Решение № 55 от 10.09.2025, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Карнобат, 10.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20252130200136 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по повод подадената жалба от И. Т. Й. ЕГН ********** с адрес: Б. ул***№*** , чрез адвокат И. Ч. – АК Бургас , със съдебен адрес гр. Б. ул***№*** против наказателно постановление № 9254 / 09. 04. 2025 година на ид. началник на отдел Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, оправомощен със Заповед № РД-11-96 /29.01.2025 г. на Председателя на УС на АПИ, с което за нарушение на разпоредбите на чл.

139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03. 07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. трето от ЗДвП / сега изм. / му е наложено административно наказание– глоба в размер на 2000 лева.

Жалбоподателят е останал недоволен от така наложеното му административно наказание, счита, че при издаването на НП и АУАН , АНО и актосъставителя са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила посочени в ЗАНН и също е нарушен материалния закон ЗДвП . Желае да бъде отменено изцяло обжалваното НП. Алтернативно в случай , че съдът приеме , че обжалваното НП е доказано от обективна и субективна страна желае да бъде постановено решение, с което да бъде намален размера на наложеното му административно наказание – глоба до законно установения минимум в размер на 500 лева, който размер е такъв преди изменението на същата разпоредба на ЗДвП с Д.В. бр. 64 / 2025 г. в сила от 7.09.2025 г. / .

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично, като за него се явява неговия пълномощник адв. Ч. редовно упълномощен, като последният подържа подадената жалба, желае отмяна на атакуваното НП, алтернативно иска ако съдът приеме , че процесното обжалвано НП се явява законосъобразно , да измени същото в частта на размера на наказанието, като счита, че следва да бъде намалено в минималния предвиден от закона размер от 500 лева.

В съдебно заседание за АНО се явява неговия процесуален представител, юрк. П. който взема становище по така подадената жалба , като я счита за неоснователна и недоказана и 1 моли съдът да потвърди процесното обжалвано НП , като моли за присъждане за разноски в този случай.

Свидетелят Р. Й. Г.- актосъставител, разпитан в съдебно заседание потвърждава изцяло обстоятелствата посочени в АУАН и придружаващите го документи.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна:

Съдът намира , че процесната жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 0010753 от 13. 03. 2025 г., съставен от Р. Й.

Г. на длъжност инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ в присъствието на свидетеля по акта С. Р. К. , срещу И. Т. Й. , за това, че на 13. 03. 2025 г. в 15,39 часа на път I – 6 , км. 445 на отбивна площадка в посока гр. Карнобат - гр. Сливен ,жалбоподателят И. Т. Й. в качеството му на водач е управлява и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси , МПС с две оси марка ДАФ модел ХФ 510 ФТ , рег. № **** и полуремарке с три оси рег.№ **** , като в процеса на извършената проверка се установило , че Й. извършвал превоз на сол , видно от товарителница № 0000329689 / 13.03.2025 г. и при направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW - KR № 118845 и ролетка № 1311/ 18 / 5 метра се констатирало, че са превишени максимално допустимите норми установени от министъра на МРРБ в раздел ІІ от Наредба № 11 / 2001 г. на МРРБ, както следва: 1.Измереното натоварване на задвижващата / втора / единична ос на МПС е 12,825 т. при максимално допустимо натоварване на тази задвижваща ост -11, 500 т. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата, като превишаването е с 1, 325 т. и 2. При измерено разстояние между осите 1, 38 м., сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 28,725 т., при максимално допустимо натоварване на тази тройна ос от 24, 000 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ на Наредбата, като превишаването е с 4, 725 т.., което прави ППС тежко по смисъла на чл. 3 т.2 от горепосочената наредба , с което са нарушени разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03. 07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

На жалбоподателят за запознаване е представен кантарния билет , на който същия саморъчно се е разписал респ. подписал . Със съставеният акт са били иззети като доказателства копия от свидетелства за регистрация част ІІ, пътен лист и горепосочената товарителница № 0000329689 / 13. 03. 2025 г.

Така съставеният АУАН е подписан от един свидетел и връчен на същата дата на нарушителят. Същият е подписал АУАН без възражения, което изрично е отразено в същия, а като доказателство за връчването му е представена разписка от 13. 03. 2025 г. подписана от нарушителят, като в хода на производството подписа му не оспорен. Не са представени и възражения по АУАН в срока по чл. 44 от ЗАНН.

При проверката, измерените параметри на ППС сочат, че същото е извънгабаритно по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.

Въз основа на така съставеният АУАН наказващият орган е издал обжалваното НП № 9254 / 09. 04. 2025 година на ид. Началник на отдел Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, в което фактическата обстановка установяваща нарушението е пресъздадена така като е описана в АУАН и нарушението е квалифицирано по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б.

2

„б“ от Наредба № 11 от 03. 07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложена административна санкция- глоба в размер на 2000 лева.

Към материалите по преписката на АНО, като доказателства са представени: НП № 9254 / 09. 04. 2025 г. на ид. Началник на отдел Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, АУАН № 0010753 от 13. 03. 2025 г., разписка за връчване на препис от АУАН от 13. 03. 2025 г., кантарен билет , копия на свидетелства за регистрация част ІІ, пътен лист , товарителница , които съдът цени като неоспорени и непротиворечиви с цялостната доказателствена база по настоящия случай.

Към преписката е представено копие от Заповед № РД- 11- 97 / 29. 01. 2025 г. на Председател на УС на АПИ, която установява компетентността на актосъставителят Г. да извършва контролни проверки на ППС с чуждестранна и българска регистрация, движещи се републиканската пътна мрежа, по отношение на максимално допустимата обща маса, осови натоварвания и габаритни размери на натоварено или празно ППС, контрол за правилната експлоатация на пътната мрежа, контрол на необходимите документи за извършване на превоз на товари, регламентирани в ЗП, ЗдвП и издадените по прилагането им подзаконови нормативни актове, както и да съставя АУАН , съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП, във вр. чл. 167, ал. 3 и чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.

Приложено е и копие от Заповед № РД- 11- 96 / 29. 01. 2025 г. на Председател на УС на АПИ, с която В.Б.А. на длъжност и.д. Началник на отдел Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, към Агенция „Пътна инфраструктура“ да извършва дейностите определени в заповедта и да издава НП въз основа на АУАН съставени от оправомощени служители на АПИ при условията и по реда предвидени в ЗП и ЗДвП.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съображенията за това са следните:

На първо място административно-наказателната компетентност по различните закони е предвидена за различни лица, а видно от приложената към преписката Заповед № РД 11-97 / 29. 01. 2025 г. на Председател на УС на АПИ, св. Г. няма компетентност да установява нарушения по ЗДвП в настоящата хипотеза.

На следващо място издателят на наказателното постановление- в случая и.д. Началник отдел Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, към Агенция „Пътна инфраструктура“, също не разполага с административнонаказателна компетентност да налага санкции за нарушения на чл. 139, ал.

1, т. 2 от ЗДвП.

Анализирайки разпоредбите на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, чл. 167а от ЗДвП/ изм. ,но в редакцията му към датата на издаването на АУАН и НП / и чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП/ също изм. но в редакцията му тогава / , съдът намира, че контролните функции, съответно административно-наказателната компетентност на органите на АПИ по ЗДвП, се изчерпват с осъществяване на контрол за платена винетна и ТОЛ такса, съответно контрол за осъществени нарушения на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, наказуеми по чл. 179, ал. 3- 3в от ЗДвП.

Така с наказателното постановление е наложена санкция за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от длъжностно лице, което не разполага с административно-наказателна компетентност да налага санкции за такова нарушение - в този смисъл и Решение № 4753 от 21. 16. 2024 г. по КАНД № 618 / 2024 г. по описа на Административен съд Бургас.

Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП / изм. / , наказателни постановления за нарушения по този закон се издават от Министъра на вътрешните работи, от Министъра на отбраната, от Министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията и от кметовете на 3 общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Съгласно чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП / изм. , но в редакцията му към датата на адм. нарушение / , Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, в т. ч. и на правилата за максимално допустима маса на превозните средства). Така по аргумент от чл. 189, ал. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП Изм. / , компетентни да установяват и санкционират нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП към датата на установяването на адм. нарушение са само длъжностните лица при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а не тези при Агенция "Пътна инфраструктура".

Независимо от изложените съображения и с оглед на пълнота на мотивите на съдебния акт следва да се посочи, че е допуснато и съществено нарушение на материалния закон, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 13. 03. 2025 г. жалбоподателят е извършвал превоз на товари със състав от пътно превозно средство с пет оси, при което е установено, че : в 15,39 часа на път I – 6 , км. 445 на отбивна площадка в посока гр. Карнобат - гр. Сливен ,жалбоподателят И. Т. Й. в качеството му на водач е управлява и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси , МПС с две оси марка ДАФ модел ХФ 510 ФТ , рег. № **** и полуремарке с три оси рег.№ **** , като в процеса на извършената проверка се установило , че Й. извършвал превоз на сол , видно от товарителница № 0000329689 / 13.03.2025 г. и при направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW - KR № 118845 и ролетка № 1311/ 18 / 5 метра се констатирало, че са превишени максимално допустимите норми установени от министъра на МРРБ в раздел ІІ от Наредба № 11 / 2001 г. на МРРБ, както следва: 1.Измереното натоварване на задвижващата / втора / единична ос на МПС е 12,825 т. при максимално допустимо натоварване на тази задвижваща ост -11, 500 т. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата, като превишаването е с 1, 325 т. и 2. При измерено разстояние между осите 1, 38 м., сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 28,725 т., при максимално допустимо натоварване на тази тройна ос от 24, 000 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ на Наредбата, като превишаването е с 4, 725 т.., което прави ППС тежко по смисъла на чл. 3 т.2 от горепосочената наредба , с което са нарушени разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.