Решение № 261723 от 23.05.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. с-я: СТОЙЧО ПОПОВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА в.гр.д. № 2479 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20218803 от 07.10.2020 г., постановено по гр. д. № 80312/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав е отхвърлен предявения от М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година за осъждане на „Р.Д.А.К.“, дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Ирландия в ирландския регистър на дружествата, с peг. № 104547, със седалище и адрес на управление: Р.Д.Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд, Ко. Дъблин, Ирландия, да му заплати сумата от 782.33 лева (левовата равностойност на 400.00 евро), представляваща обезщетение за изпълнен на 27.05.2018г. със закъснение повече от три часа полет № FR 9962 на „Райънеър“ от летище София (България) до летище Станстед (Лондон, Великобритания), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.12.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М.В.М. е осъден да заплати на „Р.Д.А.К.“ сумата от общо 760.00 лева - разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца М.В.М., чрез пълномощника му адв. А.В., в която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички представени по делото писмени и гласни доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилен правен извод и неправилна преценка на доказателствата, което е довело до незаконосъобразен съдебен акт. На първо място се поддържа, че по делото не е доказано от страна на ответника, че са налице „извънредни обстоятелства“, които да изключват отговорността му. Излагат се доводи, че ответникът не е успял да докаже също, че е изправна страна по договора, както и че е предприел каквито и да било мерки, а още повече пък всички разумни мерки за предотвратяване на закъснението на полет FR 9962 - по направление от летище София до летище Лондон Станстед, наличието на обвързаност на полетите FR 9961 и FR 9962, респ. наличието за извършване на полета с едно и също въздухоплавателно средство, липсата на достатъчно гориво за изпълнение на полета, както и да е заявил своевременно заявка за предоставяне на допълнителен слот за навременно изпълнение на полета, в това число да е изпълнил всички необходими процедурни изисквания и то своевременно, както и че е спазил правилата за определяне на слотове. В тази връзка се сочи, че неправилно съдът е приел, че по делото не съществува спор относно обстоятелството, че съгласно първоначалния полетен план, процесният полет № FR 9962 е бил планиран за изпълнение със същото въздухоплавателно средство, с което е експлоатиран непосредствено предхождащият го във времево отношение полет № FR 9961, доколкото това обстоятелство е било оспорено изрично от страна на ищеца. Навеждат се доводи, че ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал доказателства, че е положил дължимата грижа и е предприел всички мерки за предотвратяване на закъснението на процесния полет.

В жалбата се излагат съображения, че от първоинстанционния съд не е взето предвид, че превозвачът не е успял да докаже, че е взел всички мерки за избягване закъснението на полета, чрез предприемане на алтернативни решения, като се вземе предвид, че евентуално влошените метеорологични условия и евентуалната техническа повреда в системата за зареждане на гориво са били обявени в достатъчен ранен етап. Твърди се, че от авиокомпанията не са ангажирани никакви доказателства, от които да е видно, че е предприела всички разумни мерки за презареждане на най-близкото алтернативно летище или да направи съответната реорганизация на работния процес като се има предвид, че превозвачът е имал на разположение достатъчно дълъг период от време и е знаел за евентуалната техническа повреда предварително - доста време преди изпълнение на полет FR 9962, а именно около 12 часа преди изпълнение на полета. Не са ангажирани и никакви доказателства, че са предприети мерки за предотвратяване закъснението на полета чрез сключване на договор с друга авиокомпания за оперативен лизинг (ACMI) за изпълнение на посочения полет или за получаване на информация за метеорологичните условия, с оглед предприемане своевременно на всички необходими действия преди началото на полета. Навеждат се доводи, че по делото са налице доказателства - удостоверение от НИМХ с №0Д-03-672-1 от 21.09.2018г., че закъснелият полет не се дължи на неблагоприятни атмосферни условия (мълния) на летище София, което е от съществено значение за спора, доколкото полетът е следвало да бъде изпълнен само и единствено от летище София.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Р.Д.А.К.“, дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Ирландия в ирландския Регистър на дружествата, с peг. № 104547, със седалище и адрес на управление: Р.Д.Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд, Ко. Дъблин, Ирландия, чрез пълномощника адв. С.Т.е депозирал отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна. Оспорва твърдението на въззивника за неправилност на постановеното решение, поради това, че от СРС не са били обсъдени в цялост всички представени по делото писмени и гласни доказателства, във връзка с което е постановен незаконосъобразен съдебен акт. Навеждат се доводи, че в обжалваното решение, първоинстанционният съд подробно е анализирал всички представени по делото доказателства, като правилно е стигнал до заключението, че са били налице извънредни обстоятелства по смисъла на съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004, които са довели до закъснението на процесния полет и които не биха могли да бъдат предотвратени чрез предприемане на сочените от въззивника „разумни мерки“. В тази връзка се поддържа, че в резултат на посочените изводи, законосъобразно е бил отхвърлен от съда предявения иск за заплащане на обезщетение.

Поради изложеното, се моли решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск от М.В.М. срещу „Р.Д.А.К.“ с правно основание чл.

7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 г. за заплащане на сумата от 782.33 лева (левовата равностойност на 400.00 евро), представляваща обезщетение за изпълнен на 27.05.2018г. със закъснение повече от три часа полет № FR 9962 на „Райънеър“ от летище София (България) до летище Станстед (Лондон, Великобритания), ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 19.12.2018 г. до окончателно й изплащане. Ответникът „Р.Д.А.К.“ е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Изразява становище за недължимост на претендираното обезщетение поради възникнали по смисъла на Регламент (ЕО) № 261/2004г. извънредни обстоятелства - гръмотевична буря, довела до повреда на хидрантната система за гориво на летище Станстед, Лондон, от което е следвало да излети въздухоплавателното средство, определено за изпълнение на полет № FR 9961 с направление Лондон- София, както и на свързания с него процесен полет № FR 9962 с направление София- Лондон, а с това и до невъзможност за излитане на въздухоплавателните средства на който и да е въздушен превозвач, опериращ полета от това летище, както и промени в назначените от Евроконтрол (европейска организация за управление на въздушния трафик) времеви слотове, обусловени от коментираната техническа повреда, както и от капацитета на центровете за контрол на въздушното движение. Поддържа, че както настъпването, така и преодоляването на последиците от така описаните извънредни обстоятелства е извън неговия контрол, поради което и не е изпълнил процесния полет от София до Лондон в уговореното време, а в първия възможен времеви слот, предоставен от Евроконтрол. С оглед на така изложените фактически обстоятелства и позовавайки се на съображения 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 261/2004г., счита предявеният иск за неоснователен, поради което моли същият да бъде отхвърлен.

Въззивната инстанция намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.7, параграф І, б.“б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на

Съвета за заплащане на исковата претенция в размер на сумата от 782,33 лв. /левова равностойност на 400,00 евро/, представляваща обезщетение за изпълнен на 27.05.2018г. със закъснение повече от три часа полет № FR 9962 на „Райънеър“ от летище София (България) до летище Станстед (Лондон, Великобритания). При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивника-ищец във връзка с неговата правилност. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, дава основание на настоящия състав да направи обоснован извод, че в конкретния случай не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на исковата сума, претендирана от ищеца по делото.

Противно на изложеното във въззивната жалба, първоинстанционният съд е направил правилен и обоснован извод, че закъснението на процесния полет № FR 9962 на авиокомпания „Райънеър“ от летище София (България) до летище Станстед (Лондон, Великобритания) се дължи на лоши атмосферни условия –развила се гръмотевична буря, която, съгласно представените по делото писмени доказателства - 2 броя писма от Swissport (летищен оператор), както и съгласно проведеното от експерта по техническата експертиза независимо проучване въз основа на съобщения NOTAM за летище Станстед е причинила технически проблем на летището в Лондон - повреда на станцията за зареждане на гориво (хидрантна система).