Решение № 5001 от 05.11.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 5001

Пазарджик, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20257150700887 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

2. Образувано е по жалба на А. Ц. Ц., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. Васил Левски № 11, с посочен съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. Иван Вазов №1, ет. 1, кантора 5, адв. Г., против Решение 1012-12-337#1 от 24.06.2025г., на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-1606-3 от 25.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. Ц. Ц. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2024 г. до 30.09.2025 г. в размер на 36.55 лв. дневно.

3. Поддържаните от жалбоподателя възражения се субсумират в разбирането, че независимо от новото правило, установено в чл. 546, ал. 8 от КСО, в случая следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, като се съобрази, че когато държавата членка предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, безусловно, следва да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход. получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. В тази насока се привежда практика на Съда на Европейския съюз.

Според жалбоподателя, правилото на чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, не изключва изискването, в случая да бъде съобразено изключително трудовото възнаграждение получено от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение при изчисляване на конкретния размер на обезщетението.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, като се присъдят сторените разноски в производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

Счита се, че в случаите, когато лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава членка са пребивавали в България (чл. 65, § 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) №883/2004) и съществува правна норма от националното законодателство, която да урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004 не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа.

Според ответния административен орган, новоприетата разпоредба на ал. 8 от чл. 54б на КСО, не променя приетия с чл. 54б, ал. 1 от КСО подход за определян базата за изчисляване размера на обезщетението, а предвижда при определяне размера на паричното обезщетение за безработица да се вземат предвид и доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Възразява се относно претендирания от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение .

II. За допустимостта :

5. Решението е връчено на Ц. на 26.06.2025 г., а жалбата е регистрирана в деловодството на администрацията на 10.07.2025 г., което ще рече, че е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок.

III. За фактите и тяхната хронология :

6. Със Заявление вх. №ЗПОБ-602-01-0771 от 02.12.2024 г. (л. 116), Ц. е поискала от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в периода от 09.09.2024 г. до 30.10.2024 г., с работодател „Keelings Softfruits UC”, Ирландия.

Във връзка със заявлението, до жалбоподателката е било отправено писмо изх. № У-122-00-1606-1 от 11.12.2024 г.(л. 113), с искане да представи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи удостоверяващи трудовият стаж в Ирландия; фишове за изплатени заплати; издаден от работодателя документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата дейност.

В отговор на искането е представено Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка № 1019-12-7241 от 23.12.2024 г. (л. 54 и сл.), в което Ц. е заявила осигурителен стаж в Ирландия от 09.09.2024 г. до 30.10.2024 г., с работодател „Keelings Softfruits UC”, Dublin. Приложени са още, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; Срочен трудов договор с действие от 09.09.2024 г. до 31.10.2024 г.; потвърждение от работодателя, че Ц. е била наета, като градинарски работник в селското стопанство, като трудовия договор е изтекъл на 30.10.2024 г.; фишове за изплатено възнаграждение; формуляр U1.

7. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структуриран електронен документ U001 СВ №1213385 и U003 №1265776 (л.49), от компетентната администрация в Ирландия е изискано предоставяне на информация относно А. Ц. за прежде посоченият период на трудова заетост.

При това положение, с Разпореждане №122-00-1606-1 от 27.12.2024 г.(л.52) на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на съответните структурирани електронни документи от компетентната институция на Ирландия.

8. От страна на Ц. е подадено, последващо Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка вх. №1019-12-1106 от 26.02.2025 г.(л. 78), в който е заявен осигурителен стаж, придобит във Великобритания както следва : от 07.03.2020 г. до 29.08.2020 г., с работодател „Рro-Forse“ Ltd, Hunstead House, Nickle Farm, Chartham, Canterbury, Kent; от 05.04.2021 г. до 04.12.2021 г. с работодател „Рro-Forse“ Ltd, Hunstead House, Nickle Farm, Chartham, Canterbury, Kent; от 07.03.2022 г. до 16.04.2022 г., с работодател „Рro-Forse“ Ltd, Hunstead House, Nickle Farm, Chartham, Canterbury, Kent; от 18.04.2022 г. до 19.05.2022 г., с работодател “Bradon soft fruit farm”Ltd, Isle Abbotts Taunton Somerset; от 20.03.2023 г. до 14.04.2023 г., с работодател “Global berry” ltd, Yeovil, Somerset и от 25.04.2023 г. до 01.07.2023 г., с работодател „Рro-Forse“ Ltd, Hunstead House, Nickle Farm, Chartham, Canterbury, Kent. Представени са също : документ за осигурителен номер; анкетни карти ; фиш за изплатено възнаграждение; копие на формуляр Р60; копия на формуляр Р45.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структуриран електронен документ U001 СВ №1291775(л.73), от компетентната администрация във Великобритания е изискано предоставяне на информация относно А. Ц. за прежде посочените периоди на трудова заетост.

В отговор на искането отправено до компетентната администрация на Великоблитания, в ТП на НОИ, Пазарджик са постъпил структурирани електронен документ U017 №1331522 ( л. 69 и сл.), с удостоверени периоди на осигурена заетост: от 07.03.2020 г. до 29.08.2020 г., от 20.03.2021 г. до 04.12.2021 г., от 05.03.2022 г. до 20.05.2022 г., от 19.03.2023 г. до 01.07.2023 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“.

9. От компетентната институция в Ирландия е представен структуриран електронен документ U001 СВ №1238791 и U004 №1300385(л.47), с удостоверени: период на осигурена заетост от 09.09.2024 г. до 30.11.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 09.09.2024 г. до 30.11.2024 г. в размер на € 8186.00.

10. С Разпореждане №122-00-1606-2 от 16.04.2025 г.(л.31), производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено, а с Разпореждане №122-00-1606-3 от 25.04.2025 г. (л. 29), на основание чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004 на А. Ц. Ц. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2024 г. до 30.09.2025 г. в размер на 36,55 лв. дневно За да постанови този резултат, административния орган се е позовал на правилата, установени в чл. 54б, ал. 8 от КСО, съобразил е осигурителния доход за периода от 01.12.2022 г. до 30.11.2024г.(тоест общо за 24 месечен период) в размер на 30399,86лв. и е приел, че за общо 440 работни дни в периода, среднодневния осигурителен доход е в размер на 60,92лв. Така е определено дневно парично обезщетение за безработица в размер на 36,55 лв., тоест 60% от 60,92лв.

Спор по описаните до тук факти, не се формира между страните.

11. Следва също така да се отбележи, че спор между страните не се формира и по отношение на компетентността на България като държава – членка, която следва да разгледа и реши подаденото от жалбоподателката заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, включително въз основа на нейната заетост в друга държава – членка.

В решението на горестоящият в йерархията на администрацията орган е посочено, че към датата на прекратяване на осигуряването на Ц., тоест 01.12.2024 г., е в сила новоприетата норма в националното законодателство, поради което размера на дневното парично обезщетение за безработица следва да бъде изчислен при съобразяване с методиката на чл. 54б, ал. 8 от КСО.

Приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО е обосновано и в контекста на следните съображения „… хипотезата описана чл. 62 (3) от Регламент (EO) №883/2004 има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62 (1) и чл. 62 (2) от Регламент (EO) №883/2004, като представлява изключение от правилото за изчисляване на паричните обезщетения за безработица изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Тази съществена разлика в законодателния подход между чл. 62 (1) от Регламент (EO) №883/2004 и чл. 62 (3) от Регламент (EO) №883/2004 (липсата на думата „изключително“), както и прокламирания принцип на Регламент (EO) №883/2004 и Регламент (EO) №987/2009, да координират, а не да хармонизират националните законодателства, прави допустимо и възможно изчисляването на паричните обезщетения за безработица, в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако такива има предвидени в него, при задължителното отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа. Ето защо, в случаите, когато лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава членка са пребивавали в България (чл. 65 (5) (а) от Регламент (ЕО) №«883/2004) и съществува правна норма от националното законодателство, която да урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004 не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа.….“.