Решение № 93 от 20.08.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Елхово, 20.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря А.Д.М. като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20212310100472 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпилата от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД против Л. ИВ. Л. и Г. Т. М., двамата от с.Ж., искова молба с която е предявен установителен иск за установяване съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и че съгласно разпоредбата на чл.150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Ищецът твърди, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила действащите за процесния период ОУ – тези, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. В същите /чл. 31, ал.1/ са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ – в 45-дневен срок от датата на публикуването на 1 ежемесечните фактури на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава, т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. /влизането в сила на ОУ от 2016 г./ дружеството твърди, че ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уебстраница на „Топлофикация София“ ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.

Ищецът твърди, че ответниците са използвали доставяната от него ТЕ през периода м. май 2018г. до м. април 2020г. и към момента не са заплатили задължението си.

Твърди се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В случая, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Б.Б.“ ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „Б.Б.“ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Правният си интерес да предяви установителен иск ищецът обосновава с издадената против ответниците заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 221/2021г. за сумата от 1462.92 лева, от която 1317.96 лева - главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г.; 125.01 лева лихва за периода от 15.09.2018г. до 04.12.2020 г.; 16.70 лева - представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.07.2018г. до м.04.2019г. и 3.25 лева - лихва за 2 периода от 31.08.2018г. до 04.12.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в Софийски районен съд – 17.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски. Против издадената заповед за изпълнение ответниците са подали възражение, поради което на ищеца е било указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Л. ИВ. Л. и Г. Т. М., че дължат на „Топлофикация София“ ЕАД обща сума в размер на 1462.92 лева, от които 1317.96 лева - главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 125.01 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 04.12.2020г., суми за извършена услуга дялово разпределение както следва: 16.70 лева - главница за периода м.07.2018г. до м.04.2019г. и 3.25 лева - лихва за периода от 31.08.2018г. до 04.12.2020г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в условията на разделна отговорност, при равни квоти: Л.И. Л. - М.а - сума от 731.46 лева и Г. Т. М. - сума от 731.46 лева, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;.

С исковата молба ищецът е направил искане по чл.219 ал.1 от ГПК - за привличане на трето лице - ФДР „Б.Б.“ ООД, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия на процесния топлоснабден имот.

В дадения от съда срок ответниците Л.Л. и Г. Т. М. не са депозирали писмен отговор, не са направили възражения, не са посочили и представили доказателства.

От конституираното от съда трето лице - „БРУНАТА“ ООД с ЕИК 041029500, представлявано от управителя Н.Г.Ж., е постъпила молба, с която заявява, че абонатите или „Топлофикация София” ЕАД не са отправяли рекламации по повод извършеното дялово разпределение, вкл. в преклузивния рекламационен срок, предвиден в Наредбата за топлоснабдяването, който е изтекъл. Топлофикационното дружество вече е приело изпълнените от тях услуги без възражения и им ги е заплатило, а и същото разполага с лесни и бързи способи да реализира евентуална тяхна отговорност по реда и условията на Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, индивидуалния договор и чрез реализиране на правото си едностранно и изцяло по своя преценка да усвои предоставената от тях гаранция за добро изпълнение.

Прилагат писмени доказателства, поискани от ищеца с исковата молба.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно и своевременно призовано, не се явява представител, но в представена молба проц. представител на 3 ищеца сочи, че поддържа иска така, както е предявен и желае съдът да го уважи.

Впоследствие, след извършено от ответниците плащане на дължими към ищеца сума и представяне на доказателства за това в първото с.з., проц. представител на „Топлофикация София” ЕАД с писмена молба е заявил, че действително задължението на ответниците е изплатено в общ размер на 2167.51 лева, с което са погасени законна лихва, договорна лихва, главница, съдебни разноски в размер на 480.00 лева и юриск.възнаграждение в размер на 50.00 лева, но тъй като ответниците са станали причина за завеждане на настоящото производство, се желае съдът да осъди ответниците да заплатят на ищеца юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за исковото производство.

Ответниците Л. ИВ. Л. и Г. Т. М. се явяват лично в съдебно заседание, признават че са дължали на ищцовото дружество суми за стар период от време, но твърдят, че са ги платили. Представят доказателства за извършеното от тях плащане – заверени копия от вносни бележки от 21.02.2022 г. и от 25.05.2022 година и разписка от 19.01.2022г. за заплатени на „Топлофикация София“ ЕАД суми общо в размер на 2181.40 лева.

Конституираното като трето лице-помагач на страната на ищеца дружеството за дялово разпределение - ФДР „Б.Б.“ ООД не изпраща представител в съдебно заседание, редовно призовани.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно установено е по делото, че въз основа на подадено заявление от ищеца срещу ответниците е издадена Заповед № 198 от 26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 221/2021г. по описа на РС – Елхово, с която на Л. ИВ. Л. и Г. Т. М. е разпоредено да заплатят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД следните суми: 1317.96 лева - главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2017г. до 04.2019г. ;

125.01 лева - лихва за периода от 15.09.2018г. до 04.12.2020 г.; 16.70 лева представляваща главница за дялово разпределение за периода от 07.2018г. до 04.2019г .; 3.25 лева - лихва за периода от 31.08.2018г. до 04.12.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в Софийски районен съд – 17.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 79.26 лева, включващи държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 29.26 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, като Л. ИВ. Л. заплати ½ (една втора) от горепосочените суми и Г. Т. М. заплати ½ (една втора) от горепосочените суми.

Не е спорно, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК всеки от длъжниците - ответници е депозирал възражение, в което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, въз основа на което на заявителя е предоставен 4 едномесечен срок, в който да предяви иск относно вземането си против длъжника. Не се спори и, че искът е предявен от заявителя в едномесечния срок от връчване на съобщението.

Между страните по делото няма спор, а и от представените от ищеца в настоящото производство доказателства е видно, че имот, находящ се в гр. София 1632, обл. София град, общ. О.К., ж.к. „О.К.“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 4 – закупен от двамата ответници /съгласно приложената Заповед № ДИ-94-05-823/90 от 20.09.1990г. изпратена от Столична община – район „О.К.“/ и тяхна собственост, е в топлоснабдена сграда, която е в режим на етажна собственост, съответно за исковия период, в него е ползвана топлинна енергия за отопление.

Съдът прие, че не е спорно между страните и обстоятелството, че етажната собственост е избрала фирма за доставка и монтаж на индивидуални разпределители, термостатни вентили, демонтаж на всички радиатори без индивидуални разпределители и индивидуално разпределение на топлинната енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване – „Б.Б.“ ООД с решение на общото събрание на етажните собственици, проведено на 31.07.2002г. и Договор № 1557 от 05.08.2002г.

Безспорно е, че между ищеца и „Б.Б.“ ООД на 28.05.2018г. е сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от ЗЕ.