Решение № 3 от 02.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20235330205706 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№722946-F703713/30.08.2023г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ШАНС - 2005“ ООД, ЕИК 160001905, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.М.Ю., ЕГН:**********, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118 ал.1 от Закон за данък върху добавена стойност /ЗДДС/.

По съображения, изложени в жалбата, дружеството жалбоподател „ШАНС - 2005“, оспорва издаденото НП, с доводи за неговата незаконосъобразност и моли съда да го отмени. В съдебно заседание, чрез процесуалния му представител - адв. Т. Б., съображенията за отмяна на наказателното постановление се поддържат. Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юрк. Ц. Б., пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Прави възражение за прекомерност, в случай на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение над законоустановения минимум.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява следното:

На 08.04.2023г. в 09:59ч. била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, ГД „ФК“, на търговски обект – маркет „ШАНС“, находящ се в гр.

Куклен, ул. „Славянска“ №26, стопанисван от „ШАНС - 2005“ ООД, ЕИК 160001905. Дружеството „ШАНС - 2005“ ООД било задължено лице по чл.3 от Наредба №Н - 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В хода на проверката била извършена контролна покупка на 4,630 кг. агнешко месо на стойност 113,44 лева, платени в брои от проверяващия Й. К. М. - *** на лицето Н.М.Ю. управител/представляващ „ШАНС – 2005“ ООД с ЕИК 160001905. Това действие било извършено преди легитимацията на органите по приходите. За извършената продажба не била издадена фискална касова бележка /фискален бон/ от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел DATECS FR с ИН на ФУ DТ793318 и ИН на ФП 02929430 или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н 18/13.12.2006г.

От наличното в обекта ФУ била изведена КЛЕН за 08.04.2023г., |от която било видно, че за контролната покупка нямало издадена фискална касова бележка /фискален бон/. Нарушението било установено и документирано с ПИП №0121967/08.04.2023г. Извършеното нарушение довело до неотразяване на приходи. Нарушението било извършено на 08.04.2023г.

Установеното по време на проверка не регистриране и отчитане на всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, било квалифицирано като нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г., вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, за което на 25.04.2023г. инспекторът по приходите Й. М. съставил на дружеството Акт за установяване на административно нарушение №F703713/25.04.2023г. Посочено било, че извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи. АУАН бил съставен в присъствието на представляващия дружеството Н.М.Ю., която се запознала със съдържанието на акта и го подписала без възражения. В срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения срещу съставения АУАН.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-168-0121967/20.04.2023г. на Началник – отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП на „ШАНС – 2005“ ООД с ЕИК 160001905 била наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски 2 обект – магазин „ШАНС“, находящ се в с. Куклен, ул. „Славянска“ №26, стопанисван от „ШАНС - 2005“ ООД, ЕИК 160001905 и била наложена забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни.

На 25.04.2023г., във връзка с издадената Заповед за налагане на принудителна административна мярка, провереният обект бил запечатан, за което бил съставен Протокол за запечатване/отпечатване на търговски обект при наложена ПАМ.

С определение от 25.04.2023г., постановено по адм.д. №1071/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив е било отхвърлено искането на „ШАНС – 2005“ ООД с ЕИК 160001905 за спиране на допуснатото с разпореждане предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-168-0121967/20.04.2023г. на Началник – отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП.

С Решение №1026 от 05.06.2023г., постановено по адм.д. №1071/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив е била отхвърлена жалбата на „ШАНС – 2005“ ООД с ЕИК 160001905 срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-168-0121967/20.04.2023г. на Началник – отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „ШАНС - 2005“ ООД, ЕИК 160001905, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.М.Ю., ЕГН:**********, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118 ал.1 от Закон за данък върху добавена стойност /ЗДДС/.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на Й. К.

М. - актосъставител, разпитан в качеството на свидетел, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, както и от приложените към делото и към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено и доказано извършено от „ШАНС - 2005“ ООД, като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г., нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., вр. чл.118 ал.1 от Закон за данък върху добавена стойност /ЗДДС/, тъй като не е регистрирало и отчитало всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Извършването на нарушението не се оспорва и от самия жалбоподател.

Въпреки безспорно осъществен състав на изследваното нарушение, съдът намира, че следва да се съобрази с Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С‑97/21 /постановено след извършване на нарушението, но преди 3 издаването на НП/ и да отмени обжалваното НП.

В производството по дело С – 97/21 на СЕС е разгледано преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г., относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и на чл.47, чл.49, параграф 3 и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС. В същото производство са разгледани и разпоредбите на чл.118, чл.185 /която санкция е приложена в разглеждания от настоящия съдебен състав казус/, чл.186 и чл.187 от ЗДДС.

В заключение на решението си СЕС е приел, че:„Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“ Именно такъв е разглежданият случай, при който с процесното НП деецът е санкциониран с налагане на административно наказание в немалък размер от 800 лв. и същевременно за същото нарушение, му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/, изразяваща се в запечатване на проверения обект за срок от четиринадесет дни. Видно от представения по делото протокол за запечатване/отпечатване на търговски обект, ПАМ е изпълнена реално, при което дружеството жалбоподател е понесло негативни последици от нея няколко месеца преди издаване на НП.

В решението си СЕС ясно изразява своето разбиране за наказателния характер на двете санкции по чл.185 от ЗДДС /имуществена санкция/ и по чл.186 от ЗДДС /ПАМ/, доколкото и двете имат за цел превенция и репресия, характерни за наказателното право, като същевременно тежестта им сама по себе си също е значителна. Едновременното санкциониране на основание чл.185 от ЗДДС и прилагането на ПАМ по чл.186 от ЗДДС, съобразно т.49 от Решението представлява кумулиране на две отделни санкции по своята същност, наложени в две отделни производства, развиващи се независимо едно от друго, което води до ограничаване на гарантирано основно право от чл.50 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/, а именно никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление.

В конкретния случай не са налице изключенията, които да позволят дублирането на двете санкции. Тяхното налагане се извършва в два самостоятелни процеса /по АПК и по ЗАНН/, пред различни органи и подлежи на обжалване пред различни съдилища. И двата процеса са 4 приключили в различен времеви интервал, като санкцията по чл.186 от ЗДДС е изпълнена няколко месеца преди издаването на процесното НП.

Следва да бъде отбелязано, че съгласно българското законодателство резултатите от едното производство не могат да бъдат зачетени в другото, нито общите факти, установени в едното производство да бъдат съобразени в другото, като във всяко едно от тях следва да се провежда пълно и главно доказване на едни и същи обстоятелства. Наред с това българското законодателство не позволява при индивидуализация на санкцията във второто производство да бъде взета под внимание санкцията, наложена в първото производство, така че съвкупният им размер и тежест да е пропорционален на конкретната тежест на нарушението.

В случая в производството по ЗАНН, налагането на санкцията по чл.185 ал.1 от ЗДДС при всички доказани нарушения, водещи до неотразяване на приходи, се извършва независимо дали преди това е била наложена ПАМ и за какъв срок, като предвидената от законодателя санкция, дори в размер близък до минималния е в завишен размер от 800 лева.

В този смисъл е и чл.27, ал.2 от ЗАНН, според който размерът на санкцията се определя при отчитане на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Липсва предвиден критерий при индивидуализация на санкцията да се съобразява тежестта на ПАМ евентуално наложена в отделен паралелно протичащ административен процес. Аналогично е положението и в чл.186 от ЗДДС, в който липсва предвидено изискване при определяне на продължителността на ПАМ от 1 до 30 дни да се съобразява тежестта на наложената с НП имуществена санкция.