Решение № 1974 от 20.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1974 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100513035 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, вх. № 53330 от 21.10.2022 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие СГС, подадена от Столична община, с адрес: град София, ул.“*******, чрез процесуален представител П.Т. – старши юрисконсулт в дирекция “Правни дейности“ към направление “Правен и административен контрол“ при Столична община, срещу отказ на ЧСИ В.М. да намали разноските по изпълнителното дело № 20228600401585 за адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, обективиран в съобщение, изх. № 86526 от 14.10.2022 г., връчено на жалбоподателя на 17.10.2022 г.

В жалбата са наведени оплаквания, че размерът на приетото за събиране адвокатското възнаграждение на взискателя от ЧСИ М. е прекомерно завишен и значително надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение за водене на изпълнително дело, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана по - нататък Наредба № 1 от 09.07.2004 г.). Сочи, че независимо от материалния интерес в изпълнителното производство, освен подадената молба за образуване на делото, не са извършвани други действия, обуславящи определяне на по висок от минималния размер на адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като излага, че няма доказателства, че действително е платено 1 адвокатско възнаграждение. Поддържа, че неправилно е изчислен и размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като липсва ясно разграничение как е формирана тази такса. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Взискателят А.А.Ф., чрез пълномощника й адвокат К.В., е дал становище в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК по така подадената от длъжника жалба. Оспорва същата изцяло с доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски.

ЧСИ В.М. е изложил мотиви по обжалваните действия, в които излага становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по изпълнението, и е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество жалбата относно размера на приетия по изпълнителното дело адвокатски хонорар на взискателя и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е основателна.

Изпълнително дело № 20228600401585 по описа на ЧСИ В.М., с рег. №860 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по молба на взискателя А.А.Ф., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника й адвокат К.В., въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу длъжника Столична община за следните суми: 1 219.80 лева – обезщетение за имуществени вреди върху л.а. “Фолксваген“ с рег. № *******, дължимо на основание чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД – от падане на дърво, което се намирало в общински имот с идентификатор *** по КККР на град София, одобрени със заповед № РС-18/4/9.3.2016 г. на ИД на АГКК с последно изменение от 24.03.2022 г. /който имот съставлява улица“Брод“ в град София/ върху автомобила на 09.08.2021 г., заедно със законната лихва от 12.11.2021 г. до плащането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава за периода от 20.09.2021 г. до 12.11.2021 г. в размер на 18.30 лева и сторените разноски от 527.50 лева. В молбата е направено искане за налагане на запор върху установените банковите сметки на длъжника, възбрана на откритите недвижими имоти и за насрочване опис и продажба на имуществото му. Адвокатско възнаграждение е вписано като договорено и платено в размер на 300.00 лева по договор за правна защита и съдействие, представен заедно с молбата (л. 3 от изпратеното на СГС копие на изп. дело).

ЧСИ М. с Разпореждане, изх. № 84073 от 05.10.2022 г. е приел за събиране, на основание чл.

78 ГПК, вр. с чл. 79 ГПК, разноски за адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева, съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (наричана по - нататък Наредба № 1 от 09.07.2004 г.) и като разноски по делото авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 66.00 лева с издадена сметка по чл. 79 и 80 ЗЧСИ. Видно е, че сумата от 300.00 лева за адвокатско възнаграждение е включена и в общия размер на дълга, съгласно Покана за доброволно изпълнение (ПДИ), изх. № 84075/05.10.2022 г. (л. 32 2 от изп. дело).

ПДИ е връчена на длъжника на 10.10.2022 г., съгласно разписка, удостоверяваща това обстоятелство (л. 36 от изп. дело), като в нея задължението на длъжника по изпълнителното дело се определя в общ размер на 2 523.33 лева към 05.10.2022 г., от които 545.80 лева неолихвяема сума, 1 219.80 лева главница, 110.80 лева лихви и 114.00 лева разноски по изп. дело, както и такса по т. 26 ЗТТРЗЧСИ в размер на 232.93 лева с ДДС и други суми, в т.ч. адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

Жалбоподателят – длъжник по изпълнителното дело е подал възражение на 13.10.2022 г., с което е оспорил размера на адвокатския хонорар като прекомерен, и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, и е направил искане след редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение и таксите по ТТРЗЧСИ, надвзетите суми да бъдат възстановени на Столична община.

ЧСИ М. е оставила без уважение възражението на длъжника, като с това е отказала да намали визираните разноски, със съобщение, изх. № 86526 от 14.10.2022 г., връчено на жалбоподателя на 17.10.2022 г. (л. 51 от изп. дело), без да е налице нарочен и мотивиран акт ЧСИ да се произнесе по направените от жалбоподателя оплаквания. Това обстоятелство не изключва правомощията на съда да разгледа и да се произнесе по тях, заявени и в жалбата му, в който смисъл са и постановките на Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС.

При тази фактическа установеност се налага извода, че единствените усилия на представляващия взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, част от съдържанието на която и без да съставлява отделно действие по защита, е посочване само способи за принудително изпълнение (в случая запор, възбрана и опис на имущество); не се е налагало извършването на други действия от пълномощника на взискателя, извън подаването на молба по чл. 426 ГПК. Настоящият състав на съда приема, че не са били осъществени съществени значими процесуални действия за защита и съдействие, респективно – не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Допълнително следва да се посочи, че с нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е въведено изискване адвокатският хонорар да бъде справедлив и обоснован. Последното означава, че размерът на възстановимите разноски следва да бъде разумен и справедлив от гледна точка на обективни критерии, част от които са извършени процесуални действия, необходимо време за подготовка на адвоката и т.н. Ето защо приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде намален до минимума, определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в размер на 200.00 лева - за подаване на молба за образуване на изпълнително дело (в редакцията към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие). При това положение възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно.

Неправилно е определен и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху 3 събраната сума. Под “парично вземане“ по смисъла на т. 26 се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 не се дължи. Противното би означавало и, че върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също да се дължи такса, и т.н. – извод, лишен от всякаква правна и житейска логика. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от Забележка 1, изр.1 на т.26 от ТТРЗЧСИ, според която при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. “Целият дълг“ представлява вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, и не включва признатите от ЧСИ разноски на взискателя, възложени в тежест на длъжника по изпълнението. В крайна сметка вземането по изпълнителния лист, което взискателят желае да бъде събрано в изпълнителното производство, представлява “материалния интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ за определянето на пропорционалните такси по изпълнението. В процесния случай, сумите по изпълнителния лист – за сумата от 1 219.80лева – главница, 18.30 лева – мораторна лихва за периода от 20.09.2021 г. до 12.11.2021 г., разноски по гражданското дело в размер на 527.50 лева, както и законна лихва от 12.11.2021 г. до датата на погасяване на задължението – 26.10.2022 г. (изчислена с електронен калкулатор) възлиза на 118.25 лева, са в общ размер на 1 883.05 лева. Съгласно т. 26, б.“в“ от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 1 000.00 до 10 000.00 лева размерът на пропорционалната такса е 100.00 лева + 8 на сто за горницата над 1 000.00 лева. В конкретния случай размерът на пропорционалната такса, изчислен по реда на т. 26, б.“в“ от ТТРЗЧСИ възлиза на 170.64 лева, върху която сума следва се начисли 20% ДДС. Или, като краен размер дължимата пропорционална такса възлиза на 204.77 лева с ДДС, а не в размер на 232.93 лева, както неправилно е изчислено с 28,16 лева повече от ЧСИ.

По изложените съображения обжалваният от длъжника отказ на ЧСИ В.М. С. относно разноските, обективиран в съобщение, изх. № 86526 от 14.10.2022 г., се явява неправилен и следва да бъде отменен, като определеното адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 300.00 лева се намали на 200.00 лева, а таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се намали от 232.93 лева с ДДС на 204.77 лева с ДДС.

По разноските в настоящото производство.

Искането на взискателя – ответник по жалбата за присъждане на направените разноски е неоснователно, с оглед изхода от спора. Искането на жалбоподателя – длъжник, представляван от процесуален представител, за присъждане на разноски в настоящото производство също е неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено Решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на ЧСИ, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със своето поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, 4 регламентиран в нормата на чл. 441 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд по изпълнително дело № 20228600401585, обективиран в съобщение, изх. № 86526 от 14.10.2022 г., вместо което ПОСТАНОВИ:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя А.А.Ф. по изпълнително дело № 20228600401585 по описа на ЧСИ В.М., на 200.00 лева.

НАМАЛЯВА таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20228600401585 по описа на ЧСИ В.М., от 232.93 лева с ДДС на 204.77 лева с ДДС.