Решение № 1076 от 24.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. Варна, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100501672 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 48882/03.06.2025г. по регистратурата на РСВарна подадена от А. К. А., ЕГН **********, Р. М. А., ЕГН ********** и П. А. А., ЕГН ********** всички чрез процесуалния си представител срещу решение № 1765/16.05.2025г. постановено по гр.д.№ 5205/2024г. по описа на ВРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателите искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответницата С. А. К., ЕГН ********** да заплати обезщетение съставляващо равностойността на ползата, от която е лишен всеки един от ищците в следствие ползването на апартамента от ответницата, както следва: на А. К. А. сумата 1300 лева - обезщетение за 13 месеца по 100 лева месечно за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 01.04.2023г. до предявяване на иска 30.04.2024г., в размер на 185,46 лева, както и законната лихва от завеждане на иска – 30.04.2024г. до изплащане на претендираната сума, на Р. М. А. сумата 1300 лева - обезщетение за 13 месеца по 100 лева месечно за периода 01.04.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 01.04.2023г. до предявяване на иска 30.04.2024г., в размер на 185,46 лева, както и законната лихва от завеждане на иска – 30.04.2024г. до изплащане на претендираната сума и на П. А. А. сумата 2600 лева обезщетение за 13 месеца по 200 лева месечно за периода 01.04.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 01.04.2023г. до предявяване на иска 30.04.2024г., в размер на 370,91 лева, както и законната лихва върху претендираната сума от завеждане на иска – 30.04.2024г. до изплащането и са ОСЪДЕНИ да заплатят съдебно –деловодни разноски.

Въззивниците – А. А., Р. А. и П. А., чрез процесуалния си представител оспорват 1 първоинстанционното решение с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, поради превратно извършен анализ на доказателствения материал.

Посочват, че многократно ответницата е заявявала пред тях, че не желае да ползват съвместно жилището, като посочената дата 06.02.2023г. е само един от случаите, в които са направили опит да ползват жилището, но са срещнали агресивното й поведение. Излагат, че дори да са разполагали с ключ от имота, това не доказва, че са имали възможност да го обитават необезпокоявано. Именно невъзможността да ползват жилището съобразно правата си през процесния период е довело до завеждането на иска по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването му, по който е образувано гр.д.№ ******г. по описа на ВРС.

Заявяват, че всички опити да ползват апартамента са извършвани заедно от тримата ищци, поради което считат за необосновани изводите в обжалваното решение, че липсвали твърдения и доказателства за това, че Р. А. е била възпрепятствана от правото си да ползва жилището. Излагат, че не е съобразен и факта, че след предоставяне на ползването на семейното жилище на ищцата, то между нея и ищците е възникнало наемно правоотношение, по което същата им дължи обезщетение. Поддържат, че са отправили покана до ответницата за осигуряване на ползване на жилището или за заплащане на парично обезщетение, като от този момент ползващия съсобственик дължи заплащане на неползващите съсобственици. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените от всеки от ищците искове. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – С. А. К., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на РС-Варна за правилно и законосъобразно. Излага, че изводите на първоинстанционния съд за това, че ответницата ползва само частта от апартамента, която ползва сина й М. – кухня и половината от сервизните помещения, а спалнята се ползва от двете общи на страните деца са правилни и са обосновали извода за неоснователност на предявените искове. Посочва също, че ползването на жилището се случва и въз основа на съдебното решение, по силата на което то й е предоставено за ползване след прекратяване на брака. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора. Претендитат за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като процесуалния представител на въззивниците моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от А. К. А., Р. М. А. и П. А. А. активно субективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответницата С. А. К. да заплати на всеки от ищците обезщетение съставляващо равностойността на ползата, от която е лишен всеки един от ищците в следствие ползването 2 от ответницата на апартамент №** в гр.Варна, ж.к. „Ч.“, БЛ.**, ет.**, с ид. ************ по Кадастралната карта, както следва: в полза на А. К. А. сумата 1300 лева, представляваща обезщетение за 13 месеца по 100 лева месечно за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2024г., сума в размер на 185,46 лева – лихва за забава за периода от 01.04.2023г. до предявяване на иска 30.04.2024г., както и законната лихва от завеждане на иска – 30.04.2024г. до изплащане на претендираната сума; в полза на Р. М. А. сумата 1300 лева, представляваща обезщетение за 13 месеца по 100 лева месечно за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2024г., сума в размер на 185,46 лева – лихва за забава за периода от 01.04.2023г. до предявяване на иска 30.04.2024г., както и законната лихва от завеждане на иска – 30.04.2024г. до изплащане на претендираната сума; в полза на П. А. А. сумата от 2600 лева, представляваща обезщетение за 13 месеца по 200 лева месечно за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2024г., сума в размер на 370,91 лева – лихва за забава за периода от 01.04.2023г. до предявяване на иска 30.04.2024г., както и законната лихва от завеждане на иска – 30.04.2024г. до изплащане на претендираната сума.

В исковата молба ищците А. и Р. А.и твърдят, че са собственици на общо 1/2 ид.част и ползватели на ¼ ид.част от апартамент №** в гр.Варна, ж.к. „Ч.“, БЛ.**, ет.**, с ид.

************ по Кадастралната карта, с площ от 97,90 кв.м, състоящ се от две спални, хол дневна, кухня-столова, баня, тоалет и коридор, заедно с прилежащата изба № 3 с площ 8,35 кв.м., както и 1,9442 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, а ищецът – П. А. – техен син е ползвател на ¼ ид.част от същия.

Излагат, че собствеността са придобили по силата на договор за дарение от своя син П. А., обективиран в нот.акт № ***/ 29.10.2021г., като последният си е запазил правото на ползване по отношение на ¼ ид.част от имота. Собственик на другата ½ ид.част от имота е техния внук и син на П. А. и ответницата – М. П.ов А., който го придобил с договор за покупко-продажба от 2017г. Посочват, че в края на 2019г. след като със средства на първите двама ищци бил извършен ремонт и обзавеждане на жилището, без знанието и съгласието им, ответницата С. К., самоволно се нанесла да живее заедно с майка си, с двамата си сина от предходни бракове и с двете деца, родени от брака й с П. А. - М. и М. А.и. По този начин ограничила възможността им да ползват имота според правата, с които разполагат. Въпреки многобройно подаваните жалби до ВРП и до II РПУ Варна за съдействие и осигуряване на достъп, никой от ищците не можел да ползва имота. Твърдят, че нямат друг жилищен имот, а в една от стаите в процесния се съхраняват техни вещи и обзавеждане, които поради ограничаването на достъпа до имота не могат да ползват. На 06.02.2023г. при опит да влязат в жилището ответницата не ги допуснала, като оттогава правят неуспешни опити да влязат в собствеността си. Твърдят, че при подобни ситуации ответницата става агресивна и предизвиква скандали като принуждава ищците да напуснат. Посочват, че между ищците и малолетния собственик М. А. се е развило производство за разпределение ползването на съсобствения апартамент, което е приключило с влязло в законна сила решение по гр.дело № ******г. по описа на ВРС.

Излагат, че на 14.02.2023г. отправили нотариална покана №**, том I, рег.

3

№*********г., връчена на ответницата на 31.03.2023г., с която поискали да им предостави правото да ползване общо на ½ ид.част от жилището, като предложили да ползват една от стаите с остъклена тераса със северно изложение, както и хол-дневна с остъклена тераса с източно изложение, като съвместно ползват сервизни помещения и избеното помещение.

Поради това, че ползването на частта от жилището не е осигурено, предявяват искове за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването, с които суми те са се обеднили за сметка на обогатяването на ответницата, ведно с лихва за забава и законна лихва върху сумата на обезщетението.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата С. К., в който заявява становище за неоснователност на предявените искове. Излага, че след прекратяване на брака и с ищеца П. А. с Решение № *********г. по гр.д.№ *********г. на ВРС, ползването на семейното жилище е предоставено на нея. Оспорва да е възпрепятствала правото на А. и Р. А.и и на П. А. да ползват общо ½ ид.част от имота, като посочва, че А. А. е заявил по време на разпита му като свидетел по гр.д.№ *******г. по описа на ВРС, че е влязъл в стаята, която има право да ползва и е изчакал. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, а и е видно от представения нот.акт за покупко-продажба №**, том 3, рег.

№****, дело № *****г., че П. А. А. и М. П.ов А. са закупили самостоятелен обект с ид.************ по Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ апартамент в ж.к.“Ч.“, БЛ.**, ет.** с площ от 97,90 кв.м. състоящ се от две спални, хол-дневна, кухня – столова, баня, тоалетна и коридор.

С нот.акт за дарение № ***, том 4, рег.№ ****, дело № *****г. П. А. е дарил на родителите си А. К. А. и Р. М. А. собствената си ½ ид.част от посочения апартамент, като си е запазил правото на ползване – безсрочно и безвъзмездно по отношение на половината от дарените ид.части.

С решение № *********г. постановено по гр.д.№ *********г. по описа на ВРС е прекратен с развод брака между П. А. и С. К., упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца – М. и М. А.и е предоставено на майката, на която е предоставено и ползването на семейното жилище находящо се в гр.Варна, ж.к.“Ч.“, БЛ.**, ет.**. С решение № ***********г. по в.гр.д.№ *******г. по описа на ВОС, първоинстанционното решение в частта досежно ползването на семейното жилище е потвърдено, а с определение № 1532/27.03.2025г. по гр.д.№ 562/2024г. на ВКС, въззивното решение в частта досежно ползването на семейното жилище не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила.

До С. А. К. е изпратена нотариална покана №**, том 1, рег.№ *********г., с която е поканена от А. А., Р. А. и П. А. да предостави доброволно ползването на ½ ид.част от 4 жилището, представляваща спалня № 1 с площ от 12,25 кв.м. с остъклена тераса с площ от 2,8 кв.м., както и хол-дневна с площ от 17,5 кв.м. и остъклена тераса с площ от 6 кв.м., както и за общо ползване – коридор, баня и тоалетна и изба, а в случай на отказ – да заплаща месечно обезщетение в размер на 400 лева. Поканата е получена от адресата лично на 31.03.2023г.