Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1789 от 20.05.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10129/2024
Вид
Решение № 1789
Подписан
20.05.2025
В сила
20.05.2025
Състав
Ивалена Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1789 гр. Варна, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110110129 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от УМБАЛ " Св. М." ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ... № ..., срещу А. О. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. .... № ..., иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 от ЗЗО за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1404,00 лева, представляваща стойността на оказана и незаплатена медицинска помощ по КП № 50.1 за извършени диагностични процедури и проведено лечение в Първа клиника по нервни болести при УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД за периода от 21.07.2023 г. до 26.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2321 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5217/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав.

В исковата молба се излага, че на 21.07.2023 г. ответникът е постъпил за лечение в Първа клиника по нервни болести при УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД. Сочи се, че същият се оплаквал от слабост в десните крайници, промени в говора и др. След посещение при амбулаторен невролог ответникът бил насочен по спешност за хоспитализация, а след преглед от общопрактикуващ лекар бил извикан екип на ЦСМП и бил транспортиран до спешно мултипрофилно отделение. След приема му в лечебното заведение и извършени изследвания на пациента била поставена диагноза „.............“. Поддържа се, че при 1 хоспитализацията в клиниката било установено, че пациентът е с прекъснати здравноосигурителни права, за което същият бил уведомен, но до деня на дехоспитализацията – 26.07.2023 г., правата му не били възстановени. Излагат се твърдения, че на ответника била оказана болнична помощ, с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /КП/ № 50.1, като бил изписан с подобрение. Клиничната пътека била отчетена към НЗОК, чрез РЗОК, но последната отказала заплащане, обосновавайки се с разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, според която пациенти с прекъснати и невъзстановени здравноосигурителни права заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ.

Заплащане било отказано и от АСП, тъй като А. А. не отговарял на изискванията на чл. 4, т.

7 от ПМС 17/31.01.2007 г. и ПМС 313/27.12.2013 г. за отпускане на целева помощ.

Сочи се, че тъй като А. А. не е възстановил здравноосигурителните си права до изписването, както и не е заплатил сумата от 1404 лева, определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията ценоразпис на лечебното заведение, ищецът е инициирал заповедно производство за събиране на вземането си. Предвид връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Настоява за уважаване на предявената претенция. Претендира присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. О. А. не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД не се представлява. С молба вх.

№ 29619/01.04.2025 г. поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките по чл. 238 ГПК.

В съдебно заседание ответникът А. О. А., редовно призован по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК - чрез връчване на призовката на неговата пълнолетна снаха З. О. на дата 28.11.2024 г., не се явява лично и не се представлява, като не е депозирал молба делото да се гледа в негово отсъствие.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай, видно от материалите по делото, в Разпореждане № 35385/27.08.2024 г., връчено на ответника по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК - чрез П. И. П., пълнолетно лице от адреса, на дата 09.10.2024 г., както и в призовката за участие в открито съдебно заседание, на страната са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Освен това, преценени от съда в тяхната съвкупност, изложените в исковата молба твърдения и наличните по делото 2 доказателства обуславят извод за вероятна основателност на иска.

С оглед на изложеното, законовите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника А. О. А., ЕГН **********, по реда на чл. 239, ал. 1 ГПК са налице, като исковата претенция следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебноделоводни разноски в общ размер на 206,16 лева, от които 131,16 лева за исковото производство, включващи 31,16 лева – държавна такса, и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, и 75,00 лева за заповедното производство, включващи 25,00 лева държавна такса, и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 от ЗЗО, в отношенията между страните, че ответникът А.

О. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. .... № ..., дължи на ищеца УМБАЛ " Св.

М." ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ... № ..., сумата о т 1404,00 лева (Хиляда четиристотин и четири лева), представляваща стойността на оказана и незаплатена медицинска помощ по КП № 50.1 за извършени диагностични процедури и проведено лечение в Първа клиника по нервни болести при УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД за периода от 21.07.2023 г. до 26.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2321 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5217/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК, А. О. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. .... № ..., да заплати на УМБАЛ " Св. М." ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ... № ..., сумата от 206,16 лева (Двеста и шест лева и 16 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 131,16 лева за исковото производство и 75,00 лева за заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3

4