Решение № 456 от 10.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Благоевград, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500909 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото в.ч.гр.д.№909/2021г. по описа на Окръжен съд Благоевград е образувано по жалба на М. Н. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б., ул.“...“ № 8, чрез адв. Е.К.П., вписана в САК, със съдебен адрес гр.С., ул.“...“ № 36, ет.1, офис 1 в качеството на длъжник по изпълнително дело №857/2014г. по описа на ЧСИ В.Т., рег.№ 795, с район на действие Окръжен съд Благоевград против сметка № .../26.11.2020г. по изпълнително дело с посочения по – горе номер.

В жалбата се твърди, извършеното действие на ЧСИ, а именно постановяване на разноски за длъжника е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон.

Излага се, че съгласно чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, разноските са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК. Твърди се, че образуваното изпълнително дело № 857/2014г. по описа на ЧСИ В.Т., на първо място е прекратено поради настъпила перемция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като нарочен акт на ЧСИ не е необходим, тъй като делото се прекратява по силата на закона. В тази връзка се посочва, че изпълнителното дело е образувано 2014г., като през месец декември 2014г. е наложен запор върху МПС. Твърди се, че следващото изпълнително действие, налагане на запор на банкова сметка е извършено през месец декември 2018г., т.е 4 години след последното изпълнително действие. Излага се, че е налице бездействие от страна на взискателя за период от 4 години, при което към м. декември 2016г., съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпила перемция и делото е прекратено по силата на закона, като длъжникът не дължи заплащане на разноски.

Поради това, че съдебния изпълнител не е издал постановление за прекратяване на делото от взискателя на 24.01.2019г. е постъпила молба за прекратяване на делото, което само по себе си е основание за прекратяване на изпълнителното производство.

На следващо място се излага в жалбата, че процесната сметка не удостоверява извършването на фактическите действия, които частния съдебен изпълнител е предприел, т.е по делото не са налични доказателства за извършване на действията, чието заплащане се претендира. Заявено, че след месец декември 2016г. всички изпълнителни действия, ако 1 такива са предприети са обезсилени по право и длъжникът не следва да носи отговорност за тяхното извършване.

Поддържат се доводи, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като давността е прекъсната с налагането на запор върху МПС през м. декември 2014г., като от същия този момент започва да тече нова погасителна давност, която обхваща не само вземането на взискателя, но и вземането за разноски в изпълнителното производство. Посочва се, че вземането за разноски в изпълнителното производство попада под разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, съгласно която вземането се погасява с изтичането на пет годишен давностен срок, който е изтекъл м. декември 2019г.

Заявено е, че уведомлението и сметката за заплащане на разноски са получени от длъжника на 10.02.2021г., т.е след изтичане на предвидения в закона давностен срок.

По подробно изложени в жалбата съображения се настоява съдът да отмени действията на ЧСИ В.Т., с рег.№ 795 и с район на действие ОС Благоевград, с които на длъжника са възложени разноски за изпълнението по и.д. 20147950100857, съгласно изпратеното до длъжника уведомление ведно със Сметка № .../26.11.2020г.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е подадено писмено възражение от взискателя Община Б..

В мотивите на Частен съдебен изпълнител В.Т. се излага, че изпълнително дело № 857/2014г. е образувано на 05.08.2014г. със страни Община Б. – взискател и М. Н. СТ. длъжник, въз основа на акт за установяване на задължение по декларация № ПД000064/26.04.2013г. на Община Б.. В ПДИ редовно връчена на 12.01.2015г. са описани подробно дължимите по изпълнителното дело суми, включително и тези към ЧСИ.

Излага се, че след връчване на ПДИ е постъпила молба с вх.№ 01733/24.01.2019г. от Община Б., че длъжникът е погасил главницата и лихвата по издадения АУЗД. Наведено е, че длъжникът е заплатил цялата дължима сума по делото директно по сметка на взискателя, след образуване на делото и връчване на ПДИ, поради което разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.

В мотивите са навежда, че от доказателствата се установява, че ЧСИ е определил таксите и разноските за извършените действия по изпълнителното дело, същите са внесени от взискателя преди извършване на съответните изпълнителни действия и същите следва да бъдат възложени на длъжника на основание т.34 от ТТР към ЗЧСИ, като размерът им е посочен в съобщението, както и таксите свързани с прекратяване на делото, които не са дължими авансово от взискателя, разноските са стриктно изчислени съгласно съответните текстове от Тарифата към ЗЧСИ.

По отношение на пропорционалната такса в размер на 76,36 лв. с ДДС, ЧСИ е изложил, че срокът за обжалване е изтекъл, размерът на таксата е определен към датата на изготвяне на ПДИ и е съобщен на длъжника в ПДИ, редовно връчена на 12.01.2015г., от която дата е започнал да тече едноседмичния срок. Отделно от изложеното е заявено, че е неоснователно твърдението, че вземането за разноски е погасено поради изтекъл петгодишен давностен срок. Посочено е, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК с постановление на ЧСИ от 09.09.2021г., което е влязло в законна сила на 29.09.2021г.

С оглед изложеното се иска да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна.

От анализа на материалите по изп.д.№857/2014г. по описа на ЧСИ В.Т. се установява следното: Изпълнително производство №857/2014г. по описа на ЧСИ В.Т. е образувано с протокол от 13.08.2014г. въз основа на възлагателно писмо от взискателя Община Б. до ЧСИ В.Т. за събиране на публични вземания от длъжника М. Н. СТ. по АУЗД

№ПД000064/26.04.2013г. в размер на 375 лв. главница, както и лихви за просрочие в размер на 126,57 лв., изчислени към 16.07.2014г. Акта е изпратен за връчване на длъжника, като е връчен на 20.05.2013г. До длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение от взискателя, редовно връчена на длъжника на 03.07.2013г.

2

С постановения протокол за образуване на изпълнителното производство, ЧСИ е приел като разноски по делото авансови такси по ТТРЗЧСИ с издадена сметка по чл.79 и чл.80 от ЗЧСИ в размер на 60 лв., като сумата е внесена от взискателя Община Б. на 20.10.2014г. видно от представена фактура. Представено е преводно нареждане за внасяне на такса от 4,15 лв. за извършване на справка от КАТ. Изготвена е подробна сметка на дълга, в която е отразена пропорционална такса от 74,63 лв.

Видно от материалите по изпълнителното производство, съдебния изпълнител е изискал документи и информация за длъжника от различни институции.

С дата 03.12.2014г. е наложен запор върху лек автомобил Фолксваген голф с рег.№ Е... АТ, като е изпратено уведомление до КАТ Благоевград, и насрочен опис на движими вещи в жилището на длъжника и на притежаваното от него МПС, като ЧСИ е разпоредил на длъжника да се връчи ПДИ, като се уведоми взискателя и съпругата недлъжник.

По образуваното изпълнително дело е присъединена ТД НАП с удостоверение по чл.191 от ДОПК за събиране на публични задължения в размер на 4125,03 лв. До длъжника М.С. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.№33365/05.12.2014г. за задълженията по Акт за установяване на задължение по декларация, с която му е съобщено за наложения запор на лекия автомобил и насрочения опис на движими вещи в жилището му. Поканата е връчена на 12.01.2015г. на длъжника.

С протокол от 15.02.2015г. е отсрочен насрочения за 16.02.2015г. опис на движими вещи поради неплащане на дължими такси.

С дата 05.02.2016г. е постъпило искане от взискателя за извършване на действия по изп. дело, тъй като длъжника не е изплатил дължимата сума, като се иска да бъде наложен запор върху банковите сметки и МПС на длъжника.

С дата 27.10.2018г. е постъпила молба от Община Б. с искане са бъдат предприети принудителни действия по събиране на дълга регламентирани в чл.18 ЗЧСИ.С дата 19.12.2018г. е наложен запор на всички вземания на длъжника в Банка ДСК ЕАД, ОББ АД.

С писмо вх.№ 01733/24.01.2019г. получено от взискателя Община Благоевград, е уведомен ЧСИ, че задължението по АУЗД № ПД 000064/26.04.2013г. е изплатено изцяло от длъжника на 29.12.2014г. като е поискано делото да бъде прекратено и да бъдат вдигнати всички обезпечителни мерки.

С молба от 18.03.2019г. длъжника е сезирал ЧСИ Т. с искане да прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

От ЧСИ Т. е издадена сметка №00000... от 26.11.2020г., която се атакува с настоящата жалба. С издадената сметка са начислени следните разноски по изпълнението: 20,00 лв. за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество по т.3, 70,00 лв. за изпращане по пощата на призовка, препис от молба, уведомление и книжа по т.4 ; 120,00 лв. за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и 3 от ГПК – т.5; 45,00 лв. - налагане на запор без извършване на опис – т.9; 30,00 лв. изготвяне на сметка за размера на дълга от ЧСИ – т.12; 63,63 лв. – изпълнение на парично вземане – т.26; 8,50 лв. допълнителни разноски – т.31 или 348,63 лв. разноски без ДДС, или всичко 426,86 лв.

Издадената от ЧСИ сметка с придружително писмо изх.№ 2207/25.01.2021г. е изпратена на длъжника, като му е връчена на 10.02.2021г.

С постановление от 08.09.2021г. ЧСИ Т. е прекратила изпълнителното производство по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, като е постановено вдигане на наложените възбрани и запори по изпълнителното дело.

Жалбата, предмет на настоящото произнасяне е депозирана на 24.02.2021г. пред ЧСИ Т., което я прави подадена в срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, 3 че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 от ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане, а на основание чл.462, ал.2 от ГПК длъжникът по изпълнението може да обжалва и извършеното от съдия изпълнителя и предявено разпределение. На основание чл.436, ал.1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в посочените процесуални срокове. Настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба е подадена от надлежна страна, имаща качеството на длъжник в изпълнителното производство, като е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, с нея се атакува действието по определяне на разноски по изпълнителното дело.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. На основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, респ. всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Съгласно чл.79 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е парично или непарично. В изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Размерът им следва да бъде установен в течение на самото производство, което става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист /Тълкувателно решение №3/10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК/. В настоящия случай в нарочно изготвената сметка са определени разноски по изпълнителното производство в размер на 426,86 лв., която сума е формирана като сбор от неолихвяеми суми, посочени по основание и размер от ЧСИ /л.70 от изпълнителното дело/.