Решение № 788 от 24.10.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Казанлък, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510102160 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Х. Я. Х., ЕГН:

**********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адв. М. В. М. АКПловдив, съдебен адрес : г*** против "К." ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я. и против „А." ЕООД, ЕИК: ***, София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от Ива М.а Ш..

Съдът приема, че се касае за обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Претендира се провъзгласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №2386355/08.05.2021 г., сключен между Х. Я. Х., ЕГН: ********** и "К." ЕАД, ЕИК: ***, а в условията на евентуалност прогласяване чл.4.1 от Договор за потребителски кредит, както и нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство 08.05.2021 г., сключен с „А.“ ЕООД.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Х. Я. Х., ЕГН: ********** чрез пълномощника си адв. М. М. твърди, че между нея и ответника „К." ЕООД, е сключен Договор за потребителски кредит № 2386355 , като Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 3000,00 лева със срок за погасяване 24 месеца. В посочения договор кредиторът бил уговорил, че ГПР е в размер на 48,07%, а годишният лихвен процент бил 39,90 %. Ищцата чрез пълномощника си счита, че Договор № 2386355/08.05.2021 г., е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр, с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и поради това, че е 1 сключен при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Твърди, че Договор за потребителски кредит № 2386355 / 08.05.2021 с „К.“ ЕАД е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението било по-съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и била основание за недействителност на Договор за потребителски кредит. сключен с „ К.“ ЕАД Ищцата счита, че процесния договор не отговаря на изискваният на чл.

11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула.

Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит № 2386355 / 08.05.2021 била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР. Не ставало ясно изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следвало да се 2 има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи оставали неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можел да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за потребителски кредит № 2386355 / 08.05.2021 бил нищожен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК.

Претендира, че Договор за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т. 10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез Договор за гаранция/поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението, предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като 3 елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Ищцовата страна твърди, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "А." ЕООД бил "К." АД. Основен предмет на дейност на ответника били гаранционни сделки, каквато била процесната. Печалбата на "А." ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "К." АД. Твърди, че със сключване на договора за поръчителство се целяло заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие щяло да бъде разпределено като печалба на "К." АД- С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "К." АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "К." АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не били спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл. 11, 4 ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен.

Ищецът твърди в условията на евентуалност,че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит, въз основа на която клауза е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, била нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения: посоченият чл.4 ал. 1 от договора предвиждал, че за да бъде отпуснат кредит е необходимо да сключи договор за поръчителство. Т.е въз основа на чл.4 ал. 1 от договора, ищецът бил длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Посочената клауза водела до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД била налице, когато се нарушавал правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.