Определение № 191 от 31.05.2022, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 191 гр. Разград, 30.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Петър М. Милев като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно частно гражданско дело № 20223300500135 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 от ГПК.

Подадена е жалба от Т.А.Х.. с ЕГН **********, която на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК обжалва Постановление за отказ за присъждане на разноски в полза на длъжника по изп. дело № 30/2021 г. по описа на ДСИ при РС Кубрат, обективирано в становище от 30.03.2022 г., получено на 20.04.2022 г. (стр. 13 от делото пред ОС Разград). Жалбоподателят смята, че издаденият акт е неправилен, моли за неговата отмяна и за произнасяне с акт, с който да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 200 лв. по изп. дело № 30/2021 г. по описа на ДСИ при РС Кубрат, които да се възложат на взискателя С.Р.М..

В жалбата се твърди, че изпълнителното дело е образувано по молба на С.Р.М., който е посочил, че Т.Х. не спазва определения режим на лични отношения с детето ни, като бащата е бил възпрепятстван да се види с детето на 15-16 октомври 2021 г., декември 2021 г. и 04.03.2022 г. Жалбоподателят в процедура по чл. 528, ал. 2 от ГПК е посочила, че поради обективни причини не е имало възможност да се осъществят срещите на посочените от взискателя по изпълнителното дело дати, но може да се осъществят на датите и мястото, описани в Решението на РС Кубрат.

Жалбоподателят сочи, че правилно ДСИ при РС Кубрат е преценил, че няма основание да санкционира жалбоподателя за неизпълнение на 1 задълженията съгласно Решение на РС Кубрат, но не е уважено искането за присъждане на разноските, направени от Т.Х.. Счита се, че тези разноски нямало да бъдат направени, ако не бяха неоснователните искания на С.М. по изпълнителното дело.

В обобщение се иска отмяна на постановлението за отказа за присъждане на разноски в полза на длъжника по изп. дело № 30/2021 г. по описа на ДСИ при РС Кубрат, обективирано в становище от 30.03.2022 г. и да се постанови съдебен акт, с който да се уважи направеното от жалбоподателя искане за присъждане на 200 лв. разноски по изпълнителното дело. Прави се искане и за присъждане на разноски по настоящото съдебно производство. Към жалбата са приложени доказателства, като не са направени доказателствени искания.

При спазване на процедурата по чл. 436, ал. 2 и 3 от ГПК ДСИ при РС Кубрат е администрирал жалбата.

Подадено е възражение от С.Р.М. с ЕГН ********** като взискател по изп. дело 30/2021 г. Взискателят смята жалбата за неоснователна, понеже е на мнение, че жалбоподателят с поведението е станала причина за образуване на изпълнителното дело през 2021 г. и последващата молба от 08.03.2022 г. Сочи се, че представените три броя медицински бележки са с еднакъв изходящ номер и същия номер на амбулаторния лист. В нарушение на закона е издадена медицинската бележка с изх. № 2834/13.12.2021 г., в която е посочено, че има необходимост от домашно лечение от 06.12.2021 г. до 17.12.2021 г., т.е. за минало време. Медицинските бележки от 13.12.2021 г. и 02.03.2022 г. са и без печат, който според взискателя е задължителен реквизит при издаването им. Във възражението са изложени твърдения, че жалбоподателят не е представила болнични листове за гледане на детето, тъй като е ходила на работа. В обобщение, счита обжалваният акт за правилен и законосъобразен.

Съдебният изпълнител е приложил мотиви по обжалваното действие на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК в следния смисъл:

В мотивите на ДСИ при РС Кубрат – Р.М., се описва подадената жалба и нейното администриране. ДСИ сочи, че изпълнително дело № 30/2021 г. по описа на СИС при РС Кубрат е образувано по молба с вх. № 143/16.03.2021 г. от С.Р.М. във връзка с изпълнителен лист от 01.03.2021 2 г., издаден по ГД № 480/2020 г. по описа на РС Кубрат, с който се определя на бащата С.Р.М. режим за поддържане на лични отношения с детето си Р.

Сезджанов Ридванов с право да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,30 ч в съботния ден до 17,00 ч в неделния ден, двадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, както и по пет дни през пролетната и зимната ваканция.

Поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е получена от жалбоподателката (длъжник по изпълнителното дело) на 20.03.2021 г., след което е входирано на 22.03.2021 г. становище по чл. 527, ал. 2 от ГПК и жалба относно размера на признатото адвокатско възнаграждение в полза на взискателя. С Постановление от 31.03.2021 г., влязло в сила на 21.04.2021 г., ДСИ при РС Кубрат е оставила жалбата на длъжника в частта за разноските без уважение.

Н а 10.03.2022 г. е постъпила молба от С.Р.М., с която уведомява, че длъжника системно (няколко месеца 15-16 октомври 2021 г., декември 2021 г., 4 март 2022 г.) създава пречки и не може да се осъществи режим на лични контакти с детето Р. . Моли за съдействие (изпращане на ПДИ) и в случай на неизпълнение на същата, длъжникът да бъде санкционирана съгласно ГПК.

От длъжника е изискано писмено становище по тази молба, като е предупредена, че при неизпълнение до 19.03.2022 г., ще следва принудително изпълнение на 02.04.2022 г. В предоставения срок длъжникът на 18.03.2022 г. предоставя становище, като заявява, че неизпълнението се дължи на това, че детето е било болно, прилага копия от медицински бележки – 3 броя, адвокатско пълномощно от 17.03.2022 г. и списък с разноските по изпълнителното дело.

Взискателят със становище с вх. № 549 от 30.03.2022 г. оспорва твърденията на длъжника, както и представените медицински бележки.

Оспорва се и претенцията за присъждане на разноски за изготвяне на становище.

С резолюция от 30.03.2022 г., обективирана върху становището на взискателя с вх. № 549/30.03.2022 г., ДСИ не уважава искането за присъждане на разноски в полза на длъжника.

По съществото на жалбата, ДСИ при РС Кубрат счита, че същата е 3 допустима, но неоснователна. Сочи, че според разпоредбата на чл. 79 от ГПК длъжникът следва да понесе направените от взискателя разноски, ако до завеждане на изпълнителното дело не е изпълнил доброволно задължението си. Излага се становище за наличие на две кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно – от една страна, ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и от друга страна, ответникът да признае иска. В случая ДСИ при РС Кубрат смята, че макар жалбоподателката да признава, че е била готова да предаде детето на взискателя доброволно, не може да се приеме, че със своето поведение не е станала причина за образуване на изпълнителното дело. И взискателя, и длъжника не отричат, че фактическото предаване на детето не се е извършило на съответните дати съгласно определения режим на лични отношения.

Длъжникът по делото е предупредена за принудително изпълнение по реда на чл. 528, ал. 3 във връзка с чл. 527, ал. 3 от ГПК. Ангажирането на адвокат за изготвянето на отговор по чл. 528, ал. 2 от ГПК не представлява основание за присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение, което да се възложи на взискателя по делото. В същото време сочи, че представеният с отговора договор за правна защита и съдействие не съдържа в себе си разписка за заплатено от длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Окръжен съд Разград констатира, че жалбата е подадена от легитимирана страна – длъжника по изпълнителното дело, в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, платена е държавната такса за образуване на гражданско дело, но жалбата е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт, който не фигурира в предмета на обжалване по чл. 435 от ГПК, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Аргументите за това са следните:

На обжалване по реда на чл. 435 от ГПК подлежат само действията или отказите на съдебните изпълнители, които са изрично посочени в закона.

Законът ограничава процесуалната легитимация на страните и основанията, на които се обжалват действията или отказите, до предвидените в ГПК.

4

Длъжникът може да обжалва само действията или отказите на съдебния изпълнител, които са лимитативно посочени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК (в този смисъл Определение от 13.03.2019 г. ВЧГД № 59/2019 г. по описа на ОС Разград; Определение № 175 от 19.05.2022 г. ВГД № 134/2022 г. по описа на ОС Разград; Определение № 1076 от 27.04.2022 г. по ВГД № 1148/2022 г. по описа на ОС Пловдив; Определение № 439 от 1.07.2021 г. по В Г Д № 1560/2021 г. по описа на ОС Пловдив; Определение № 477 от 3.05.2022 г. по ВГД № 303/2022 г. по описа на ОС Благоевград). В посочените разпоредбите не фигурира възможност длъжникът да обжалва отказ на съдебен изпълнил да му присъди разноски в изпълнителното дело, които да възложи на взискателя.

Такова искане е лишено и от правната невъзможност съдебният изпълнител без изрична законова норма (по подобие на чл. 79 от ГПК, но в обратната посока – срещу взискателя) да създаде пряко изпълнително основание, с което да възложи на инициатора на изпълнителното дело заплащането на разноски. Подобна логика не почива на закона и не може нито да бъде фингирана, нито да бъде съответно приложена при условията на чл.

79 от ГПК.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК използвания в чл. 435, ал. 2 от ГПК (редакция към ДВ, бр. 100/2010 г.) израз „постановление за разноски“, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Тези постановки на тълкувателното решение важат и при настоящата редакция на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК (ДВ, бр.

86/2017 г.), в която точка е регламентирано, че длъжникът може да обжалва „разноските по изпълнението“. Направените от длъжника разноски за заплатен адвокатски хонорар относно извършването на действия от името на длъжника в хода на заведено срещу него изпълнително дело не представляват „разноски по изпълнението“ по смисъла на ГПК и предвид тълкувателката практика на ВКС.

Поради недопустимост на производството, съдът не взема отношение по съществото на жалбата и описаните от жалбоподателя основания за отмяна на обжалвания акт, нито по наведените възражения от взискателя и ДСИ.

5

С оглед изхода на делото и недопустимостта на жалбата, на жалбоподателя не се следват разноски по настоящото производство по аргумент за противното от чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С оглед изложеното, жалбата се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а делото да бъде прекратено.

Поради това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 648/26.04.2022 г. по описа на ДСИ при РС Кубрат, подадена от Т.А.Х.. с ЕГН **********, против Постановление за отказ за присъждане на разноски в размер на 200 лв. в полза на длъжника по изп. дело № 30/2021 г. по описа на ДСИ при РС Кубрат, обективирано в становище от 30.03.2022 г., получено на 20.04.2022 г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВГД № 135/2022 г. по описа на Окръжен съд Разград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6