Решение № 130 от 02.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Варна, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500066 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 срещу Решение № 1711 от 17.11.2021г. по гр.д. № 3121/2021г. по описа на ВРС, VII-ми състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу СД „Христо – Бенца – Господинова и С-ие“, ЕИК 040363917 искове за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумата от 876.05 лева, представляваща стойност на начислена и незаплатена ел. енергия за периода от 29.06.2018г. до 19.09.2018г. за обект, находящ се в гр. Игнатиево, с об. № 1660001 и кл. № 5100002305, начислена по фактура № 010615672/04.03.2020г. ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 56.70 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.03.2020г. до 27.11.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 262416/17.12.2020г., поправена с разпореждания № 268282/05.03.2021г. и № 272989/28.04.2021г. по ч.гр.д. № 16195 по описа за 2020г. на ВРС, VII-ми състав.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото. Същите са обосновани с твърдения, че страните се намират в правоотношение по пренос и достъп на ел. енергия, 1 като ОУ на „ЕРП Север“ АД са годен източник на облигационни задължения за абоната и енергийното предприятие. Исковата сума е цена на коригирано количество ел. енергия и се дължи от ответника на основание обвързващите страните ОУ на ДПЕЕ и ПИКЕЕ. Ищецът, в тежест на който е било е установил по делото, че е изправен по задължението си да осигури непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обекта на абоната. На 19.09.2018г. е извършена техническа проверка на измервателните системи, при която е констатиран повреден броителен механизъм. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. На основание ОУ и уговореното в тях при техническа неизправност на СТИ електроразпределителното предприятие извършва корекция. На основание съставения констативен протокол е извършена корекция на сметка на абоната с коригирани количества, равни на консумираната от потребителя ел. енергия за аналогичен период от предходната година. Сумата по коригиращата сметка не е обусловена и не се дължи за реално потребена от потребителя електроенергия, а с разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ се създава правна фикция, че коригираното количество е реално потребено за срока на корекцията. Следователно е налице правно основание за дължимост на исковата сума. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени с извод за основателност.

В отговор на жалбата, СД „Христо – Бенца – Господинова и С-ие“ оспорва доводите в нея. Излага други, с които обоснова правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Към момента на извършване на процесната корекция ищецът не е разполагал с правомощието да извършва корекция на сметката на абоната.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената по спора позиция, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от

„Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна срещу СД „Христо – Беница – Господинова и с-ие“, ЕИК 040363917 установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.

1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът има парично вземане от ответника, произтичащо от договор за достъп и пренос на електрическа енергия, по който ищецът в качеството му на оператор на мрежата е изпълнил задълженията си да пренася и снабдява с ел. енергия, а ответникът, в качеството му на потребител в обект на потребление, находящ се в гр. Игнатиево, с кл. № 5100002305 и аб. № 1660001, поел задължение да заплаща стойността на потребената електрическа енергия в сроковете и по начин, определени в Общите условия към договора, в следните размери: за сумата от 876.05 лева, представляваща неплатена главница по фактура № 0106157672/04.03.2020г. и начислена под формата на корекция на сметка за консумирана ел. енергия за гореописания обект на потребление за периода от 29.06.2018г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на 2 предявяване на исковата молба в съда – 16.12.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и за сумата от 56.70 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 29.06.2018г. до 19.09.2018г.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл: страните са обвързани от сключен договор за пренос и достъп на електрическа енергия, по който дружеството ищец е изправно по основното задължение да пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ответника. Исковата сума е цена на коригирано количество ел. енергия на основание чл. 38, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕМ и ПИКЕЕ за посочения период, вследствие констатиран при контролна проверка на 19.09.2018г. повреден броителен механизъм.

Констатацията е обективирана в КП, съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 61 от ОУ на ДПЕЕЕМ /2007г./.

Поради невъзможността неотчетената част от потребената ел. енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за аналогичен период от предходната година. Сумата не се дължи за реално потребена от потребителя електроенергия. По правната си природа разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ и ПИКЕЕ създават правна фикция, че коригираното количество електроенергия е реално потребена за срока на корекцията. Предвид неизпълнение на поетото от ответника задължение за плащане на начислената цена, по инициатива на ищеца е образувано заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 16195/2020г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Отправил искане за постановяване на положително решение по предявените искове.

В отговор, ответникът оспорил предявените исковете по основание. Оспорил допустимостта на исковете с доводи за липса на идентичност на заявените в рамките на заповедното производство и предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искови претенции, както и поради факта, че на 25.06.2018г. преди исковия, ответното дружество е сключило договор за продажба на ел. енергия с „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, за което ищецът е бил уведомен своевременно. Навел също възражения, че към момента на проверката – 19.09.2018г. е липсвала законово регламентирана процедура за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, доколкото ПИКЕЕ/2013г. са били отменени, а ПИКЕ/2019г. действат само занапред и нямат обратно действие. Наред с това в задължителната съдебна практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и не обвързват потребителите. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото 3 доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

В полза на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 262416 от 17.12.2020г. по ч.гр.д. № 16195/2020г. по описа на ВРС за парично задължение, представляващо цена на електрическа енергия и мораторна лихва в обект на потребление в гр. Игнатиево – предмет на предявените искове в рамките на настоящето исково производство. Заповедта е връчена надлежно на длъжника, а установителният иск предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал.

4 от ГПК.

Страните са сключили договор за достъп и пренос на електрическа енергия през ЕРМ на „Енерго-Про Мрежи“ АД при Общи условия на 01.03.2015г. по отношение на обект в гр.

Игнатиево – овчарник, № 1, № 2 и № 3.

От съдържанието на Констативен протокол № 5176161/19.09.2018г. се установява, че при проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на клиента СД „Христо-Беница-Господиновя и с-ие“ и за описания обект, в присъствие на клиента е установенd повреда в броителния механизъм на електромера, който е подменен с нов.

Въз основа на последния е съставена Справка за корекция на електрическа енергия от 21.02.2020г. в размер на 4435 к Wh за периода 29.06.2018г. – 19.09.2018г. на база аналогичен предходен период. Въз основа на справката е издадена фактура за исковата сума.

От заключението на приетата пред ВРС СТЕ и обясненията на експерта, се установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер с фабр. № 1125081000962891, е бил в срок на метрологична годност. Констатираната при проверката повреда е неработещ, тъмен дисплей. Това сочи, че електромерът не е измервал потребената ел. енергия, тъй като измервателният уред е останал без захранване, бил е с тъмен дисплей, като приложената справка за корекция на сметки е направена съгласно чл.

52, ал. 1, ал. 2 от ПИКЕЕ.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Искът за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на абсолютните процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Възраженията за недопустимост поради неидентичност на основанието на заявеното и исково вземане са неоснователни.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

С оглед конкретно наведените в процеса възражения за липса на договорна обвързаност между страните и неспазване на предписан ред за преизчисляване на сметката на клиента, в доказателствена тежест на ищеца е провеждането на пълно и главно доказване 4 по спорните факти. Доказване в този смисъл не е проведено по делото.

Поддържаното в процеса правопораждащо вземането основание е корекция на сметка на потребител за минало време, извършена на основание чл. 38, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕМ и ПИКЕЕ за посочения период, вследствие констатиран при контролна проверка на 19.09.2018г. повреден броителен механизъм и неизмерване в неустановен период.

Установено е в тази връзка, че ответникът е титуляр на партида с аб. № 1660001 и кл. № 5100002305 за обект находящ се в гр. Игнатиево, 010042, ПИ, овчарник, както и че страните са обвързани от договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителната мрежа в посочения обект от 01.03.2015г. Сключеният от ответника на 25.06.2018г. договор за продажба на ел.енергия с „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД и възникналото по силата му продажбено правоотношение не засяга действието на правоотношението между страните по пренос и достъп. В случая, ищецът основава претенция си на извършена от него корекционна процедура, с която потребеното количество се определя фикционно по съответна методология, в зависимост от установеното неточно измерване и/или неизмерване. Съгласно чл. 38, ал. 6 от ОУ ДПЕЕЕМ /2007г./ в случаите на техническа неизправност на СТИ електроразпределителното предприятие извършва корекция. В този случай коригираните количества са равни на консумираната от потребителя ел. енергия за аналогичен период от предходната година.