Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3893 от 21.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12160/2026
Вид
Решение № 3893
Подписан
21.10.2026
Състав
КРАСИМИРА НЕДЯЛКОВА ПРОДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 153, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3893 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20261110212160 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. О. Д., ЕГН: **********, действащ чрез пълномощника си адв. М. Р. Ц. от САК против Наказателно постановление № 42-0000943/23.07.2026 г., издадено от И.И.Т. - главен инспектор от Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. София, с което за нарушение на чл.

24а, ал. 3, т. 5, б. "б" от Наредба № 37/02.08.2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията и на основание чл. 53 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 255,65 евро.

С жалбата се изтъкват подробни съобръжения в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. М. Р. Ц. от САК, редовно уведомена от предходно съдебно заседание, с представено пълномощно по делото. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 03.08.2026 г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата на 17.08.2026 г., видно от входящия номер на същата, от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално 1 допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е и неоснователна.

СЪДЪТ след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена на 30.04.2026 г. , около 19:23 ч. проверка в учебен кабинет на учебен център за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС - ",,***''" ЕООД, ЕИК: *******, находящ се в гр. София, ,,***'' ,,***''+28, свидетелят И.Т. - главен инспектор при Областен отдел "Автомобилна администрация" - София, установил, че жалбоподателят М. О. Д., в качеството му на преподавател по теоретично обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, не е осигурил спазване на графика за провеждане на теоретично обучение по т. 8.1.7 от учебната документация за кат. В, приложение към Заповед № РД09-3444/05.11.2025 г. по чл.

153, т. 1 от ЗДвП, а именно - "Безопасност на движението по пътищата", като в информационната система за същия час имало отразен график за теоретично обучение на кандидати по тема 3.2, за което обаче при проверката на място било установено, че липсва кандидата Д.Д.Д., ЕГН: ********** и преподавателят не е отбелязал своевременно отсъствието в електронната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

При тези факти свидетелят И.И.Т. изготвил доклад, относно извършена проверка на базата на който е съставен АУАН № 356314/11.05.2026 г. от Р. С.

М.- инспектор при ООАА гр. София.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който получил препис от него срещу подпис, последният е подал писмено възражение, входирано на 14.05.2026 г.

Впоследствие на 23.07.2026 г. въз основа на акта за установяване на нарушението било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно наказващият орган възприел фактическата обстановка, описана в акта и по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН преквалифицирал нарушението като такова по чл. 24а, ал. 3, т. 5, б. "б" от Наредба № 37/02.08.2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията във връзка с т.

8.1.7. от учебната документация за кат. В. На основание чл. 53 ЗАНН жалбоподателят бил санкциониран с "глоба" в размер на 255.65 евро.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административно наказателната преписка, както и от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и непротиворечиви съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото

НП, относно неговата

2 законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, доколкото същото е издадено на 23.07.2026 г., а АУАН е съставен на 11.05.2026 г.. АУАН също е съставен от компетентен орган и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, предвид датата на извършеното нарушение - 11.05.2026 г. и установяването на нарушителя при извършената проверка на същата дата. Както НП, така и АУАН притежават необходимите реквизити, регламентирани съответно в чл. 57 ЗАНН и чл. 42 ЗАНН.

Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя за липса на извършено административно нарушение.

Същият е санкциониран за нарушение на чл. 24а, ал. 3, т. 5, б. "б" от Наредба № 37/02.08.2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията във връзка с т. 8.1.7. от учебната документация за кат. В.

Разпоредбата на чл. 24а, ал. 3, т. 5, б. "б" от Наредбата установява задължение за преподавателя по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС да спазват графика за провеждане на теоретичното обучение.

От представените по делото доказателства се установява, че за времето от 19:23 ч. до 19:55 ч., когато съгласно обявения график е следвало да се проведат учебните часове по теми 3.2. от програмата за "Безопасност на движението по пътищата", но 8 бр. кандидати не са се намирали в кабинета на учебния център, а преподавателят не го е отбелязал своевременно, а го е направил след приключване на проверката.

По този начин жалбоподателя М. О. Д. е извършил нарушение на чл.

24а, ал. 3, т. 5, б. "б" от Наредбата, защото с несвоевременното отбелязване не е спазил разпоредбата, като е допуснал да се наруши графика. Той е длъжен при организиране на обучението да осигури спазването на графика за провеждане на теоретичното обучение. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че нарушението се дължи на това , че курсистите са напуснали учебния час след предоставена 15 минутна почивка и той не е длъжен да следи за присъствието на всеки, съдът счита, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран.

При тълкуване на посочените разпоредби се налага извода, че задълженията на ръководителите на учебната дейност, се свежда до организацията на обучението в учебните центрове, в частност и осъществяване на дейността по подготовката и спазването на графиците за теоретично обучение. Осигуряването на спазването на графиците е вменено в отговорност на ръководителя, доколкото същия следва да осъществи онези организационни действия, обезпечаващи преподаватели по теоретично 3 обучение, материална база, където то да се провежда и самите графици да бъдат изготвени по начин, позволяващ изпълнението им.

От събраните по делото доказателства няма спор, че жалбоподателят е осъществявал дейност като ръководител на учебната дейност и в това си качество е носил задължение да осигурява спазването на утвърдения график за провеждане на обучението и изискванията на учебната документация.

Задължението на ръководителя на учебната дейност не се изчерпва единствено с изготвянето на график за провеждане на обучението, а включва и осигуряването на неговото реално изпълнение. При извършената проверка се установява липсата на 8 броя кандидати, като ръководителят на учебната дейност не го е отбелязал в информационната система.

Нарушението е формално и е осъществено с неизпълнението на задължението за осигуряване провеждането на обучението съобразно предварително обявения график и изискванията на учебната документация. За съставомерността му не е необходимо да са настъпили вредни последици.

При тези факти съдът приема, че жалбоподателят, в качеството си на ръководител на учебната дейност, не е изпълнил вмененото му нормативно задължение да осигури спазването на графика за провеждане на теоретичното обучение, с което е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, за което е санкциониран. Деянието е извършено виновно, тъй като жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да организира и контролира учебния процес по начин, гарантиращ спазването на нормативните изисквания.

Налице са елементите от състава на нарушението и отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Извършеното нарушение се доказва по несъмнен начин от събраните писмени доказателства.

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид - касае се за типичното по вид нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай НП е потвърдено, но с оглед обстоятелството, че АНО не е направил искане за разноски, съдът не дължи произнасяне и те остават както са направени от страните.

Мотивиран от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0000942 от 23.07.2026 г., издадено от И.И.Т. - главен инспектор от Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. София, с което за нарушение на чл. 24а, ал.

3, т. 5, б. "б" от Наредба № 37/02.08.2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията и на основание чл. 53 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 255,65 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните/ ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5