Решение № 260031 от 02.03.2021, Окръжен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 260031 02.03.2021 година град Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд наказателен състав

На шестнадесети февруари Година

2021

В публичното заседание в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР

ДИМИТРОВ

Членове:1.БОРЯНА

БОНЧЕВА

2.КРАСИМИР ДИМИТРОВ секретар Мая Славилова

Прокурор Павел Жеков като разгледа докладваното от чл. с. Боряна

Бончева ВНОХ дело № 8 по описа за 2021 година произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от

НПК.

С Присъда № 260019/10.12.2020год., постановена по НОХД № 463/20год. РС- Харманли е признал подсъдимия М.М.С. със снета по делото самоличност за виновен в това, че на 02.06.2020 г. в гр. Х., на ул.

„Р.“, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорискови наркотични вещества по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък I по чл. 3, т. 1 от Наредбата – коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 1,55 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент “тетрахидроканабинол” - 5 % (тегловни проценти) на стойност 9,30 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 /три/ години. Отнел е в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК веществените доказателства – марихуана с нетно тегло след анализ 1,2 грама, изпратени на съхранение в ЦМУ - София, които след влизане в сила на присъдата е постановил да бъдат унищожени по надлежния ред. Осъдил е подсъдимия и разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал подс. М.М.С., който я е обжалвал в законния срок чрез защитника си адв. В.А..

Според жалбоподателя решението е неправилно относно правната квалификация, като се моли да бъде преквалифицирано по ал. 5 на чл. 354а НК, тъй като деянието представлявало маловажен случай, а наложените наказания били явно несправедливи. В допълнтиелните съображения към жалбата е посочил незначителна стойност на предмеа на престъплението, предназанчението на държаната марихуана за лична употреба, без същата да е укрита, засягане на обществени отношения касателно личното здраве на извършителя , както и че най- ниското предвидено наказание в закона се явява несъразмерно тежко с оглед тежестта на престъплението.

Срещу жалбата не е постъпило възражение от

Районна прокуратура – Хасково, в което се излагат аргументи за неоснователност на същата.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства по, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:

Жалбата на М.С. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят С. се е признал за виновен с твърдения, че всичко описано в обвинителния акт на районна прокуратура е вярно.

С оглед самопризнанието на подсъдимия, събраните по ДП№ 235/2020год. по описа на РУ – Харманли, подкрепящи направеното самопризнание, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че М.С. е извършил престъпление по чл. 354а, ал.3 ,т. НК, като не е приел ,че случаят е маловажен в хипотезата на чл. 354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от НК.

Установената фактическа обстановка по делото е следната: Подсъдимият М.М.С. е роден на *** ***, живущ ***, ******** гражданин, *******, ******* и ******.

От приложената по делото справка за съдимост е установено, че по НАХД №

283/2015 г. по описа на РС – Харманли, с решение № 69/30.07.2015 г., влязло в сила на 14.08.2015 г., за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, извършено на 20.04.2015 г., подсъдимият С. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Наред с това по НОХД № 243/2019 г. по описа на РС - Харманли, със споразумение, влязло в сила от 07.06.2019 г. подсъдимият е бил осъден за извършено на 04.04.2019 г. престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.

3, т. 1 от НК, за което му е било наложено наказание глоба в размер на 500 лева.

Наложените наказания не са били изпълнени от подсъдимия С..

Относно фактите, касаещи обвинението е било установено следното: В сутрешните часове на 02.06.2020г. в РУ - Харманли били получени оперативни данни за държане на наркотични вещества от подсъдимия М.М.С..

По този повод бил сформиран екип от полицейски служители - свидетелите Д. В. Х., В. Г. Д. и З. Д. Г. С оглед установяване на подсъдимия С. свидетелите предприели обход на територията на гр. Х. със служебен автомобил. Около 09:00 часа полицейските служители установили местонахождението на подсъдимия С., който се придвижвал пеш по тротоара на ул. „Р.“ в гр. Х. в посока към центъра на града. Свидетелят Х. спрял служебния автомобил за проверка на подсъдимия, който представил документ за самоличност, след което бил отведен в сградата на РУ - Харманли. В 09:15 часа свидетелят

Х. извършил личен обиск на подсъдимия, при който в десния страничен джоб на якето му намерил и иззел 2 броя полиетиленови свивки, съдържащи зеленикаво-кафява суха листна маса с характерен мирис на марихуана, както и 1 брой празна кутия от цигари с надпис „Karelia“, в която имало 6 броя съцветия със зеленикаво-кафяв цвят и с характерен мирис на марихуана. Подсъдимият С. заявил на полицейските служители Х. и Д., че това била марихуана, предназначена за лично ползване. Впоследствие подсъдимият С. бил задържан за срок от 24 часа.

С протокол за доброволно предаване от 02.06.2020 г. свидетелят Д. Х. предал на разследващ полицай при РУ - Харманли намерените в подсъдимия М.С. вещи, които още същия ден били огледани и фотографирани.

От заключението на назначената физико-химическа експертиза се установило, че представената за изследване растителна маса представлява коноп /марихуана, канабис/ със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5 % тегловни процента, с нетно тегло 1,55 грама и остатък след анализа - 1,2 грама. Паричната стойност на наркотичното вещество – марихуана с тегло 1,55 грама възлиза на стойност 9,30 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Описаната фактическа обстановка е била установена от самопризнанията на подсъдимия М.М.С., направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като правилно съдът е констатирал, че се подкрепят от събраните на досъдебното производство гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. В. Х., В. Г. Д., З. Д. Г., П. А. А. и П. И. П., от заключението на назначената физико-химическа експертиза, както и от приобщените по надлежния ред писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК. Тези доказателства напълно кореспондират с направените от подсъдимия самопризнания и с възприетите от обвинението фактически положения. Заради това, направеното от подсъдимия признание на изложените в обвинителния акт обстоятелства не може да се счита за изолирано от цялостния доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано с изводимата от него информация, както правилно и обосновано е приел първостепенният съд.

Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е интерпретирал събраните по делото доказателства и в мотивите към обжалваната присъда ги е анализирал, като е изложил своите логически и правни изводи. Въз основа на тях е установил описаната по-горе фактическа обстановка и е постановил присъдата си при несъмнено доказано обвинение.

Законосъобразно и правилно районният съд е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по чл.354а, ал.3 т. 1 НК, а не това по ал.5 на същата разпоредба по следните съображения:

Правилен е и изводът на РС- Харманли, че няма основание за преквалифициране на деянието, осъществено от подсъдимия като такова по чл.354а, ал.5 НК. Практиката на ВКС е константна, че за да се квалифицира едно деяние като маловажен случай, се изхожда от конкретните факти по делото, като се взимат предвид обществената опасност както на деянието, така и на дееца, които разгледани съвкупно следва да водят до извод, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Нормата на чл.354а НК засяга важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите. В действителност инкриминираният предмет не се отличава с високи количества и стойност, както посочва и защитата. Въпреки това обаче, случаят касае наркотично вещество, общо осем обекта, намерени у подсъдимия, който пък е бил установен по приет сигнал от полицаите, в малките часове на деня, по улиците на гр. Х., което завишава обществената опасност на извършеното деяние. Правилно съдът е констатирал и че подсъдимият е бил признат за виновен и осъден два пъти за престъпление по чл. 354а,ал.5 НК и наказанията не са били изпълнени от подсъдимия поради липса на трудова ангажираност, което пък от своя страна изключва извод за инцидентно поведение, но води и на такъв за по – висока обществена опасност на дееца. Наред с това съдът е констатирал и недобри характеристични данни и липса на данни за настъпили положителни корекции в неговото поведение. Предвид тези съображения настоящата инстанция не намира, че се касае до деяние с по-ниска обществена опасност в сравнение с подобни по вид престъпления.

Въззивната инстанция споделя изцяло и изложените съображения от контролирания съд относно субективната съставомерност на деянието. Подсъдимият С. е извършил така вмененото му деяние при форма на вината пряк умисъл. Той е осъзнавал, че притежанието на наркотични вещества е забранено, което следва от обстоятелството, че той е предал марихуаната, след като е бил обискиран за забранени от закона предмети, за което вече е бил и осъждан.

По отношение индивидуализацията на наказанието настоящият състав споделя изцяло аналитичния подход на първата инстанция при приложението на разпоредбата на чл. чл. 58а, ал. 4 и ал. 5 НК, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което е определил наказанието при условията на чл. 55 от НК, тъй като този текст се явява и по- благоприятен за дееца съгласно разпоредбата на. Малкото количество и ниската стойност на предмета на престъплението, въззивната инстанция отчете същите смекчаващи вината обстоятелства като РС, и допълнително изначално оказаното от подсъдимия съдействие на досъдебното производство. За отегчаващи обстоятелства и въззивната инстанция отчете съдебното минало и лошите характеристични данни на подсъдимия, поради което обосновано и законосъобразно районният съд е определил наказание лишаване от свобода в размер от 6 месеца. Същото съответства на обществената опасност на извършеното деяние и на личността на С. и е от естеството да постигне индивидуалната и генералната превенция. Правилно, първият съд е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години. Материалните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК са налице и приложението на института на условното осъждане ще спомогне за постигане на целите на чл. 36 от НК, с оглед решаващия извод за липсва на необходимост, подсъдимият да бъде изолиран от обществото.

За осъщественото от подсъдимия С. деяние кумулативно е предвидено и наказание "глоба", като районният съд е определил нейния размер наполовина - 1000 лева, на осн. чл. чл.