Решение № 1909 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1909 гр. Соф., 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следн. състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110146711 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. А. П., срещу „..........“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с предмет отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезан. на взискателя, а именно 1) сумата в размер на 1 146,99 лева - главница за потребена енерг. за периода от 01.03.2009 г. до 30.04.2011 г.; 2) сумата в размер на 181,22 лева - мораторна лихва; 3) сумата в размер на 126,56 лева – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 7909/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № ............ по описа на ЧСИ С. Х., рег. № ......, както и и.д. № .......... по описа на ЧСИ В. М., рег. № .......

В исковата молба се твърди, че е бил издаден изпълнителен лист от 28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 7909/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело № ............ по описа на ЧСИ С. Х., рег. № ....... Твърди се, че не са били извършвани изпълнителни действ. за период повече от пет години, считано от влизане в сила на въззивното решени (26.11.2015 г.) до 26.11.2020 г. Излага правни доводи, че са били извършвани изпълнителни действ., но същите не са прекъснали давността, тъй като не са били допустими и действителни.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявен. иск, като неоснователен. Посочва, че изпълнителн. лист от 28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 7909/2012 г. по описа на СРС, 90 състав е послужил за образуването на изпълнително дело № ............ по описа на ЧСИ С. Х., рег. № ......, както и и.д. № .......... по описа на ЧСИ В. М., рег. № ....... Излагат се твърден., че са предприети валидни изпълнителни действ. спрямо длъжника на 11.04.2016 г. – запор на банкови сметки;

1

08.01.2019 г. – наложен запор на банкови сметки; 08.01.2019 г.- наложен запор на пенс. на длъжника в НОИ; 06.03.2018 г. – молба за предприемане на изпълнителни действ.;

18.02.2020 г. – молба за предприемане на конкретни изпълнителни действ.; 28.10.2023 г. – наложен запор на банкови сметки; 06.11.2023 г. – наложен запор на пенс.та на длъжника в НОИ. Излагат се правни доводи, че валидно са поискани от съдебн. изпълнител предприемането на изпълнителни действ., които са били годни да прекъснат давността. Въз основа гореизложеното сочи, че погасителната давност по отношение на вземането по изпълнителното дело е била многократно спирана и прекъсвана, поради различни по своята същност юридически факти. Претендира разноски.

Софийск.т районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификац. на предявен. иск е по чл. 439 ГПК.

Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезан. на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 7909/2012 г. по описа на СРС, 90 състав. Правната квалификац. на предявен. иск е по чл. 439 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи в услов.та на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезан.та, обективирани в изпълнителен лист от 28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 7909/2012 г. по описа на СРС, 90 състав.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезан., включително извършването на действ. водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземан.та погасителна давност по смисъла на чл. 110-120 ЗЗД.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е издаден изпълнителен лист на 28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 7909/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, който е послужил за образуването на изпълнително дело № ............ по описа на ЧСИ С. Х., рег. № ......, както и и.д. № .......... по описа на ЧСИ В. М., рег. № .......

Съгласно мотивите към ППВС № 3/1980 год. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че в хода на висящо изпълнителното производство погасителната давност за вземането се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 год., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 год., IV ГО, е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 год.

2 поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т.

10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това. Това становище се потвърди с Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълк.д. 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителн.т процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Въз основа на изложеното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК ВКС, по отношение на длъжника е започнала да тече нова петгодишна давност за всички вземан.. Отправеното от взискателят искане до съдебн. изпълнител за предприемане на определено изпълнително действие, насочено срещу патримониума на длъжника, води до прекъсване на погасителната давност, независимо от това дали органът по съдебното изпълнение е предприел действ. във връзка с реализац.та на изпълнителн. способ - Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК.

От приложен. по делото препис на изпълнително дело № 595/2016 г. се установява, че на 07.10.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „..........“ АД за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, като съгласно отговор от банката запорът е наложен на 11.10.2016 г. На 06.03.2018 г. взискателят е поискал с нарочна молба да се наложат запори на банкови сметки, притежавани от длъжника, както и на трудово възнаграждение и/или пенс..

На 08.01.2019 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ за налагане на запор върху пенс.та, получавана от длъжника, както и до „............“ ЕАД за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. На 18.02.2020 г. взискателят е депозирал нарочна молба за извършване на справки за налични банкови сметки и запор на същите, за действащи трудови договори, както и искане да се насрочи опис и оценка на движими вещи, притежавани от длъжника. На 08.02.2023 г. и на 15.02.2023 г. взискателят е поискал прекратяване на ИД 595/2016 г. по описа на ЧСИ С. Х., вследствие на което съдебн.т изпълнител е постановил прекратяването му на 16.06.2023 г.

Н а 25.10.2023 г. „..........“ ЕАД е депозирала молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ В. М., рег. № ......, с която иска да се извършат справки и изпълнителни действ.. На 26.10.2023 г. са изпратени запорни съобщен. до „............“ ЕАД, „..........“ АД и НОИ, във връзка с които банковите сметки в „............“ ЕАД са запорирани на 03.11.2023 г., тези в „..........“ АД – на 07.11.2023 г., а пенс.та – на 08.11.2023 г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 15.11.2023 г. На 15.04.2024 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на принудителни действ. срещу длъжника.

Ответникът в настоящето дело е сезирал съдебн. изпълнител за предприемане на валидни изпълнителни действ.. Всяка една молба с искане за извършване на конкретно изпълнително действие, т.е насочена към патримониума на длъжника и целяща удовлетворяване на изпълняемото право, прекъсва погасителната давност и от който момент 3 започва да тече нова давност, поради което настоящата инстанц. приема, че към датата на предявяване на исковата молба (и дори към края на съдебното дирене – чл. 235, ал. 3 ГПК) правото на принудително изпълнение на обективираните в изпълнителн. лист вземан. не е погасено по давност.

С оглед изложеното и след съвкупна преценка на цел. събран доказателствен материал, настоящ.т състав на съда приема, че правото на принудително изпълнение на процесните притезан. на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от изпълнителен лист изпълнителен лист от 28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 7909/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, не е погасено по давност. Следователно предявен.т иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ответника, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 180 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, настоящ.т състав на Софийск.т районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявен. от С. А. П., ЕГН **********, срещу „..........“ ЕАД, ЕИК ............... отрицателен установителен иск с правна квалификац. чл. 439 ГПК, за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 146,99 лева - главница за потребена енерг. за периода от 01.03.2009 г. до 30.04.2011 г.; 2) сумата в размер на 181,22 лева - мораторна лихва; 3) сумата в размер на 126,56 лева – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 7909/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № ............ по описа на ЧСИ С.

Х., рег. № ......, както и и.д. № .......... по описа на ЧСИ В. М., рег. № .......

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. А. П., ЕГН **********, да заплати на „..........“ ЕАД, ЕИК ............... сумата от 180 евро, представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съд. при Софийски районен съд: _______________________

4