Решение № 703 от 27.05.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1113/2022
- Вид
- Решение № 703
- Подписан
- 27.05.2022
- В сила
- 14.09.2022
- Състав
- Даниела Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.200 · Закон за водите
- чл.200 ал.1 т.39 · Закон за водите
- чл.201 ал.12 · Закон за водите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 703 гр. Варна, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20223110201113 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, представлявано от Изпълнителния директор –инж.Ц. М. Б., против Наказателно Постановление № НЯСС- 15 / 14.01.2022г. на Председателя на ДАМТН, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е наложена " Имуществена санкция" в размер на 1 000 лева на основание чл. 200 ал.1 т.39 от Закона за водите.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че съгласно действащата правна уредба , нормативните правомощия на председателя на ДАМТН или оправомощени от него лица, не включват правото да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, тъй като тези правомощия на основание чл.138 „а“ ал.3 от ЗВ са предоставени на комисия, назначена от съответния областен управител.На следващо място се сочи, че актът е бил съставен след изтичане на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушението, което се осъществява чрез бездействие, е станало известно на наказващия орган считано от 01.12.2020г.Тази дата на извършване на нарушението, посочена в акта и постановлението , също се оспорва, като се излагат доводи, че нарушението не е доказано по несъмнен начин.В условията на алтернативност се твърди, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Поради тези и други съображения се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, или поради квалифициране на случая като маловажен.Направено е и 1 искане за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание , въззивната страна , редовно призована , не се явява процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, в което се оспорва жалбата и по същество се иска постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Язовир „Господиново“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор *** в землището на гр.Бяла, обл.Варна, с Акт за публична държавна собственост № 9896 /12.02.2020г. бил предоставен за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.
На 09.09.2020г. представители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ , в присъствието на представител на ДПУСЯ, извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията за язовир „Господиново“.При визуалния оглед било установено, че достъпът до язовира е труден.Короната била проходима, вълнообразна, с дълбоки коловози и хлътвания на отделни места, като имало растителност в участъка на преход към двата откоса по цялата дължина.Водният откос бил обрасъл с дървесна и храстовидна растителност, с каменна броня, свлечена в отделни участъци по цялата дължина.Въздушният откос също бил обрасъл с храстовидна и дървесна растителност, видимо без свличания и нарушения на откоса.Основният изпускател бил с неустановено състояние с оглед невъзможността за оглед поради обрастване.Преливникът бил земен, с обрушени стени в отделни участъци, с наличие на храстовидна растителност, видимо с проводимост.В бързотока били налични паднали дървени трупи от терена над лявата стена на преливника. При приключване на проверката, за осъществяване на безопасна техническа експлоатация на язовира, с Констативен протокол № 05-01-25 / 23.09.2020г., били дадени и съответните предписания : да се приведе в изправно техническо състояние основния изпускател, да се почистят от растителност въздушния и водният откос, както и короната, и да се почисти от растителност преливника и да се изнесат дървените трупи извън преливното тяло.Всички предписания били със срок на изпълнени 30.11.2020г. За отговорник за изпълнението им бил посочен собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея.В протокола било посочено, че за изпълнението на дадените задължителни предписания собственикът следва да уведоми писмени компетентните органи в срок от 7 дни.Екземпляр от констативния протокол бил изпратен с писмо № 2
85-01-1175/ 29.10.2020г.до ДПУСЯ.
На 12.04.2021г., в изпълнение на Заповед № РД-85/25.02.2021г. на Изпълнителния директор на ДПУСЯ, комисия извършила технически преглед на язовир „Господиново“, за което бил изготвен Протокол № 71.В него било посочено, че основният изпускател е бил установен нефункциониращ, със затлачени с наноси входна и изходна шахта.Входната шахта не била видима, тъй като се намирала под нивото на наносите.Изходната шахта била двукамерна от суха камера, в която бил разположен спирателния кран, и водна, изпълняваща роля на енергогасител тип „ водобоен кладенец“.Спирателният кран бил наличен, но бил видим само неговия капак поради затрупване с наноси.Бетоновата конструкция на сухата камера била без разрушения.Водната камера обаче била разрушена, като дясната стена била отцепена.
На 19.05.2021г. отново от представители на Главна дирекция „НЯСС“ била извършена проверка на язовир „Господиново“, на която присъствал представител на ДПУСЯ..При нея се установило, че даденото предписание да се приведе в изправно техническо състояние основния спускател до 30.11.2020г. не е изпълнено.Не били изпълнени и другите предписания, свързани с почистване от растителност на въздушния и водния откос, и на короната. Част от предписанията, които били дадени във връзка с техническата документация, били изпълнени.Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № 05-01-37 /20.05.2021г.С писмо № 85-01880/10.06.2021г. този протокол бил изпратен на ДПУСЯ, като бил получен на 17.06.2021г.
Доколкото неизпълнението на дадените предписания съставлявано административно нарушение, до Изпълнителния директор на ДПУСЯ била изпратена покана за явяване в РО НЯСС при ДАМТН за съставяне на акт.На 19.07.2021г. против ДПУСЯ бил съставен акт за установяване на нарушение № 05-15/19.07.2021г., за това че като не е изпълнило в срока дадено на основание чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона за водите задължително предписание „да се приведе в изправно техническо състояние изпускател“ на 01.12.2020г. , предприятието е нарушило чл.190 „а“ ал.2 от Закона за водител.При предявяване на акта на надлежно упълномощено лице възражения не били направени.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени такива.В тях било посочено, че няма доказателства за това, че предписанието не е било изпълнено на 01.12.2020г., както било посочено в акта.Било изразено и становище, че самото неизпълнение на предписанията не би следвало да се издига самоцелно в нарушение.На последно място било посочено, че възстановяването на основния изпускател не влияе върху безопасната експлоатация на язовира, тъй като язовирната стена не изпълнява функциите, за които е изградена поради удълбочен преливник до дъно и по тази причина язовирът не можел да поддържа коти водно ниво.С оглед на това и възстановяването на основния изпускател е щяло да доведе до неоправдано разходване 3 на обществени средства, поради което и даденото предписание било в противоречие с обществения интерес и правилата за разходване на публични средства.В заключение било формулирано искане производството да бъде прекратено с мотивирана резолюция , тъй като деянието, описано в акта не било извършено, респективно недоказано.
Въз основа на акта на 14.01.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.190 „а“ ал.2 от Закона за водите..Депозираните възражения били разгледани и приети за неоснователни, тъй като нарушението било установено по безспорен начин. Поради това на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, на ДПУСЯ била наложена „ Имуществена санкция” в размер на 1 000лв.
В хода на съдебното следствие бе разпитана св. Д.Д. - свидетел при съставяне на акта, която си спомни за случая с необходимата конкретика.Тя потвърди, че са били извършени проверки на язовир „Господиново“, като направените констатации са били описани в съответните протоколи.На предприятието са били дадени предписания, за които също при оглед на място , е било установено, че не са изпълнени. Св.Д. посочи, че състоянието на основния изпускател е било описано, както и че не са били представени документи за извършени действия по изпълнение на предписанието.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срок и от легитимен субект, поради което се явява процесуално допустима.
Наказателното постановление № НЯСС-15/ 14.01.2022г., е издадено от компетентен орган- от Председателят на ДАМТН на основание чл.201 ал.12 от Закона за водите.Актът също е съставен от компетентно лице на основание Заповед № А276/18.05.2021г. , с която актосъставителят е определен за длъжностно лице, което има право да съставя актове за извършени нарушения по чл.200 от Закона за водите.
Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.То съдържа пълно описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при неговото
4 извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани възражения, които видно от съдържанието на постановлението са били разгледани и приети за неоснователни. Правото на защита е било реализирано с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство.
Съдът не споделя възраженията в жалбата, свързани с издаване на акта и постановлението извън сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, действала към момента на съставяне на акта, е предвиждала, че не се образува административно- наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.Съгласно съдебната практика предвиденият по-дълъг срок се прилага само в случаите, когато извършителят е неизвестен, а когато извършителят е известен, органите, осъществяващи функции по установяване на административни нарушения следва да отчитат само по-краткия тримесечен срок. В настоящият казус от материалите по делото, а и от самото съдържание на акта, е видно, че нарушението и нарушителят са открити от контролните органи на 19.05.2021г. при извършена последваща проверка. В този смисъл, след като актът е съставен на 19.07.2021г., то се налага изводът, че е бил спазен тримесечния срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Поради това и съдът намира възраженията в жалбата, свързани с хипотетичната възможност на контролния орган да извърши по-рано проверката и да установи нарушението и нарушителя, за неоснователни. Наличието на извършено нарушение е било констатирано и установено, при последваща проверка, извършена от контролните органи на 19.05.2021 г., поради което не би могло да се приеме, че нарушителят е бил открит, преди да е било установено извършването на самото нарушение, нито пък да се предполага, че такова ще бъде извършено от субектът, на която е било дадено предписанието. Именно и затова тримесечният срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече от момента, когато органът, контролиращ изпълнението дадените задължителни предписания, е констатирал, че същите не са изпълнени, което в случая е направено на 19.05.2021 г.