Решение № 648 от 21.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. С., 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000502964 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4404 от 08.07.2025 г., постановено по гр. д. № 11533/2024 г. по описа на СГС, ГО, І - 14-ти състав е ЗД „Бул Инс“АД, е осъдено да заплати на И. Й. Г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 45 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 25.05.2024 год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.07.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, като исковата претенция за горницата над 45 000 лв. до предявеният размер от 90 000 лв. е отхвърлена като неоснователна.

С решението, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗАдв. на адв. Н. е присъдена сумата от 4 780 лв. адвокатско възнаграждение.

Ответната застрахователна компания е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по делото от 182. 50 лв., както и разноски по сметка на СГС по чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 2 130 лв. - за държавна такса и вещи лица. В полза на ответника са присъдени и общо разноски в размер на 4 780 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца И. Й. Г., подадена чрез представителя му, в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди над размер от 45 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв. Поддържа, че решението в тази част е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че първата инстанция е не е съобразила в цялост принципа на справедливо обезщетяване на вредите, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Излага подробни доводи, че присъденият размер на 1 обезщетението не съответства на характера и тежестта на претърпените травматични увреждания - счупване на гръбначния стълб в поясната област, счупване на гръдна кост - закрито и навяхване и разтягане на ставните връзки на шията. Съдът не е съобразил, че са налице три средни телесни повреди – фрактури на Л 1, Л 3, както и на гръдната кост и травма в областта на шията. Поддържа, че в производството е установено, че при инцидента е получил силни болки в областта на гърдите, поясната област и шията, имал е оток и ограничени движения в лумбалната област, поради което е трябвало да заема щадящо положение на болничното легло по гръб, т. е. строг постелен режим. По делото е установено, че е имал непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието си. Излага съображения, че уврежданията и трудностите, които е имал при възстановяването са дали негативно отражение на общото му физическо и душевно състояние, загубил е съня и спокойствието си. Счита, че при определяне размера на обезщетението не са отчетени търпените от него битовите неудобства, както и продължителния възстановителен период и необходимостта от чужда помощ при осъществяване на ежедневните дейности. Според доказателствата и заключението на СМЕ, за в бъдеще прогнозите не са благоприятни и болките му ще продължат при физическо натоварване и при промяна на времето. Излага и доводи, че търпяната от него психическа травма не е отшумяла и към момента. Поддържа, че първоинстанционният съд не е взел предвид съществуващата в страната икономическа конюктура, нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, лимитите по застраховката гражданска отговорност и практиката на ВКС по прилагане на чл. 52 ЗЗД. Моли въззивната инстанция да извърши цялостна преценка на релевантните обстоятелства и да уважи претенцията в пъле н размер. Претендира разноски. Не прави възражение по разноските на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Бул Инс“АД, чрез представителя му, в който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е отчел всички изисквания на закона по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Присъденият размер на обезщетението отговаря на изискванията за пълно обезщетяване на неимуществените вреди поставени в ППВС № 4/1968 г., както и на практиката на съда в подобни случаи. Поддържа доводи, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования и няма житейска и правна логика срещу застрахователя да се присъждат по – големи размери на обезщетенията, отколкото срещу преките причинители на вредата. Счита, че претенция от 90 000 лв., е явно непропорционална на реалните икономически условия в страната. Излага доводи, че лимитите на застрахователните обезщетения следва да се приемат само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението. Моли решението да бъде потвърдено в оспорената част. Претендира разноски, съгласно списък.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

Предявен е иск по чл. 432 КЗ - за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.

Решението се оспорва от ищеца само в частта, в която иска по чл. 432 КЗ е отхвърлен до пълния предявен размер - т. е. над размер от 45 000 лв. до 90 000 лв.

2

Доколкото ответникът не оспорва решението в уважената част от иска за присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 45 000 лв., следва да се приеме, че до този размер решението е влязло в сила.

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в оспорената част. По неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

В случая при постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Оспореният акт е постановен след обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната цялост и при излагане на установената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря изцяло, като препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди доказателствата, относими към спорните въпроси във въззивното производство.

В случая от фактическа страна не е било спорно настъпването на процесното ПТП на 25.05.2024 год., около 08, 40 часа, в гр. С., в района на кръстовището с ул. „Острово“ и бул.

„Владимир Вазов“, с участието на л. а. „Сузуки Гранд Витара, с ДК № ***, управляван от С.

М. Г. и л. а. „Опел Астра“, с рег. № ***, управляван от И. Й. Г.. Не е спорно, че при това ПТП е пострадал ищеца И. Г., който е управлявал л. а. „Опел Астра“.

С определението по доклада, по реда на чл. 146, ал. 1, от ГПК, СГС е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а. „Сузуки Гранд Витара“ рег. № ***, при ответното дружество, валидна към датата на ПТП.

От приетата без възражения по делото автотехническа експертиза, която въззивният състав също намира за обективна и кредитира, се установява и механизма на ПТП. Според вещото лице произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Мястото на удара между л. а.

„Сузуки“ и л. а. „Опел“, по широчина на пътното платно за движение на бул.

„Владимир Вазов“, е бил на около 11 метра вляво от десен бордюр по посока на движението на л. а. „Опел“ и по дължина на платното за движение и на около 7 метра след навлизане в кръстовището на същия автомобил. Ударът е настъпил върху лявата пътна лента за посока на движение на л. а. „Опел“ и продължението на лявата пътна лента за посоката на движение на л. а. „Сузуки“.

Вещото лице е посочило, че л. а. „Сузуки“, преди кръстовището с бул.

„Владимир Вазов“ е намалил скоростта си на движение до около 5 км. ч. След това, при навлизане в кръстовището е започнал да ускорява скоростта, като от този момент до мястото на удара е изминал около 15 м., а скоростта му е около 20 км. ч.

Експертизата е посочила, че според видеозаписа на мястото на произшествието, л. а.

„Сузуки“ е навлязъл в кръстовището при забранителен сигнал на светофарната уредба, а за посоката на движение на л. а. „Опел“, управляван от ищеца, светофарната уредба е светела със зелен сигнал.

Експертът е дал заключение, че от техническа гледна точка водачът на МПС „Сузуки“ е следвал да спре преди кръстовището и да премине през него при подаден зелен сигнал за направлението му.

3

По този въпрос съдът основателно не е кредитирал показанията на водача на МПС „Сузуки“ С. Г., които се опровергават от видеозаписа на произшествието и от заключението на САТЕ.

Относно конкретните претърпени от ищеца вреди от процесното ПТП пред СГС е прието и не е оспорено заключение на съдебномедицинска експертиза, което основателно е кредитирано. Според експертизата при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреди : фрактура на предно - горната част от телата на два лумбални прешлени - Л 1 и Л 3. Фрактурите се описват като стабилни и неразместени. Закрита фрактура на тялото на гръдната кост (стернума), без описано разместване, но с наличие на ретростернален хематом до 1 см около гръдната кост и контузия на долния лоб на десния бял дроб. Навяхване и разтягане на ставните връзки на шийните прешлени.

След произшествието пострадалото лице е хоспитализирано по спешност в УМБАЛ „Пирогов“ за три дни, където след проведени консултации и образни изследвания е приложено активно консервативно лечение с вливане на водносолеви разтвори, аналгетици и антикоагуланти. С оглед лумбалните фрактури препоръките за домашно лечение включват постелен режим на твърдо легло за 1 месец, след което, за преодоляване на травматичните контрактури на паравертебралната мускулатура, се е налагала рехабилитация. Ищецът е провел рехабилитация в домашни условия за период от около 2 седмици и една рехабилитация в гр. Хисаря.

Според експерта медицинските критерии за възстановяване до ниво на работоспособност на фрактури на лумбални прешлени, без усложнения и предвид възрастовата група за ищеца, е около 4 месеца. Възстановителният период от неразместената фрактура на гръдната кост е до 3 месеца, а за шийното навяхване до 1 месец. Експертизата е посочила, че общият възстановителен период за ищеца е следния : за лумбалните прешлени - около 5 месеца, за гръдната кост 3 месеца и за шията 1 месец.

При проведен личен преглед експертът е констатирал, че липсват усложнения, не се установява функционален дефицит в активните движения на шията, както и видими белези в областта на шията, гръдния кош и корема, а пострадалият се навежда от изправено положение до върха на пръстите. Походката е самостоятелна, без помощни средства, като възстановяването е до ниво работоспособност. Ищецът се оплаква от болки в зоната на лумбалните прешлени при всяко по - голямо физическо усилие, носене на тежки предмети и сгъване в кръста.

Вещото лице сочи, че болките и страданията на лицето са били най-интензивни до започване на лечението, c елемент на наслагване в областта на кръста, гърдите и шията, като до 30-ия ден болките от страна на навехната шия са затихвали, а до края на третия месец болките в областта на гръдната кост са претърпели плавно затихване.

Болките в лумбалната област са се изостряли при раздвижването и провеждането на рехабилитацията. Експертизата е дала мнение, че в бъдеще се очакват умерени болки с изостряния при резки движения и носене на тежки предмети, като трябва да се отчете и дегенеративната болка от прешлените, както и свързана с промяна на атмосферното налягане. Според вещото лице уврежданията при ищеца сочат на извод за коланна травма, поради което тоя е бил с поставен предпазен колан към момента на ПТП.