Решение № 1542 от 13.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1542 гр. Плевен, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430101489 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба с вх. № 7554/15.03.2024 г. от Д. И. П., срещу „Сити кеш“ ООД, с ЕИК ***, за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 866936, а в условията на евентуалност нищожност на клаузата на чл. 6.6 от договора.

В исковата молба ищецът твърди, че на 24.05.2023 г. сключил договор за паричен заем "Кредирект" № 866936 със „Сити Кеш” ООД, като размерът на предоставения заем бил 550 лв., с краен срок за погасяване – 24.10.2023 г., на 5 месечни вноски. За предоставения заем ищецът се задължил да плати възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно и в договора бил посочен ГПР в размер на 47,68%.

Съгласно чл. 3 от договора, заемът следвало да бъде върнат на 5 вноски от които 1 вноска по 18,36 лв. и 4 вноски по 149,16 лв. Посочва, че още със сключване на договора съгласно чл. 6.6 от същия, на ищеца като заемател му е начислена неустойка в размер на 325 лв., въпреки формалната възможност в тридневен срок да предостави обезпечение. Начислената неустойка твърди, че е включена от кредитора в погасителния план, като общото задължение се изменило на 940 лв.

Ищецът счита, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 21 вр. чл.

19, ал.4 от ЗПК, тъй като кредиторът посочил това вземане формално като обезщетение за да заобиколи забраната за надвишаване на максималния ГПР.

Действително според ищеца „неустойката“ отговаряла на критериите на пар. 1, т. 1 от ЗПК и представлява разход по кредита, което се потвърждавало от погасителния план, още със сключването на договора. Срокът за предоставяне на обезпечение освен това бил твърде кратък и житейски невъзможно за изпълнение. На следващо място, клаузата за неустойка излизала извън присъщите и функции, като ищецът счита, че противоречи на добрите нрави, тъй като е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не същинско задължение по договора за кредит – за връщане на заетата сума. Размерът на неустойката освен това счита, че е 59,09% от предоставения заем, без да ставало ясно какви вреди обезпечава. Ищецът формира и 1 довод за недействителност поради заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът уговарял още едно обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Клаузата за неустойка освен това била и неравноправна по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 2 от ЗЗП, тъй като задължавала потребителя да плати необосновано висока неустойка. Ищецът счита, че не е и индивидуално уговорена. В заключение ищецът формира довод за недействителност на целия договор, тъй като в договора съзнателно е посочен погрешен ГПР от кредитора, не са посочени и компонентите, които го формират, с цел заобикаляне на ЗПК, което съставлявало цялостно неизпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и водило до недействителност на основание чл. 22 от ЗПК.

Иска от съда да уважи предявените искове и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът счита, че искът е недопустим, поради злоупотреба с правото на иск, което следвало от обстоятелството, че ищецът е предявил 7 искови молби срещу ответника в един и същи ден, с една и съща цел – да възложи на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. С исковата молби се оспорвали едни и същи уговорки за плащания на неустойка, с идентично съдържание и правни аргументи. Ищцата имала възможност да получи защита в едно производство, но избрала да образува седем с цел обогатяване за сметка на ответника чрез присъждане на разноски. Съдът следвало да противодейства на тази злоупотреба като неприсъди разноски за адвокатско възнаграждение или съединени делата по реда на чл. 213 от ГПК.

Ответникът признава, че между страните е сключен процесния договор за кредит, както и че е предал заемната сума на потребителя. Въпреки това обаче, счита исковете за неоснователни, тъй като договорът за паричен заем е сключен в предвидената от закона форма и изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1 и ал. 2, и тези по ЗПФУР. Поради това ответникът счита, че всички условия, вкл. за плащане на неустойка, са индивидуално уговорени с потребителя, като на последния е дадена пълна, точна и максимално ясна информация. Именно потребителят попълнил искане за сключване на договор за кредит на 24.05.2023 г. в 13:31:24 ч. Видно от представения лог. файл било, че преди подписване на договора потребителят се е запознал с всички негови условия и сам е избрал параметрите на договора. Този договор освен това бил 20-ти по ред за потребителя с идентично съдържание на клаузата за неустойка. Ответникът счита, че потребителят е договарял недобросъвестно в нарушение на чл. 12 от ЗЗД, тъй като е изтеглила избран от нея кредит и услуги, а впоследствие инициира производства, по които да бъдат присъдени разноски, с цел да увреди кредитора. Допълнителен аргумент за това било и обстоятелството, че потребителят не се е възползвал от правото на отказ съгласно чл.

29 от ЗПК.

Ответникът сочи, че в изпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е посочен ГПР по договора, който към 24.05.2023 г. е 63,85%, а уговореният по договора – 47,68%. Посочената стойност счита, че не е грешна, тъй като изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР представлявал сбор от разходите, които представляват цената за предоставената от кредитора услуга, поради което законодателят установил императивно задължение да се посочи сбора и компонентите. Той представлявал крайната стойност на заплатената услуга, за която потребителят следва да бъде информиран предварително. Ответникът счита, че начислената неустойка не следва да е част от ГПР, тъй като не представлява разход по кредита и към датата на сключване на договора не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неусточена сума. Търговецът бил внесъл достатъчно яснота в погасителния план – чл. 4 от договора, е посочена възможната вноска, с или без 2 неустойка.

По отношение на клаузата за неустойка, ответникът въвежда същите доводи, като по-горните, но допълва, че тя е уговорена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не при забава на погасяванията на потребителя, поради което счита, че не е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Договорът между страните следвало да се тълкува и в контекста на трайни отношения, предвид обстоятелството, че е 20 договор за кредит, с една и съща уговорка за неустойка.

Ответникът счита, че не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите и липса на информираност, доколкото ищецът се бил запознал многократно с тях. Затова е и невъзможно ищцата да не е наясно с икономическите последици от сключването на договора.

Иска от съда да отхвърли предявени искове, претендира разноски.

В насрещния иск ищецът „Сити Кеш“ ООД сочи, че е предоставил сумата от 550 лв., заем по договор за кредит, като същата твърди, че е предадена на Д. П. И..

Заемната сума била дължима на 5 месечни вноски при 40,05% фиксиран лихвен процент, първо плащане на 26.06.2023 г. и последно на 241.0.2023 г. Към настоящия момент ищецът счита, че сумата е изцяло падежирала, а ответникът погасил единствено 405 лв. Извършените плащания от потребителя се сочи, че са както следва: на 21.07.2023 г. – 100 лв.; на 28.07.2023 г. – 55 лв.; на 02.08.2023 г. – 110 лв.; на 12.10.2023 г. – 40 лв.; на 09.11.2023 г. – 50 лв.; на 07.12.2023 г. – 50 лв. Задължението на потребителя било в общ размер на 811,56 лв., от които 550 лв. главница, 65 лв. възнаградителна лихва, 127,56 лв. договорна неустойка и 69 лв. такси. Моли съда да уважи предявения иск, поради настъпила изискуемост на договорното задължение за връщане на заемната сума, а в случай, че искът за недействителност бъде уважен, ответникът да бъде осъден да плати сумата от 145 лв., представляваща неизплатена част от чистата стойност на кредита, която е получил потребителят, но не е върнал по евентуално обявения за недействителен договор.

В с. з. ищецът не се явява и представлява, но подава писмено становище, с което е формирал доводи за основателност на предявените искове. Въвежда възражение за прекомерност, претендира разноски, за които представя списък по чл.

80 от ГПК.

В с. з. ответникът не се явява и представлява, но с писмено становище изразява доводи за основателност на насрещния иск, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че са сключили договор за заем КРЕДИРЕКТ № 866936/24.05.2023 г. по силата на който Д. И. П. има качеството на заемател, със следните параметри: размер на отпуснат заем: 550 лв., дължими на разсрочено плащане на 5 месечни вноски, ГПР 47,68%, с фиксиран лихвен процент – 40,05%, дата на последно плащане: 24.10.2023 г. и обща дължима сума в размер на 615,00 лв. Видно от чл.6, ал. 5 от договора е, че е уговорено допълнително задължение за заемателя да предостави обезпечение по начин уговорен в чл. 33 от ОУ. Съгласно чл. 6,ал.6 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се начислява неустойка в тежест на заемателя в размер на 325,00 лв. Видно от погасителния план в т.4 от договора, е че наред с всяка от петте месечни вноски, е начислена и неустойка в общ размер на 325,00 лв., като общото задължение от 615, 00 лв., възлиза в размер на 940,00 лв. Тези параметри се потвърждават и от представения СЕФ Между страните не е спорно, че потребителят е получил заемната сума и че 3 начислена неустойка за предоставяне на обезпечение.

От заключението на ССЕ се установява, че същото се е запознало с документите по делото и представените от ответника финансово-счетоводни документи, като е установило параметрите на договора, погасителният план към него, който предвиждал 5 вноски, формирани от главница, договорна лихва, неустойка/ общ размер на подлежаща на връщане сума – 615,00 лв., а с включена неустойка – 940,00 лв. Вещото лице е заключило, че посоченият в договора ГПР от 47,68 % е формиран от главница 550,00 лв. и лихва в размер на 65,00 лв. При включване на неустойка от 325,00 лв., годишният процент на разходите възлиза на стойност 847,52 %. Вещото лице е заключило още, че са извършени плащания по договора за заем от заемателя, като същият е заплатил 405,00 лв. от които 18,36 лв. договорна лихва, 179,08 лв. неустойка, 74,26 лв. неустойка за забава, 111,39 лв. такси за администриране на просрочен кредит и 21,91 лв. лихва. Задълженията по договора към датата на исковата молба възлизало на стойност 798,62 лв., от които 550 лв. главница, 46,64 лв. договорна лихва, 145,92 лв. неустойка, 23,61 лв. такси и 32,45 лв. законна лихва.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с придадената им по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена сила и стойност и не са налице други факти, които да внесат съмнения в тяхната достоверност. Съдът дава пълна вяра и на заключението на вещото лице, тъй като е обективно, пълно и обосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими първоначално обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и чл. 19, ал. 5 вр. чл. 21, вр. чл. 33 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП(при евентуалност), и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност с правно осн. чл.23 от ЗПК за връщане на остатъка от чистата стойност на кредита.

Безспорно страните по делото са обвързани от заемно правоотношение по силата на което ищцата е усвоила предоставения заем в размер на 550,00 лв. Не съществува съмнение, че между страните освен сумите за главница и договорна лихва, е начислена съгласно чл. 6.5 от договора и неустойка, поради непредставяне на обезпечение в уговорения срок. Ответникът не отрича, че такава уговорка съществува, но оспорва предявеният иск с доводите, че клаузата е действителна и стойността на неустойката не е част от общите разходите по договора.