Решение № 3985 от 24.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3985 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Г. СТ. СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Г. СТ. СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100508070 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20090047/09.05.2023 г., постановено по гр. д. № 14517/21 г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав, е уважен предявения ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, срещу ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 217,90 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение, с включени 25 лева обичайни разноски по образувана при ищеца застрахователна преписка по щета № 472720202003605/18.12.2020 г., за настъпило на 09.12.2020 г. в гр.Плевен пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 11.03.2021 г. до окончателното погасяване на дълга.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност 1 на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца, застраховател по имуществена застраховка, притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 217,90, представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 0500799597, която сума не е възстановена от ответника, застраховател по „Гражданска отговорност“.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник; 3 ) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Според между страните е въпроса свързан извършеното от ответника плащане на процесното обезщетение в полза на увреденото лице.

Настоящият състав приема за установено, че вследствие на реализираното ПТП е образуваното пред ответника производство по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ по молба на увреденото лице. От представените писмени доказателства, включително платежно нареждане от 23.12.2020 г., се установява пълно и главно факта, че ответникът е заплатил на увреденото лице – В. Г.а сумата от 178,76 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на реализираното ПТП.

Съгласно заключението по приетата САТЕ, която съдът кредитира като обективна и правилна, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал, действителната стойност на нанесените щети към датата на ПТП е в размер на 196,65 лева.

2

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. И константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.

Застрахователят по имуществена застраховка при настъпване на застрахователно събитие е длъжен да плати обезщетение, което отговаря на действително претърпените вреди, като размерът на престацията, освен в изричното предвидените от закона случаи, не следва да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност), аргумент от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ. Със сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава в рамките на застрахователната сума да покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, аргумент от чл. 429, ал. 1, т.

1 вр. ал. 2 КЗ вр. чл. 493, ал. 1 КСЗ. Следователно застрахователят отговаря към увреденото лице, както би отговарял и деликвента, но до размера да застрахователния лимит.

Застрахователят по гражданска отговорност е уважило изцяло предявената от увреденото лице претенция за репариране на причинените имуществени вреди, с което е погасил изцяло и добросъвестно своето задължение към надлежния кредитор, арг. чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Увреденото от ПТП лице се явява по недвусмислени обстоятелства надлежен кредитор на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Застрахователят по гражданска отговорност не е длъжен, а и е в невъзможност, да установи дали застрахователят по имуществената застраховка „Каско“ е възстановил вредите на увреденото лице.

Следователно истинският кредитор, т.е. застрахователя по имуществената отговорност в случая, има право на иск срещу лицето, което е получило два пъти изпълнение на своето задължение. Искът е изцяло неоснователен, тъй като претендираното обезщетение в размер на 192,90 лева (без ликвидационни разходи) е изцяло погасено от ответника преди образуваното на настоящето производство.

По отговорността за разноски:

3

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззиваемата страна. Право на разноски има въззивникът, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 125 лева, от които 25 лева – д.т. и 100 лева юрк. възнаграждение. Ответникът има право на разноски в първоинстанционното производство в размер на 100 лева юрк. възнаграждение.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20090047/09.05.2023 г., постановено по гр. д. № 14517/21 г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявения ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, срещу ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 217,90 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение, с включени 25 лева обичайни разноски по образувана при ищеца застрахователна преписка по щета № 472720202003605/18.12.2020 г., за настъпило на 09.12.2020 г. в гр.Плевен пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 11.03.2021 г. до окончателното погасяване на дълга.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, да заплати на ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, сумата от 125 лева – разноски във въззивното производство, както и сумата от 100 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4