Решение № 5373 от 21.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7257/2023
- Вид
- Решение № 5373
- Подписан
- 21.11.2023
- В сила
- 15.12.2023
- Състав
- НАДЯ СТЕФАНОВА БАКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.36, ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.647, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5373 гр. С., 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110207257 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„*********” ЕООД, ЕИК **********, със законен представител В. Е. Е., чрез адв. С.
Ш., САК, обжалва електронен фиш Серия Г № 0025830, издаден от СДВР, с който е наложена: имуществена санкция от 2 000 лева - за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш, като незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Ш. поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител, но по делото са постъпили писмени бележки от юрк. А., пълномощник на СДВР, с които изразила становище по същество и моли съдът да остави жалбата без уважение, като потвърди изцяло електронния фиш.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Поради липса на данни по делото за датата на връчване на електронния фиш, настоящия състав на съда приема, че жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От служители на СДВР било установено, че на 06.01.2021г.в 11:33 часа, в град С., с движещият се по бул.”*********”, бензиностанция „Еко“, с посока от бул.”*********” към бул.”*********” лек автомобил, марка”*******“, модел А8 с регистрационен номер ********* е извършено нарушение по Кодекса на застраховането.
Сочи се, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство/ 1 система №TFR1-M 509. Била извършена проверка относно сключена застраховка ”Гражданска отговорност” за процесния автомобил, при което било констатирано, че такава не е активна към датата 06.01.2021г. с което не е изпълнено задължението по чл. 638, ал.1 вр. Чл. 461, т.1 от Кодекса на застраховането. За установеното нарушение бил съставен обжалвания електронен фиш, като липсва ясно и пълно описание на нарушението, посочена е правната разпоредба, която е нарушена - чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ и е записано ”не е сключил ЗЗ Г.О.”, като собственик на автомобила е посочен -„*********” ЕООД. Видно от справката за собственост на автомобила, предоставена от АНО, собственик на същия е „***********” ЕООД, а „*********” ЕООД е ползвател. Между двете дружества е подписан договор за оперативен лизинг, копие на който е приложен по делото, предоставен от жалбоподателя, както и копие на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” на процесния автомобил, но с установъчни данни за автомобила- номер на рама и период на застраховане 14.07.2020г. до 13.07.2021г. По делото от АНО е приложена и справка от Гаранционен фонд, от която е видно, че за МПС с ДНК ********* има активна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 14.07.2020г. до 13.07.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно наказателна преписка и от представените в съдебна фаза доказателства.
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на всяко лице, което е собственик на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, се вменява задължение да сключи застраховка „Гражданска отговорност” и неизпълнението на това задължение се санкционира по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ.
С оглед съдържащата се в административнонаказателната преписка справка за собственост и представената застрахователна полица/копие/, се установява, че не жалбоподателят, а „***********”ЕООД е собственик на процесния автомобил, поради което „*********”ЕООД не е следвало да бъде привлечено към административнонаказателна отговорност. Следва извод, че фирмата - жалбоподател не е извършила посоченото нарушение, но обжалвания електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен и поради това, че не отговаря на изискванията на чл.189, ал. 4 от ЗДвП- норма, препращаща към разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В конкретния случай липсва ясно и пълно описание на деянието, вменено като нарушение на жалбоподателя и в този смисъл липсва основен реквизит на електронния фиш.
Допуснатото нарушение е съществено и е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Освен горепосоченото в хода на съдебното производство по безспорен начин бе установено, че в момента на установяване на нарушението за процесния автомобил е имало активна и надлежно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакувания електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, приложима в настоящото производство, е предоставена възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се заяви от страната, след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски, преди съдът да се произнесе по разноските. В случая в производството по делото, за АНО е била налице възможността да се запознае с направените от жалбоподателя разноски, но искането за намаляването им, поради прекомерност е направено –предварително, хипотетично и по принцип, без да се съобрази конкретно в какъв размер е претенцията след постановяване на решението по делото.Но дори да беше 2 направено с оглед конкретен размер на претендираната за адвокатско възнаграждение сума, искането не би било основателно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, съобразено е с правната и фактическа сложност на делото, както и с размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая ЮЛ е било защитавано от надлежно упълномощен адвокат, а не от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Разноски се претендират по чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата от адв. Ш., тъй като липса договор за правна защита и съдействие между дружеството жалбоподател и адвоката. В този случай, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева, определен от съда съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет - по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като имуществената санкция е в размер на 2000 лева, т. е. в границата от 1000 до 10000 лева и размерът на възнаграждението се определя на 400 лева плюс 10% за горницата над 1000 лева. Въззиваемата страна - СДВР, следва да бъде осъдена да заплати това минимално възнаграждение на адв. Ш..
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0025830, издаден от СДВР, с който на „*********” ЕООД, ЕИК ********** е наложена: имуществена санкция от 2 000 лева - за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр.чл.461, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА въззиваемата страна – СДВР да заплати на адв. С. Ш.. от САК минималното адвокатско възнаграждение на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.36, ал.3 от ЗА, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С. град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3