Решение № 392 от 05.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Варна, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110100790 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу И. Г. П., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр.

***положителен установителен иск за приемане за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 404 лв. /хиляда четиристотин и четири лева/, представляваща неизплатено болнично лечение по клинична пътека № 50.1 на неосигурен пациент във Втора клиника по нервни болести за периода 29.01.2023 г. – 10.02.2023 г., на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /19.10.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 6501 от 20.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2023 г. на ВРС.

В исковата молба ищецът ***твърди, че ответницата е постъпила на 29.01.2023 г. във Втора клиника по нервни болести при *** ЕАД с диагноза исхемичен мозъчен инсулттромботичен инфаркт във вертебробазиларната система. Излага, че при хоспитализацията е било установено, че ответницата е с прекъснати здравноосигурителни права, за което е уведомена и е декларирал писмено, че в случай, че не възстанови здравноосигурителния си статус ще дължи заплащане на стойността на оказаната й медицинска помощ по клинична пътека № 50.1, определена съобразно ценоразписа на лечебното заведение. Твърди, че независимо, че пациентката е била здравно неосигурена лечебното заведение я е лекувало в периода 29.01.2023 г. – 10.02.2023 г. и по клиничната пътека са били изпълнени всички диагностично-терапевтични процедури, с което заведението е изпълнило задължението си.

Сочи, че след отчитане на клиничната пътека към НЗОК последната е отказала заплащане на стойността на осъщественото на ответницата лечение, тъй като пациентката е била с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализация. Излага, че ДСПВарна е отказала да отпусне целеви средства за диагностика и лечение, защото ответницата отпусната пенсия от 11.01.2023 г. Твърди, че ответницата дължи заплащане на стойността на оказаната й медицинска помощ на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, за което я е уведомил 1 писмено. Плащане не е последвало, поради което е и подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответницата И. Г. П. подава писмен отговор чрез назначения й особен представител, който отговор е извън срока. Оспорва се постъпването на ответницата за лечение в болницата. Оспорва ответницата да е била запозната с условията, при които НЗОК заплаща медицинските услуги. Оспорва да е подписвала декларация, както и че е придобила право на пенсия. Счита, че отговаря на условията по чл. 1, ал. 4 от Постановление № 17/31.01.2007 г. на МС за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение, поради което не дължи процесната сума. Счита становището на директора на Агенцията за социално подпомагане за неправилно. Оспорва за периода преди лечението и по време на него ответницата да е получавала доходи. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответницата, чрез особен представител, оспорва иска.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Установява се по делото от представените от ищеца писмени доказателства (направление за хоспитализация, история на заболяването и епикриза), че на 29.01.2023 г. ответницата е приета във Втора клиника по нервни болести при *** с диагноза исхемичен мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт във вертебробазиларната система.

Към датата на приемането й в лечебното заведение пациентката е била с прекъснати здравноосигурителни права, видно от представената справка от НАП /л. 6/. Стойността на оказаната й медицинска помощ съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение /л.

12-13, по КП № 50_1/ е в размер на 1 404 лв.

От *** е изпратено писмо, че пациентът няма право на целеви средства за диагностика и лечение, тъй като не отговаря на условията на ПМС 17 и ПМС 313, доколкото има отпусната пенсия от 11.01.2023 г. /л. 10/. Обстоятелството, че й е отпусната пенсия се потвърждава и от представеното от самата нея разпореждане от НОИ /л. 23/, писмото от НОИ /л. 51/ и твърденията й в молбата за предоставяне на правна помощ. Постъпило е писмо от НАП /л. 49/, от което се установява, че в периода 10.02.2022 г. – 10.02.2023 г. ответницата няма регистрирани трудови договори.

Ответницата е поканена да заплати дължимите суми преди образуване на производството по делото /л. 14-15/.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за установяване на вземане за неизплатено болнично лечение по клинична пътека на здравно неосигурено лице, с правно основание чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че е оказал твърдяната от него медицинска помощ на ответницата, както и размера на претенцията си. В тежест на ответницата е било да докаже, че не е била с прекъснати здравноосигурителни права към момента на оказване на медицинската помощ и болничното лечение по клинична пътека, и че е отговаряла на условията за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение.

Предвид приетото от фактическа страна настоящият състав намира, че ищецът е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест. Установи се от представените писмени доказателства, че ответницата действително е лекувана в болницата, както и какъв е размерът на дължимите от нея суми съобразно клиничната пътека и ценоразписа. Същата се е разписала върху изготвената епикриза. Видно от „обяснителната записка“ към подаденото пред заповедния съд възражение по чл. 414 ГПК се потвърждава, че ответницата 2 е посетила болницата, лекувана е и е била информирана, че не е здравно осигурена и следва да дължи сумите за лечението. Законът не изисква подписването на декларация, като предпоставка за заплащане на дължимите суми за проведеното болнично лечение. Другите изложени твърдения в обяснението не са относими към предмета на делото или съставляват изгодни за нея факти, за доказването на които не са ангажирани съответните доказателства.

Ответницата не представи доказателства да е била здравноосигурена или да е възстановила здравноосигурителния си статус и към настоящия момент. Не са представени и доказателства претендираната сума за лечението да е заплатена. Ответницата не е отговаряла на условията за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение, доколкото преди постъпването й в лечебното заведение е получавала пенсия по старост. Не са налице основанията по чл. 52, ал. 1 ЗЗО.

Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

В случая, както се посочи по-горе, до изписване от лечебното заведение ответницата не е възстановила здравноосигурителните си права. С оглед извода за липса на предпоставките по чл. 82, ал. 1 от ЗЗ за предоставяне на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване искът за заплащане на сумата в размер на 1 440 лв., претендирана като дължимо плащане на основание чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО, се явява основателен.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на ищеца, който претендира по 28,08 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и 28,08 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът определя в размер на 50 лв. Възнаграждението на адвоката на ответницата за оказаната правна помощ се определя от НБПП.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата И. Г. П., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр. *** ДЪЛЖИ на ищеца ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 1 404 лв. /хиляда четиристотин и четири лева/, представляваща неизплатено болнично лечение по клинична пътека № 50.1 на неосигурен пациент във Втора клиника по нервни болести за периода 29.01.2023 г. – 10.02.2023 г., на основание чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /19.10.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 6501 от 20.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2023 г. на ВРС.

ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 78,08 лв.

/седемдесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*** със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 78,08 лв.

/седемдесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща сторени от заявителя разноски в заповедното производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

3

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4