Решение № 24 от 18.02.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Раднево, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20245520100930 по описа за 2024 година

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Р. К. Д., действащ чрез пълномощника адв. М., срещу „Фератум България“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 27.10.2023 г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 1297345 от 27.10.2023 г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 800 лв., а ищецът се задължил да върне на ответника сумата на 12 вноски. Твърди, че съгласно чл. 3, б. Б от договора за кредит било уговорено да се дължи лихва в размер на 184 лв., при лихвен процент по кредита 23% и ГПР от 49,11%. Твърди, че е платила доброволно и извънсъдебно заема по банков път по сметка на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и по сметка на същото дружество чрез системата на Изи Пей, в това число и възнаградителната лихва за периода в размер на 184 лева. Твърди, че ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска е плащала по сметката на ответника и такса „гарант“, въпреки че такава не е предвидена в основния договор, но видно от договора за заем, в чл. 5 било посочено, че има предоставено по кредита обезпечение от страна на Ferratum Bank, като никъде не е посочено, че то е възмездно. Твърди, че по договора има надплатени суми, тъй като договорът бил недействителен, защото не отговарял на изискванията 1 на ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК е следвало да върне само чистата стойност на кредита, без да е дължала лихва и други разходи по кредита. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като кредиторът събрал такси и разноски в договора, които не са включени в годишния процент на разходите, което било в противоречие с нормите на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК и водило до недействителност на договора за кредит. Твърди, че макар да са посочени в договора лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР. Твърди, че в договора не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да формира ГПР в размер на 49.11 %. Твърди, че действително приложената възнаградителна лихва по договора за заем била двойно по-голяма от тази, която е посочена в чл. 3, б. „б“ от договора за кредит, като действително приложеният размер на възнаградителната лихва е 40.06 %, а не посочените 23%. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК тъй като е инкорпорирана неясна сума в ГПР. Разпоредбата сочила, че договорът трябвало да съдържа годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като трябва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, което съгласно чл. 22 от ЗПК било извод за недействителност на договора. Твърди, че нарушение на ЗПК било налице и поради обстоятелството, че в процесния договор кредиторът се бил задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, обаче липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.11 % при всеки от процесните договори. Твърди, че подобни уговорки на ОЛП и ГПР представляват нелоялна търговска практика в нарушение на чл. 68г и чл. 68д ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 5 от процесния договор за кредит, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Multitude Bank, в полза на ответника, съгласно него с одобрението на обезпечението се одобрявал и кредитът, тоест, за да бъдел отпуснат заема, следвало обезпечението да бъде предоставено, но в договора не било описано, че се дължи такса „гарант“ или че 2 поръчителството да е възмездно. Твърди, че за такава такса се разбирало едва при сключването на договор за гаранция (поръчителство) с Multitude Bank, но в годишният процент на разходите не било включено плащането към дружеството гарант, а това плащане било съставна част от ГПР по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като получаването на кредита било обусловено от получаването на гаранцията. Твърди, че таксата за предоставяне на гаранция/поръчителство, която се задължавало да заплати потребителят бил почти равен на размера на предоставената главница по договора, а невключването на плащането по гаранцията в размера на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, което от своя страна водило до неравноправен характер, респ. до недействителност на клаузата. Твърди, че нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект и уговорките за заплащане на възнаграждение на Multitude Bank за учредяване от негова страна на лично обезпечение също било нищожно, а договорът за поръчителство имал акцесорен характер, поради което можел да съществува валидно само при действителен главен дълг. Твърди, че договорът за гаранция бил недействителен и на самостоятелно основание, тъй като поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, водило до допълнително увеличение на задълженията и противоречало на Директива 2008/48. Твърди, че платила на ответника освен главницата по кредита и сума в размер на 944 лв., включваща договорна лихва от 184 лв. и възнаграждение за поръчителство за остатъка. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от 944 лв., платена без основание поради нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Фератум България“ ЕООД. След срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по хода на делото и по същество от ответника „Фератум България“ ЕООД, действащо чрез юрисконсулт Георгиева, в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че не е страна по договора за поръчителство и няма екземпляр от същия. Излага съображения, че договора за кредит е съобразен с правилата на ЗПК. Твърди, че кредитополучателят избира дали да ползва услугите на Фератум Банк, за които се дължи 3 възнаграждение, но не поражда плащане към групата на Фератум, поради което това възнаграждение не би могло да влезне в ГПР по кредита.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 11.02.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил липсата на признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест, като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД твърденията си за сключения договор за заем при твърдените условия и клаузи, както и договор за гаранция, платените по тях суми за главница от 800 лв. и лихва от 184 лв. по кредита и възнаграждение по гаранцията от 760 лв., съответно всички твърдени основания за тяхната нищожност/недействителност.

По делото са приети като писмени доказателства договора за потребителски кредит № 1297345 от 27.10.2023 г. с погасителен план и преддоговорна информация /л.53-67/, от които е видно, че е уговорен размер на кредита от 800 лв., който следва да се върне на 12 месечни вноски по погасителен плен с първа падежна дата 26.11.2023 г., при лихвен процент от 23%, договорна лихва от 184 лв., обща сума по кредита от 984 лв. Посочено е, че ГПР по кредита е 49,11%. В чл. 5, озаглавен Обезпечение е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude bank в полза на кредитодателя, с одобряване на предоставеното обезпечение, което било избор на кредитополучателя. В преддоговорната информация /на л. 61 от делото/ е посочено в т. 8, че се изисква договор за предоставяна не поръчителство, гаранция, подписан от кредитополучателя. Пак там е посочено, че ГЛП е във фиксиран размер на 40,61%, а ГПР е 49,11%. Също е посочено, че ако ищецът сключи договор за поръчителство, допълнителните му очаквани разходи ще са в размер на 760 лв. и не се включват в ГПР. Прави впечатление различието в посочените ГЛП в преддоговорната информация и в самия договор за кредит, която е почти с двойна разлика. Ищецът е приложил справки от калкулатор за кредити, от които е видно, че при главница от 800 лв.

4 и ГЛП от 23%, крайната сума е 903,12 лв., а при ГЛП от 40,06%, крайната сума е 984,01 лв., колкото всъщност е посочена в договора за кредит.

По делото не е представен сключен договор за поръчителство/гарант, но ищцата твърди заедно с месечните вноски към ответника да е превеждала и суми за възнаграждение за гарант.

По делото са приети 12 бр. разписки /л.45-46/, за плащания от 07.09.2023 г. до 27.09.2024 г. Съдът намира, че първите две разписки от дати 07.09.2023 г. и 27.10.2023 г. не биха могли да бъдат отчетени като плащания по процесния кредит, тъй като същият е сключен на дата 27.10.2023 г. За първата разписка от дата 07.09.2023 г. на стойност 399 лв. няма и как да има спор дали е плащане по процесния кредит или не, тъй като е издадена почти 2 месеца преди сключване на договора за кредит. Втората разписка пък е от същата дата 27.10.2023 г., на която е сключен договорът за кредит, но плащането е направено в 8,42 часа сутринта, като е логично, че толкова рано сутринта няма как да е сключен договора за кредита и съответно да е получена сумата по кредита от ищцата, още по-малко има логика пък ищцата веднага да плати обратно по кредита сума то 480 лв. Вероятно тези плащания касаят други правоотношения между страните /а на съдията-докладчик е служебно известно наличието на други кредити между страните, по които също има спор между тях и съответно образувани съдебни производства. Доколкото предмета на спора е посочен в обстоятелствената част на исковата молба, където ясно и точно е посочено да са превеждани суми по процесния кредит, които не са дължими и се иска тяхното връщане като недължимо платени, то няма как съдът да излезе от рамката на поставения за разглеждане спор въз основа на представените от ищеца писмени доказателства. Затова и съдът намира, че тези две разписки не доказват плащания по процесния кредит и не доказват плащания по него, съответно няма как да се иска връщането им като недължимо платени суми по процесния кредит. Няма как в хода на процеса ищецът да представя доказателства за плащания извън предмета на спора, които да се вземат предвид при преценка материалноправната основателност на иска, след като не установяват годно въведените с исковата молба обстоятелства. Тези суми ищецът може да претендира в отделен процес на основание неоснователно обогатяване, без да ги обвързва с процесния договор за кредит, тъй като е очевидна липсата на връзка между тях.

5

Съответно другите разписки са издадени както следва: 1. От 30.11.2023 г. за сумата от 145,33 лв.; 2. От 03.01.2024 г. за сумата от 185,33 лв.; 3. От 11.02.2024 г. за сумата от 225,33 лв.; 4. От 28.03.2024 г. за сумата от 206 лв.; 5.

От 29.04.2024 г. за сумата от 144 лв.; 6. От 02.05.2024 г. за сумата от 145,99 лв.;

7. От 22.06.2024 г. за сумата от 145,33 лв.; 8. От 10.07.2024 г. за сумата от 145,33 лв.; 9. От 19.08.2024 г. за сумата от 145,33 лв. и 10. От 27.09.2024 г. за сумата от 145 лв. Въпросните 10 бр. разписки нямат основание, а са единствено преводи на парични суми от ищеца към ответника, а общият размер на внесените суми е в размер на 1632,97 лв. Ищецът обаче твърди да са плащания по процесния кредит, поради което ответникът следва да докаже на какво друго основание са приети плащания, освен и по процесния кредит, тъй като е видно от приетата справка за получени плащания от ответника /л.68/, в която са отразени 9 плащания чрез системата еPay /виж колона дата на плащане/ по въпросния кредит, че от въпросните суми по разписките са погасявани главница и лихва по кредита. Сумите по справката не кореспондират с платените суми по представените разписки от ищеца, но при всички положения ответникът не оспорва да са погасени главницата от 800 лв. и договорната лихва от 184 лв.

Разпечатката съдържа 19 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4da9624c-3230-4088-b2ae-61d2c1a661d7