Решение № 6389 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6389 гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско дело № 20231100513143 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. №20454/01.11.2023г. на ЧСИ А. Б., подадена от ЗК„Л.И.” АД, ЕИК:**** и седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, срещу Разпореждане изх.№29785/19.10.2023г. на ЧСИ А Б., постановено по и.д. №20238500401024 на същия ЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско хонорар, както и начислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

В жалбата се твърди, че в срок е подал възражение, с което е искал размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до посочения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимал ен размер от 200.00 лв. за образуване на изпълнително дело, което не е уважено. Вместо това в определеното адвокатско възнаграждение от 8650лв. включва и сума, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата - за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Възразява, че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното д е л о не представлява под никаква форма действителната правна или фактическа сложност. По отношение на пропорционалните такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се иска решаване на въпроса по същество.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК е подадено писмено възражение от взискателя Л.М.Л., с което са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че плащането на процесното задължение е извършено едва след налагане запор по банкови сметки на длъжника. Длъжникът е страна по делото, по което е постановен актът, въз основа на който е присъдена сумата с издадения изпълнителен лист и безспорно е бил запознат с този акт и е имал възможност да изпълни доброволно задължението към взискателя, тъй като изпълнителното дело е образувано на 06.10.2023г., т.е. близо един месец след издаване на изпълнителния лист на 19.09.2023 г., т.е. след влизане на осъдителния акт в сила.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като обосновава дължимост както 1 на претендираното адвокатско възнаграждение, така и на дължимата пропорционална такса по изпълнителното производство.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 7 от ГПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК.

Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Процесното изп. дело .№20238500401024 на А. Б. е образувано по молба на взискателя Л.М.Л., въз основа на изпълнителен лист от 19.09.2023г. гр.д. № 3161/2020г. по описа на СГС, с който длъжникът ЗК„Л.И.” АД е осъден да заплати на взискателя парични вземания, посочени в същия изпълнителен лист.

Към молбата на взискателя и приложен и договор за правна защита и съдействие от 05.10.2023г., сключен от взискателя с адв.Ж., видно от който взискателят е направил разноски в размер на 8650лв. за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело.

С поканата за доброволно изпълнение от 09.10.2023г. ЧСИ А. Б. е определил дължимите се такси и разноски по изпълнителното дело, сред които са и пропорционална такса по чл.26 ТТРЗЧСИ в размер на 7780,79лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8650лв.

С разпореждане от 09.10..2023г. ЧСИ А. Б. е разпоредил изпращане на ПДИ до длъжника, като е наложил и запор върху вземания по банкови сметки на длъжника.

ПДИ е връчена на длъжника на 09.10.2023г.

С писмо от 11..10.2023г. „ Юробанк България“АД е уведомила ЧСИ, че в изпълнение на разпореждането на ЧСИ е наложила запор върху сметка на длъжника.

С писмо от 12.10.2023г. „ Банка ДСК“АД е уведомила ЧСИ, че в изпълнение на разпореждането на ЧСИ е наложил запор върху сметка на длъжника.

С Възражение от 16.10.2023г. длъжникът е искал размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до посочения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер от 200.00 лв. за образуване на изпълнително дело.

Освен това е искано и пропорционалните такси да бъдат съобразени с намаления размер на адвокатското възнаграждение.

Съгласно постоянната съдебна практика по приложението на чл. 79 ГПК на обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски, както и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд (определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч. гр.д. № 1762/2008 г. V г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.З, т.2 ГПК), съдът намира, че длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5

ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл.36 ЗА размер.

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 НМРАВ за образуването на изпълнителното дело, каквото действие е извършил процесуалния представител на взискателя, минималното 2 възнаграждение е 200 лв. и същото безспорно се дължи от длъжника.

Настоящият състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство не са извършвани такива.

В процесния случай се установява, че освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело от процесуалният представител на взискателя, с която са възложени извършване на изпълнителни действия по чл. 18 от ЗЧСИ, не са извършвани други изпълнителни действия, а изпълнителното дело за събиране на парично вземане не се отличава с фактическа и правна сложност.

Установява се, че е наложен запор върху банкова сметка на длъжника от съдебния изпълнител с изпращането на поканата за доброволно изпълнение. Но това е станало в срока за доброволно изпълнение и по този начин длъжникът е бил лишен от възможността доброволно да удовлетвори кредитора в предоставения му законов срок.

Посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело от взискателя представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, с която е поискан идентичен изпълнителен способ не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

По изложените съображения настоящият състав приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 200лв.

Относно пропорционална такса по чл.26 ТТРЗЧСИ в размер на 7780,79лв., начислена от ЧСИ съдът намира, че същата е начислена неправилно.

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие – чл.

78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на практика би означавало начисляването на такси върху 3 такси, което е недопустимо).

Доколкото съдът намира, че дължимото се адвокатско възнаграждение е в размер на 200лв., то и дължимата се пропорционална такса по чл.26 ТТРЗЧСИ е в размер на 6317,87лв. Поради това и обжалваното разпореждане следва да бъде отменено за разликата над 6317,87лв. до приетата за събиране пропорционална такса по чл.26 ТТРЗЧСИ в размер на 7780,79лв.

Настоящият съдебен състав намира, че общото правило за дължимост на разноски в производството по чл.435 ГПК е неприложимо в хипотезата, при която предмет на жалбата е постановление на ЧСИ за разноските по изпълнението, вкл. производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е настоящото. В това производство не следва да бъде разпределяна отговорност за разноски между страните, тъй като крайният резултат ще е кумулиране на нови задължения за съдебни разноски "в процеса относно разноските". Аналогично на производството по чл.248 ГПК, което има несамостоятелен характер и поради това в него отговорност за разноски не се носи, и в производството по обжалване постановлението за разноски на ЧСИ самостоятелни разноски на страните не се дължат. В това несамостоятелно производство само се изменя или допълва решението в частта за разноските /постановлението за разноските/ при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е образуваното пред настоящия съд частно гражданско производство. В този смисъл е установената по приложението на чл.248 ГПК практика на ВКС, която според настоящия съд в случая следва да бъде съобразена /Определение №393/17.09.2018г. по гр.д.

№2845/2018г. на ВКС, IV ГО; Определение №254/05.08.2020г. по ч.т.д.№810/2020г. на ВКС, І ТО; и др./.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба вх. №20454/01.11.2023г. на ЧСИ А. Б., подадена от ЗК„Л.И.” АД, ЕИК:**** и седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, Разпореждане изх.