Решение № 136 от 12.03.2019, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 1014/2019
- Вид
- Решение № 136
- Подписан
- 12.03.2019
- В сила
- 12.03.2019
- Състав
- РУМЯНА АТАНАСОВА ТАНЕВА, ДИМИТЪР МИКОВ ХРИСТОВ, АННА ТОДОРОВА ТРИФОНОВА
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
12.03.2019 година Град
С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 12.02. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ТАНЯ КЕМЕРОВА като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА в.т.д. № 1014 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 946/25.08.2018 г., постановено по гр. д. № 3952/2017 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е обявен за недействителен спрямо „П.-И.” ООД договор за дарение, сключен с нотариален акт № 198, том V, рег. № 9034, дело № 657/09.11.2016г. на нотариус Бойко Георгиев, рег. № 394 на НК, с район на действие РС – С.З., в частта му, с която покойният Н.Ж. Р., починал на 09.10.2017 г. е дарил на сина си Л.Н.Р., собствените си 4/6/четири шести/идеални части от следния недвижим имот, а именно: Апартамент № 40 /четиридесет/, находящ се в град С.З., кв.”Три чучура” №49/четиридесет и девет/, на ХІV-тия/четиринадесетия/етаж от Жилищната сграда, построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 77,57кв.метра/седемдесет и седем цяло и петдесет и седем стотни кв.метра/, при граници на същия – от север-стълбище и ап.41, от изток, от юг и от запад-двор, заедно с прилежащото избено помещение № 35.І/тридесет и пет точка римско едно/, с полезна площ от 5,19кв.метра/пет цяло и деветнадесет стотни/ кв.метра, заедно с 1,509%/едно цяло и петстотин и девет хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което същата е построена, който апартамент съгласно схема № 15-529481-28.10.2016г. представлява самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище-апартамент с номер ***/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и две точка двеста петдесет и четири точка шест точка четиридесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК1 който обект се намира в сграда 6/шест/ разположена в поземлен имот ***/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и две точка двеста петдесет и четири/ при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта *** и над обекта ***. с площ от
77,57кв.метра/седемдесет и седем цяло и петдесет и седем стотни кв.метра/, заедно с прилежащото избено помещение № 35.І/тридесет и пет точка римско едно/ и е осъден ответникът да заплати на ищеца разноски в размер на 1831 лева.
Въззивникът Л.Н.Р. излага подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Навежда доводи за недупостимост на исковия процес. Счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Направено е искане да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции.
В законоустановеният срок не е постъпил отговор от „П.-И.” ООД. В становище оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда, да потвърди обжалваното решение. претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
От Споразумението с нотариална заверка на подписите от 21.07.2016 г. се установява, че Н.Ж. Р. встъпва в дълга на „Е.**ООД и отговаря солидарно към „П.-И.” ООД за дължимата сума в размер на 154749,03 лева.
С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 27, том. 34, рег. № 12972, дело № 7055/09.11.2016г., Н.Ж. Р. и И.Н.Р. са дарили на Л.Н.Р. собствените си 5/6ид.ч./ответникът Н.Ж. Р. дарил на сина си Л.Н.Р. собствените си 4/6ид.части от имота/, от следния недвижим имот, а именно: апартамент № 40 находящ се в гр.С.З., кв.”Три чучура” бл.49, ет.14, с площ от 77,570 кв.м, самостоятелен обект с идентификатор по кадастрална схема № ***.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2169/2017г. по описа на РС – С.З., с който „Е.**”ООД, представлявано от Н.Ж. Р. и Н.Ж. Р. са осъдени да заплатят на „П.-И.” ООД сумата от 154 749,03 лева за главница, произтичаща от неизпълнено задължение по споразумение от 21.07.2016 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 10664/21.07.2016 г. на Нотариус Денчо Недялков и законната лихва върху тази главница от 19.04.2017 г. до изплащането й, както и 5 995 лева разноски по делото.
От препис –извлечение от акт за смърт се установява, че Н.Ж. Р. е починал на 09.10.2017 г. след предявяване на исковата молба.
По делото е установено, че наследници на починалия Н.Ж. Р. са Л.Н.Р. и И.Н.Я., видно от Удостоверение за наследници от № 6384/24.10.2017 г.
От Удостоверение № 6212/07.11.2017 г. на РС – С.З., вписан в специалния регистър по д № 195/07.11.2017 г. се установява, че е налице отказ от наследство по отношение на Л.Н.Р..
От Удостоверение №
6213/07.11.2017 г. на РС – С.З., вписан в специалния регистър по д № 196/07.11.2017 г. се установява, че е налице отказ от наследство по отношение на
И.Н.Я..
С определение от 17.04.2018 г. по гр.д. № 3952/2017 г. по описа на РС – С.З. по делото е конституирана като ответник Т.Ж.С./сестра на Н.Ж. Р., видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 25/23.03.2019 г./.
От Удостоверение №
2371/10.05.2018 г. на РС – С.З., вписан в специалния регистър по д № 105/11.05.2018 г. се установява, че е налице отказ от наследство по отношение на Тонка Желязкова Стоянова.
С определение от 12.06.2018 г. по гр.д. № 3952/2017 г. по описа на РС – С.З. е прекратено производството по делото по отношение на Т. Ж. С., като производствто е продължено по отношение на страни – ищец „П.-И.” ООД и ответник Л.Н.Р., като преобретател на имота.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
За допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, следва да бъдат конституирани страните по сделката, чиято относителна недействителност се иска, които се явяват задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК и тяхното участие в производството е условие за допустимостта на процеса - решение № 151 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 785/2010 г., III г. о., решение от 14.02.2008 г. по т. д. № 676/2007 г. на ТК на ВКС, I ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Пасивната легитимация е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за която съдът следи служебно.
Първоинстанционният съд е следвало да изследва кръга от наследници на починалия, с оглед разпоредбата на чл. 8, респ. чл. 11 от Закона за наследството, които лица следва да бъдат конституирани като ответници в процеса, за което при нужда на ищците да им бъде издадено и съдебно удостоверение.
Следва да бъде съобразено и евентуалното приложение на чл. 11 от Закона за наследството, а именно, когато няма лица, които могат да наследяват, съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК.
Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Ако задължителният необходим другар е ищец /активно другарство/, искът не може да бъде предявен без неговото участие. Ако задължителният другар е ответник /пасивно другарство/, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на защита. Когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.
Постановките на т. 17 от ТР №
1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото бъде върнато за ново разглеждане на РС – С.З. от друг състав.
При този изход на въззивното производство, съдът не следва да се произнася по искането на въззивника за присъждане на деловодни разноски, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 946/25.08.2018 г., постановено по гр. д. № 3952/2017 г. по описа на Районен съд – С.З., като НЕДОПУСТИМО.
ВРЪЩА гр. д. № 3952/2017 г. по описа на Районен съд – С.З. за ново разглеждане от друг състав на РС – С.З..
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.