Решение № 3187 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3187 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20221100502162 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3910 от 17.11.2021 г., постановено по гр. д. № 35265/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 180 състав е отхвърлен предявеният от ЗД „Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** против ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ за заплащане на сумата от 415.62лв. – регресно вземане по щета № 0500843595/23.10.2020г. - представляващо неизплатена част от застрахователно обезщетение - разходи за заместващ автомобил, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 21.06.2021г. - до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен, като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ЗД „Е.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „ОЗК З.“ АД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца ЗД „Е.“ АД, чрез пълномощника юрск. Я.Н.-Ц., в която същото се обжалва изцяло като неправилно, поради нарушение на материалния закон, а също така и като необосновано.

Навеждат се доводи, че решението не е съобразено с материалния закон и по-конкретно с нормата на чл. 45 от ЗЗД, във вр. чл. 411 от КЗ. Излагат се съображения, че неправилно е било прието от първоинстанционния съд в обжалваното решение, че липсва пряка причинна връзка между противоправното поведение на застрахования при ответника и направените разходи за заместващ автомобил в размер на 415.62 лева. В тази връзка се поддържа, че в случая е налице пряка причинно – следствена връзка, поради това, че ако процесното ПТП не е настъпило, на застрахования при ответното дружество водач е нямало да се наложи да ремонтира своя автомобил, през което време, същият да е в състояние на невъзможност да 1 го ползва и да се наложи да наеме заместващ автомобил. На следващо място, в жалбата се навеждат доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразено с разпоредбата на чл. 493 от КЗ. В тази връзка се поддържа, че неправилно в първоинстанционното решение е било прието, че предметът на застраховката „Гражданска отговорност“ е само стойността на лекия автомобил и здравето на водача и пътниците на МПС. Излагат се съображения, че съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, причинени на чуждо имущество, както и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, а не само разходи за автомобила и здравето на пътниците на увреденото МПС. Поради изложеното се твърди, че са неправилни изводите на съда, че предоставянето на заместващ автомобил представлява допълнителна услуга, преференциално условие, което не можело да породи действие срещу трето лице, каквото се явява застрахователят на виновния водач по застраховка „ГО“, поради относителното действие на облигационното отношение, а именно на договора за застраховка „Каско на МПС“. В жалбата се поддържа, че доколкото размера на разходите за наем на заместващ автомобил се включват в размера на застрахователното обезщетение, то от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза се установявало, че той е в рамките на действително причинените имуществени вреди по средни пазарни цени, поради което ответното дружество следва да заплати и претендираните разходи за заместващ автомобил в размер на 498.74 лева, както и обезщетението за забава в размер на 57.82 лв.

Поради изложеното се отправя искане към въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции, вкл. за юрисконултско възнаграждение.

Въззиваемата страна по делото ЗАД „ОЗК - З.“ АД е депозирала отговор на въззивната жалба, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който оспорва жалбата като неоснователна, поради което отправя искане към въззивния съд да я остави без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че решението е и правилно, като въззивният съд 2 споделя напълно изложеното в него, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалбата следва да се добави следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ЗД „Е.“ АД претендира заплащане на регресно вземане от ответника ЗАД „ОЗК-З.” АД, в качеството му на застраховател на лице, причинило вреди на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ лек автомобил „Рено“, с рег. № СВ **** ММ, които вреди са настъпили в резултат на ПТП на 23.10.2020 г. в гр. Нови Искър, причинено виновно от водача на лек автомобил „Опел“, рег.

№ СВ **** КА, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована при ответника ЗАД „ОЗКЗ.” АД. Предявява иск за заплащане на сумата от 415,62 лева – представляваща неизплатено регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0500843595/23.10.2020 г. и представляващо разходи за заместващ автомобил. Претендира се и присъждане на законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Изразява становище, че отговорността му е до размера на изплатеното обезщетение от 2870.09лв., като се оспорва дължимостта на сумата от 415.62лв. - разходи за заместващ автомобил. Поддържа, че същите не представляват покрит риск, че в полицата за застраховка „Каско“ не е отразено наличие на клауза „Е“ - Заместващ автомобил“.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено З. срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото З. да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя да съществува валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".

Няма спор между страните по делото, а и посочените обстоятелства са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване с обявения за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, че на 23.10.2020г. в гр. Нови Искър, на ул. „Липите“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено“ с ДК № СВ **** ММ, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил „Опел“ с ДК № СВ **** КА, застрахован при ответника ЗАД „ОЗК – З.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, при което застрахования при ответника автомобил виновно е причинил щети по МПС-то, застраховано при ищцовото дружество, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е заведена преписка по щета № 0500843595/23.10.2020г. по която от ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3285.71лв., в което били включени и разходи за заместващ автомобил в размер на 415.62 лв.. Няма спор, че сумата по определеното обезщетение е била 3 преведена на 13.01.2021г. на сервиза извършил ремонта и предоставил заместващия автомобил, както и че ответното дружество ЗАД „ОЗК - З.“ АД е изплатило на ищеца ЗД „Е.“ АД сумата от 2870.09лв., като непогасения остатък възлизащ в размер на 415.62лв. представлява разходи за заместващ автомобил.

Въззивната инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника факти и като такова има характер на признание. Признанието има доказателствено значение, поради което съдът го преценява, с оглед на всички обстоятелства по делото. Поради изложеното, настоящият състав намира за правилни изводите на СРС, че с извършеното частично плащане ответното дружество е направило извънсъдебно признание на елементите от фактическия състав на чл.

411, изр. 1, пр. 2 КЗ. По силата на оборимата законова презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, съгласно която вината на водача се предполага до доказване на противното и предвид липсата на проведено обратно доказване от ответника, то следва да се приеме, че същата не е оборена по делото.

Спорният във въззивното производство въпрос касае обстоятелството налице ли е пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при ответника и направените разходи за заместващ автомобил в размер на 415,62 лева, както и дали в предмета на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се включват посочените разходи за заместващ автомобил. Спорно във въззивното производство е и налице ли са доказателства за наличието застрахователно покритие по клауза "Е +" заместващ автомобил по процесната застраховка "Каско".

По делото са представени Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на ЗД „Е.“ АД, в сила от 18.03.2017 г., изменени с решение на УС от 16.03.2018 г., в сила от 26.03.2018 г., които са действали към момента на сключване на застраховката „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 00500100356422 от 09.04.2020 г. От представената от ищеца застрахователната полица, се установява, че покритите рискове по силата на застрахователния договор попадат в приложното поле на клауза "А" от раздел III на общите условия – „Пълно каско“.

Съгласно Общите условия за застраховка „Каско на МП“, клауза „А“ - Пълно каско“, на покритие подлежат вреди, причинени на застрахования автомобил от ПТП. В тази връзка следва да се приеме, че с настъпването на застрахователно събитие, каквото несъмнено се явява ПТП, задължението за осигуряване на застрахователно покритие се трансформира в задължение да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение. В настоящия случай, нито в застрахователната полица, нито в Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ е предвидена клауза, покриваща разходите на застрахования за осигуряване на заместващ автомобил. Съгласно застрахователната полица, покритите рискове включват клауза „А“ - Пълно каско, съгласно Общите условия за застраховка „Каско на МПС“.