Решение № 260116 от 10.01.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1076/2018
- Вид
- Решение № 260116
- Подписан
- 10.01.2022
- В сила
- 03.10.2024
- Състав
- ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.307, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.522 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- §6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.53 · Закон за наследството
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
- чл.9 ал.1 · Закон за наследството
- чл.2, т.1 · Закон за общинската собственост
- чл.3, ал.3 · Закон за общинската собственост
- чл.59, ал.1 · Закон за общинската собственост
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е гр.София,
10.01.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и трети ноември година 2021
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева секретар:
Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1076 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са три кондикционни иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявени при условията на субективно пасивно съединяване.
По изложените в искова молба и молба – уточнение вх.№143040/ 02.11.2018г. обстоятелства /л.30 от делото/ О.Б., ЕИК*********, представлявана от кмета К.В., чрез пълномощника адв.С.Б.
*** е предявила срещу Р.Б.П., ЕГН **********, М.Б.В., ЕГН ********** и Е.Б.Ш., ЕГН **********, искове с правно основание чл.59 ЗЗД, във вр. чл.93 ЗС, за осъждане на ответниците да заплатят на О.Б.сумата
99 756.00 лв., разделно при равни квоти от по 1/3 част всеки, която сума представлява обезщетение за лишаването на ищеца от възможността да ползва собствения му поземлен имот пл.№946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР с площ от 34 717 кв.м., заедно с построените в него десет сгради: сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 418 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със зстроена площ 58 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 87 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 10 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 36 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 124 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 105 кв.м., сграда с идентификатор
*** по КККР, сграда с идентификатор
*** по КККР със застроена площ от 524 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 366 кв.м., за периода от 17.10.2012г. до 27.01.2016г. Претендира разноски.
Исковата молба на О.Б.е депозирана в
Окръжен съд Пазарджик, като след осъществена по реда на чл.131 ГПК размяна на книжа и наведено възражение в отговора за липса на местна подсъдност с определение №681 от 28.12.2017г. производството по гр.д.№706 /2017г. по описа на ОС Пазарджик е прекратено, като на основание чл.118, ал.2 ГПК делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
В исковата молба се твърди, че О.Б.е собственик на поземлен имот с площ от 34 717 кв.м., ведно с построените в него сгради, като правото на собственост е удостоверено с Акт за частна общинска собственост №363/15.01.2004 г. Твърди се, че спрямо този имот и част от сградите построени в него, ответници Р.Б.П., М.Б.В., и Е.Б.Ш. през 2009 г. предявили искови реституционни претенции. В резултат на решенията на първите две съдебни инстанции, ответниците се снабдили с изпълнителен лист за предаване владението върху имота.
През 2010 г. ответниците инициирали изпълнително производство срещу О.Б.. На основание чл.522 от ГПК поискали от ДСИ при PC Пазарджик да бъдат въведени във владение в имоти, подробно описани в изпълнителен лист от 06.08.2010г., издаден, съгласно решение № 36/29.01.2010 г. по гр.д.№ 74/2009 г. на ОС Пазарджик и решение № 644/22.07.2010 г. по гр.д.№387/2010 г. на Апелативен съд Пловдив. Твърди се, че цитираните съдебни актове, към 2010 г. не били влезли в законова сила, но ответниците поискали предварително изпълнение.
Сочи се, че съгласно изпълнителен лист от 06.08.2010г., имотите върху които следвало да се предаде владението са следните: 1. Поземлен имот е пл.№946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово, с площ от 36210 кв.м, при съседи на поземления имот: на север-озеленяване - парк „Крум Велков” на общ.Белово, на запад-поз.имот №1558 - собственост на А.Х., ПИ № 1559 на наел. на Р.П. *** юг ОГФ, на изток - имот за озеленяване на насл.на Р.П. на североизток - главен път I клас, ведно с построените в имота сгради: 2. Масивна двуетажна сграда (вила), застроена площ от 131, кв.м., 3. Масивна триетажна сграда (канцелария и столова) стара вила с пристройка, застроена площ от 392 кв.м. 4. Едноетажна сграда (гараж), застроена площ от 82 кв.м., 5. Едноетажна масивна сграда (склад с рампа), застроена площ от 129 кв.м.; 6. Едноетажна сграда (работилница) застроена площ от 35 кв.м., 7. Обор и сеновал с навес, застроена площ от 61 кв.м.; 8. Водоем със застроена площ от 20 кв.м. По образуваното пред ДСИ при PC Пазарджик изпълнително дело № 223/2010 г.
05.11.2010 г. бил извършен въвод във владение на Р.Б.П., М.Б.В., и Е.Б. *** твърдения, че в поземлен имот пл.№946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово, с площ от 36 210 кв.м, освен описаните по-горе седем броя сгради съществуват и други сгради, които са собственост на ищеца, а именно:
1. Сграда с идентификатор
*** със застроена площ 58.00 кв.м. с предназначение сграда за енергопроизводство; 2. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 750.00 кв.м. с предназначение складова база, склад; 3. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 14.00 кв.м. с предназначение, селскостопанска сграда, 4. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 524.00 кв.м. с предназначение - хотел; 5. Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 366.00 кв.м. с предназначение - хотел.
Наведен е довод, че при извършване на въвода по настояване на ответниците съдебния изпълнител затворил целия поземлен имот, като поставил три броя катинари на външните портални врати на дворното място, даващи достъп до поземлен имот пл.№946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово.
Сочи се, че за извършения въвод е съставен протокол, който е подписан от държавния съдебен изпълнител, двама пълномощници на тримата ответници, вещото лице Б.Г.и двама свидетели. В него е отразено и обстоятелството, че на постройките и на дворното място (ПИ пл.№946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово) са поставени катинари. Заявява, че по този начин освен сградите подробно описани в изпълнителния лист, ищецът е лишен и от достъп до останалите сгради, находящи се в поземления имот.
Сочи се още, че със заповед № РД-18-34/
20.05.2011 г. на ИД на АГКК, за гр.Белово има влязла в сила кадастрална карта и номера на имотите, а при някои от тях и квадратурите са променени, като към момента на предявяване на иска всички имоти са с кадастрални номера.
Твърди се, че с решение от 22.06.2015 г. постановено по касац. гр.д. № 5098/2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. исковете с правно основние чл.108 ЗС предявени от Р.Б.П., М.Б.В., и Е.Б. *** и по които е образувано гр.д. № 74/2009 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик са отхвърлени, като неоснователни. Сочи се, че съгласно влязлото в сила решение на ВКС първоначалните искови претенции са отхвърлени окончателно и е отпаднало основанието въз основа на което тримата ответници били въведени във владение в имотите. След тази дата ответниците не предприели никакви действия по връщане на имота и сградите.
Ищецът заявява, че на 27.01.2016 г. на основание чл.59, ал.1 от ЗОС е съставен Акт за частна общинска собственост № 5968 /27.01.2016г. вписан в службата по вписвания при PC - Пазарджик на 02.09.2017 г., вх.рег.№825, акт № 51, том 3, дв.вх.№828. След съставянето му О.Б.си възстановила физически и юридически владението върху имота и постройките в него. За физическото възстановяване на владението върху описаните по-горе недвижими имоти, ищецът използвал свои служители, които след съставяне на Акта за ЧОС влезли в имота и в постройките в него.
Твърди се, че за периода от въвода във владение на 05.11.2010 г. до 27.01.2016 г. ищцовата община е била лишена от възможността да ползва поземлен имот пл.№ 946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово, с площ от 36210 кв.м., който съгласно влязлата в сила кадастрална карта представлява поземлен имот с идентификатор ***, е заснет с площ 34 717 кв.м., ведно е построените в него сгради.
Периодът, за който ищецът претендира обезщетение е от 17.10.2012 г. до 27.01.2016 г., като размерът на обезщетението за месечен период за недвижимия имот и всяка една от сградите е следното: т.1. Поземлен имот с идентификатор *** с площ 34 717 кв.м., с площ от 36 210 кв.м., месечно обезщетение в размер на 1000 лева. За процесния период – сума в размер на 39 120 лева; т.2. Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 418.0 кв.м., със застроена площ от
392 кв.м., месечно обезщетение сума в размер на 100 лева. За процесния период - 3 912 лева; т.3. Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 58.0 кв.м., месечно обезщетение сума в размер на 30.00 лева. За процесния период - 1 173 лева; т.4. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 87.0 кв.м., месечно обезщетение в размер на 40.00 лева.
За процесния период - 1 564.80 лева; т.5. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 10.00 кв.м., месечно обезщетение в размер на 10.00 лева. За процесния перод - 391.20 лева; т.6. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 36.00 кв.м., месечно обезщетение сума в размер на 20.00 лева. За процесния период - 782.40 лева; т.7. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 124.0 0 кв.м., месечно обезщетение в размер на 40.00 лева. За процесния период - 1 564.80 лева; т.8. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 105.0 кв.м., месечно обезщетение в размер на 10.00 лева. За процесния период - 391.20 лева; т.9. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 750.0 кв.м., месечно обезщетение в размер на 100 лева. За процесния период - 3 912.00 лева; т.10. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 524.0 кв.м., месечно обезщетение в размер на 800 лева. За процесния период - 31 296 лева; т.11. Сграда с идентификатор *** , със застроена площ 366.00 кв.м., месечно обезщетение в размер на 400.00 лева. За целия процесен период - 15 648.00 лева.
Ищецът поддържа, че общият размер на обезщетението за един месец за имотите по т.1 до т.11 е 2550 лева, а размерът на обезщетението за целия процесен период е 99 756.00 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Р.Б.П., М.Б.В., и Е.Б.Ш., чрез пълномощника адв. Д.Г. са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер. В отговора ответниците оспорват твърдението, че ищецът е собственик на процесните имоти. Оспорват Акт за общинска собственост № 363/ 15.01.2004 година, като такъв, който е съставен без правно основание, като твърдят, че не са били налице предпоставките за съставяне на същия и липсват юридическите основания за актуване на имот. Наведен е довод, че към момента на депозиране на отговора е образувано производство на основание чл. 303 и сл. от ГПК, с което се атакува представеното от ищеца решение на ВКС, с което е отхвърлен техния иск за собственост. Поддържат, че процесният имот е бил отчужден през 1949г. от наследниците на Р.П. и същият е бил предоставен безвъзмездно на МНО. Твърдят, че те като наследници на Р.П. са собственици на процесните имоти, които са въведени в имота по силата на въззивно решение № 644/22.07.2010 г. на AC-Пловдив и издаден от съда изпълнителен лист от 06.08.2010 год. от ОС-Пазарджик по гр.д. № 74/2009 год. на основание чл.404 т.1 от ГПК. Твърди се, че ответниците са въведени във владение на имота на законно основание от ДСИ при PC-Пазарджик, въз основа на изпълнителен лист.
В отговора ответниците оспорват твърдението, че са ползвали имота, както и че ищецът е бил лишен от възможността да ползва процесните имоти, като оспорват и размера на претенцията за обезщетение за всеки имот. Твърдят, че въпреки че са въведени в имота, не са ползвали същия, тъй като не е поддържан. Дворът бил обрасъл, а сградите към онзи момент се нуждаели от основен ремонт. Посочват още, че О.Б.им е пречела непрекъснато да ползват имота. Единствено възстановили гроба на своя дядо-генерал Р.П., тъй като същият се намира в процесното място. Сочат, че към момента нямат достъп до гроба на дядо си и не могат да го посещават, когато желаят.
Ответниците допълват, че с
АУПОВ-3/18.08.2015 г. О.Б.им е установила задължение за данък сгради за периода 01.01.2010г.-31.12.2014г. в размер на 62 460.94 лева, от които 50 964.98 лева главница и 11 495.96 лева лихва и АУПОВ-4/18.08.2015 г. за задължения за ТБО за периода 01.01.2010 г. до 31.12.2014 година в размер на 5 750.62 лева, от които 4 589.96 лева главница и 1 160. 66 лева лихва. Общата сума за данъка и таксата смет е в размер на 68 211.56 лева и тази сума е събрана от сметките на ответниците. Молят исковите претенции да бъдат отхвърлени. Представят писмени документи.