. с одобрено обезпечение и 289,17 лв. без одобрено обезпечение. Годишният лихвен процент по този договор е 40,54 %, а годишният процент на разходите – 49 %.

2

Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, ищцата е усвоила изцяло предоставената й в заем сума по горепосочените договор и анекс към него в размер на 1 500 лв. Н. А. е погасила по това заемно правоотношение сумата от 510,06 лв., от която 103,44 лв. са отнесени към главница, 96,52 лв. – към възнаградителна лихва, 270,10 – към неустойка и 40 лв. – към разходи за извънсъдебно събиране. Така дължимите от нея суми са в размер общо на 2 999,98 лв., от която 1 396,56 лв. – главница, 252,92 лв. – договорна лихва и 1 350,50 лв. – неустойка.

С влязлото в законна сила решение, постановено по гражданско дело № 57869 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 128-ми състав, постановено по иск, предявен от Н. М. А., ЕГН ********** против „Ай ти еф груп” АД, ЕИК 202255877, е прогласена на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. и чл.146 от ЗЗП нищожността на клаузата на чл.5.6 от договор за потребителски кредит № 352761 от 30.12.2019 г. и „Ай ти еф груп” АД е осъдено да заплати на Н. А. сумата от 409,51 лв., представляваща недължимо платена по договор за потребителски кредит № 352761 от 30.12.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –26.10.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за прогласяване на нищожността на процесната неустоечна и за осъждане на ответника да върне получената неустойка въз основа на договора, като дадена на нищожно основание, за допустими и основателни, предвид следните съображения:

Съдът намира за неоснователни ответниковите доводи за недопустимост на установителния иск. Действително, с осъдителна претенция ищцата (каквато е предявена) ищцата би получила по-голямата по обем искова защита. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, обаче, правен интерес от предявяването на установителен иск е налице и в случаите, когато конкретното право може да бъде защитено и посредством осъдителна претенция.

Разгледани по същество, исковете са основателни.

Сключеният между ищцата и „Ай Ти Еф Груп“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В частност преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 3.3. от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент 3 на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 40,76 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно- неустойката в размер на 460,88 лв., която се начислява автоматично от заемодателя и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).

Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите- ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита)- чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни- чл.