Решение № 16 от 03.02.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Свищов, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т.Б.С при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от Т.Б.С Гражданско дело № 20254150100677 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД.

Ищецът И. С. И. твърди, че между него и ответното дружество „**”ЕАД с ЕИК **, на 24.04.2023г. бил сключен Договор за потребителски кредит №**, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца кредит в размер на 350,00лева. Ищецът се задължил да ползва и върне кредита съгласно условията на сключения договор на 9 месечни вноски, ведно с лихва, разноски, „такса гарант“, застрахователна премия, като общо дължимата сума е 640,31 лева. Посочва, че съгласно приложение № 1 към договора за кредит годишният лихвен процент по заема е в размер на 40 %, а годишният процент на разходите е 48.23%. Твърди, че в чл. 4 от Договор за потребителски кредит с №**/24.04.2023г. му било поставено условие да предостави поръчител по правоотношението, като в тази връзка е сключил договор за поръчителство с ** ЕООД отново с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит, като договорът е подписан в същият ден. Сочи, че с договора за поръчителство се уговаря, че ищецът дължи възнаграждение на ** ЕООД с ЕИК ** за това, че става гарант по договора. Тази „такса гарант“ следва да заплаща по сметките на „**”ЕАД, с ЕИК **, като последното се кумулирало към ежемесечната му вноска по кредита. Счита, че процесният 1 договор за кредит е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателят е изискал и е събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Макар да са посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, се сочи, че ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.

В договорите не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ищецът твърди, че посочения ГПР в размер на 48.23%. не е коректно посочен. Посочва се, че освен възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включи и възнаграждението за поръчителство. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка се счита, че това нарушение има за правна последица недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Смята, че ако сумата за поръчителство по двата договора за кредит е била включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата "поръчител" в разходите по заема според ищеца цели единствено въвеждане в заблуждение на ищцата относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредитите. Смята, че е направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се посочва, че се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Моли да бъде постановено решение и с което да бъде обявен за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 23.06.2024г., сключен с ответното дружеството „**” ЕАД с ЕИК **, на основание чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД. Претендира разноски, като на основание чл. 38 ал.1 от ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. С. за оказаната му 2 безплатна адвокатска помощ. В хода на устните състезания не взема становище. Представя писмено становище, с което поддържа подадената искова молба моли искът да бъде уважен като основателен и доказан.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „**” ЕАД, с ЕИК **, чрез юрисконсулт В. Т. е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Признава единствено, че е нищожна клаузата на чл.4 от договора, съгласно която е уговорено възнаграждение за плащане услугите на ** ЕООД, което не влече недействителност на целия договор. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище преди съдебното заседание, поддържа отговора на исковата молба, моли да се отхвърли предявения срещу дружеството иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли същото бъде присъдено в справедлив размер, а именно 76,69 евро.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 24.04.2023г. между „**“ ЕАД и И. С. И., е сключен договор за потребителски кредит № **, по силата на който „**“ АД се задължил да предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на 350 лева и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление. В чл. 4, ал. 1 от договор е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24,00 часа от предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, в ал.2 на чл.4 санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от „**“ ЕАД и непораждане на действие на договора между „**“ и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие. В чл. 6 е посочено начин на погасяване на задължението 3 съгласно Приложение № 1- Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора. В условията на кредита по Приложение № 1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит с условие - фиксиран лихвен процент по кредита от 40,00%; годишен процент на разходите/ГПР/ от 48,23% и общ размер на плащанията от 430,59 лева.

Видно от представения договор за предоставяне на поръчителство, същият е сключен на същата дата – 24.04.2023г., между „**“ ЕООД/поръчител/ и ищеца И. С. И. /потребител/, видно от който, „**“ АД се задължил да предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство.

Също така поръчителят„**“ ЕООД се задължил да сключи договор за поръчителство с „**“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения (чл.1 ал.1) по договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му, което обстоятелство не се спори от страните. Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължал възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение 1 към договора за предоставяне на поръчителство, а именно на 274,56 лева, дължимо за целия период на действие на договора за кредит. Съгласно чл. 8 ал. 5 от раздел IV „Възнаграждение“ от договора за предоставяне на поръчителство, било предвидено „**“ АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „**“АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритетно задълженията към поръчителя.

От установеното съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД, с който се иска да бъде прогласена нищожност/недействителност на Договор за потребителски кредит №**/24.04.2023г., сключен с „**“ ЕАД, поради противоречие му със ЗПК, ЗЗД, ЗЗП и практиката на Съда на Европейския съюз.

4

Безспорно се установи по делото, че на 24.04.2023г. между ищеца И. С.

И. и ответното дружество „**“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №**, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 350 лева, като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва, на погасителни вноски, за срок от 9 месеца, видно от представения към договора погасителен план. Установи се, че на 24.04.2023г. между ищеца И. С. И. и „**“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ищецът дължал възнаграждение на дружеството в размер на 274,56 лева, разсрочено съгласно приложения към договор погасителен план.

Получаването от ищеца сума по договора за потребителски кредит не се оспорва от страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно - на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Като потребител ищецът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.

По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца твърденията, за недействителност на договора за кредит поради нарушение на с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, намира същите за основателни. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по 5 кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно годишният процент на разходите следва да бъде включено оскъпяването на кредита, което включва не само дължимите лихви, но и таксите и комисионните, които заплащат кредитополучателите. Като взе предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвидено начина на формиране на годишният процент на разходите по кредита, съдът намира, че в него следва да се включат разходите по сключения от ищцата с ответника „**“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 24.04.2023г. След като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „**” ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ищцата и „**” ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то договореното възнаграждение в размер на 274,56 лева е компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита. Следователно в случая посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

Разпечатката съдържа 25 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d9db004-d51a-416a-886a-e910b6517f1d