Определение № 1681 от 04.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1681 гр. София, 03.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500805 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. рег. № 275416 от 23.06.2023г. от А. Ф. ГмбХенд КоКГ, със седалище и адрес на управление Федерална република Германия, представляван пред съда от адв. Н. от САК, и частна жалба с вх. рег. № 281575 от 17.07.2023г., подадена „Болеро Ко.“ ЕООД, представлявано пред съда от адв. М. А. от САК, срещу определение № 261205 от 13.06.2023г., постановено по т. д. № 1372/2020 г. по описа на СГС.

В частната жалба от А. Ф. ГмбХенд КоКГ, със седалище и адрес на управление Федерална република Германия, представляван пред съда от адв. Н. от САК, се сочи, че съдът неправилно е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв., вместо 5 000лв., като не е включил разноски за превод на документи от английски и немски език на български език. Поддържа, че определеното минимално адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 4326лв. и превишава многократно присъденото от 3 000лв.

По отношение на претендираните разноски за превод на документи от английски и немски език на български език в размер на 819.75лв. поддържа, че неправилно съдът е приел, че са недължими, тъй като са относими по съществото на спора. Поддържа, че същите са направени в резултат от поведението на ищеца и неправилната му преценка да заведе исковете си пред българския съд, който не е компетентен да ги разгледа.

Извършените разноски за превод на документите са били необходими във връзка с отговора на исковата молба и са пряка и непосредствена последица от поведението на „Болеро Ко.“ ЕООД.

Претендира да се отмени обжалваното определение и да се присъди пълния размер на адвокатско възнаграждение от 5 000лв. и 819.75лв. за разноски за превод на документи.

Ответната страна по жалбата „Болеро Ко“ ЕООД, с ЕИК 121126811, представлявано от адв.М.А., е оспорило същата. Поддържа, че в молбата по чл.78, ал.4 ГПК поисканите разноски са във връзка със защита срещу подадена искова молба и депозирания отговор по нея, че е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 5 000лв.

Доводите в частната жалба, че разноските обхващат и защита в производството по 1 обжалване на определение № 265756/8.11.2022г за прекратяване на производството счита за неоснователни, тъй като издадената фактура № 0000002839/11.08.2022г предхожда постановяването на определението за прекратяване и действията, извършени от страните в производството по обжалването му, като не са представени доказателства за извършването им.

Относно оплакванията в частната жалба, свързани с претендираните разноски за преводи на документи, поддържа, че тези разноски са извършени с оглед възраженията по основателността на иска и във връзка с разглеждането на делото по същество, поради което не следва да се присъждат. Претендира да се остави без уважение частната жалба.

В частната жалба от „Болеро Ко“ ЕООД, с ЕИК 121126811, представлявано от адв.М.А., се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи доводи, че чл.80 ГПК не се прилага само при разглеждане на делото по същество, за да се претендират разноски само при приключването му с решение. Поддържа, че разпоредбата намира приложение и при прекратяване на делото с определение и няма срок, в който страните да могат да упражнят претенцията си за разноски. Позовава се на практика на ВКС, че чл.80 ГПК намира приложение и при претендиране на разноски в случаите на прекратено производство по чл.78, ал.4 ГПК, а ако се приеме, че молбата за присъждане на разноски е допустима, то следва да се изследва дали е спазен преклузивният едномесечен срок. Възразява срещу приетото от съда, че искането за присъждане на разноски е претенция за обезщетение на вреди, причинени от неправилно водено производство, тъй като вредите подлежат на обезщетяване и доказване по общия ред, а отговорността за разноски се урежда по правилата на ГПК. Сочи, че правилно съдът е приел, че разноските относно направените преводи се отнасят до съществото на спора и не подлежат на обезщетяване.

Поддържа, че в обжалваното определение не са обсъдени доводите за недоказаност на претендираните разноски, тъй като същите са направени във връзка с всички искове, предмет на исковата молба, по която е образувано т.д.№ 1372/2020 на СГС, като не е уточнено кои от направените разноски се отнасят до иска с предмет унищожаване на стоките и кои до останалите искове, предмет на делото. Не е спазено и изискването за представяне на списък с разноски на основание чл.80 ГПК, поради което излага, че претендираните разноски са недоказани и молбата е неоснователна. Сочи още, че възложеното за заплащане адвокатско възнаграждение е прекомерно високо с оглед на предвидения за неоценяеми искове в Наредба № 1.

Претендира да се отмени обжалваното определение и да се остави молбата без разглеждане, тъй като е подадена след изтичане на законоустановения срок. Ако се приеме, че е допустима, претендира да се остави без уважение като неоснователна или да се намали размера на претендираните разноски поради прекомерност.

Ответната страна-А. Ф. ГмбХенд КоКГ, със седалище и адрес на управление Федерална република Германия, представляван пред съда от адв. Н. от САК, е оспорила частната жалба. Счита, че доводите на съда за срока по чл.80 ГПК за представяне на списък на разноските е приложим единствено при приключване на съдебното производство с решение, както в ал.2 е посочено, че се касае само за решение и само за открити заседания, тъй като списъкът следва да бъде представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Възразява срещу доводите на жалбоподателя, че чл.80 ГПК е приложим по аналогия, тъй като е възможно въобще да не бъде провеждано открито съдебно заседание. Сочи още, че е спазен едномесечният преклузивен срок по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като разпореждането за прекратяване на производството е връчено на 17.11.2022г, а молбата за присъждане на разноски е подадена на 22.11.2022г., към която са представени и доказателства за извършването им. Възразява срещу изводите на съда, че направените разноски за превод на документите от английски и немски език на български език не се 2 дължат от ищеца, тъй като са относими към съществото на спора.

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и са допустими. Разгледани по същество- частната жалба от А. Ф. ГмбХенд КоКГ, със седалище и адрес на управление Федерална република Германия е частично основателна, а частната жалба от „Болеро Ко“ ЕООД е неоснователна.

В производството т.д. № №1372/2020г по описа на СГС е постановено определение за прекратяване на производството по делото поради липса на компетентност на осн. чл.27 от Регламент № 1215/2012 на Евпорейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г.

С молба с вх. № 312202/21.11.2022г А. Ф. ГмбХенд КоКГ със седалище и адрес на управление Федерална република Германия, представляван пред съда от адв. Н. от САК, е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000лв. и разноски за превод на немски и английски на български език на документи в общ размер на 819.75лв.

С обжалваното определение № 261205/13.06.2023г. по т.д.№ 1372/2020г по описа на СГС, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, на основание чл.

78, ал.4 от ГПК, като е мотивирал този размер, несъответен на вида на производството и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с фактическа и правна сложност на прекратеното исково, недопустимо съединено с охранително производството, а за разликата над тази сума до претендираните 5000 лева е приел, че е налице прекомерност. За претенцията в размер на 819.75 лева е изложил мотиви за неоснователност на искането за присъждане на разноски, тъй касаят съществото на спора.

С определение № 3184/28.12.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 3368/2023г по описа на АС-София, е обезсилено определение № 261205 от 13.06.2023г., постановено по т. д. № 1372 по описа на СГС за 2020 г., и е оставена без разглеждане молба с вх. рег.№ 312202 от 21.11.2022г., подадена от ответника А. Ф. ГмбХенд КоКГ със седалище и адрес на управление Федерална република Германия, представляван пред съда от адв. Н. от САК по т.д. № 1372 по опис на СГС за 2020г.

С определение № 632/15.03.2024г, постановено по т.д.№ 342/2024г по описа на ВКС, е допуснато касационно обжалване на определение № 3184/28.12.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 3368/2023г по описа на АС-София и е отменено същото, като е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Посочено е, че дали страната, подала молбата по чл.248 ГПК, своевременно е поискала или не присъждане на разноски в производството е въпрос по основателността, а не по допустимостта на молбата, а и с отговора на исковата молба /л.124 от гр.д.№ 1372/2020г на СГС/ ответникът изрично е поискал от съда да осъди ищеца да заплати всички направени разноски по делото, вкл. адвокатски хонорари.

По частната жалба от А. Ф. ГмбХенд КоКГ, със седалище и адрес на управление Федерална република Германия, представляван пред съда от адв. Н. от САК.

Възражението в същата, че е присъден занижен размер на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. В Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвиден минимален размер на адвокатско възнаграждение относно предявения неоценяем иск, поради което от претендираните разноски от ответника в размер на 5 000лв., следва да се присъдят 3 000лв. Доводите, че следва да се присъди възнаграждение и във връзка с подадената частна жалба срещу определение № 265756/8.11.2022г, са неоснователни, тъй като същото е постановено след издаване на фактура № 0000002839/11.08.2022г., като не са представени доказателства за извършването на такива разноски.

По отношение на разноските за превод от английски и немски език на български език, направени от ответника по делото, следва да се направи извод, че същите са във връзка със 3 защитата на ответната страна, получила препис от исковата молба. Не може да се приеме, че са по съществото на спора, а че са част от действията по осигуряване на защита по предявения иск срещу ответника, поради което следва да бъдат присъдени като направени разноски по делото.

По частната жалба на „Болеро Ко“ ЕООД основното възражение е дали е спазен едномесечният срок за депозиране на молбата по чл.248 ГПК, което е неоснователно, тъй като с отговора на исковата молба-л.124 от гр.д.№ 1372/2020г на СГС ответникът изрично е поискал от съда да осъди ищеца да заплати всички направени разноски по делото, вкл. адвокатски хонорари, а след постановяване на прекратителното определение е депозирал в срок молбата по чл.248 ГПК-на 21.11.2022г. за изменение на постановеното прекратително определение с включен в нея списък на разноските-за адвокатско възнаграждение и за разходи за преводи, в едномесечният срок от постановяване на разпореждане № 265750/8.11.2022г.

С оглед изхода на спора следва да бъде осъдено „Болеро Ко“ ЕООД да заплати на А.

Ф. ГмбХенд КоКГ със седалище и адрес на управление Федерална република Германия, сумата от 30.00лв. за разноски за държавна такса пред ВКС, адвокатско възнаграждение в размер на 2 934лв. за пред ВКС.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 261205 от 13.06.2023г. постановено по т. д. № 1372 по опис на СГС за 2020 г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на А. Ф.

ГмбХенд КоКГ със седалище и адрес на управление Федерална република Германия, за присъждане на разноски за превод на немски и английски на български език на документи в общ размер на 819.75лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ разпореждане № 265756/8.11.2022г по т.д.№ 1372/2020г по описа на СГС, КАТО: