Решение № 38 от 16.04.2020, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Тутракан, 16.04.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр. Тутракан в закрито заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ

ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЗАНИЕЛА

ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.

1.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 59, евент. 228, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца М.И.П., упълномощил адв. В.М. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 11), за осъждането на ответника да му заплати:

1.1. сумата, с която неоснователно се е обогатил (главница), дължима на основание чл. 59 от ЗЗД, в резултат на ползването на ниви с идентификатори № *** и № *** по кадастралната карта на землището на гр. Главиница, през стопанската 2017/2018 г., която сума възлиза на 198 лв.;

1.2. законна лихва по чл.

86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на исковата молба (14.01.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението; и в условията на евентуалност

1.3. непогасена част от наемно възнаграждение (главница), дължимо на осн. чл. 228, ал. 1 от ЗЗД по, за ползването на същите имоти през стопанската 2017/2018 г., възлизащо на 198 лв.;

1.4. законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на исковата молба (14.01.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.5. Твърди се, че ищецът бил собственик на земеделска земя в землището на гр. Главиница.

1.6. Твърди се, че имотите се владеели и стопанисвали без правно основание от ЗКПУ „ Т. „ - гр. Главиница.

1.7. Ищецът твърди, че не бил подписвал писмен договор с ответника и с изненада установил, че такъв е бил съставен, като на позиция „НАЕМОДАТЕЛ” бил положен подпис, който не е негов. За наличието на този подправен договор разбрал, когато на 14.11.2018 г. майка му получила уведомително писмо, с което ответната ЗК уведомява, че смята да намали дължимото плащане за 2018 г. от 80 лв. на дка на 60 лв. на дка, тъй като на 05.09.2018 г. било взето такова решение на УС на ЗК. Мотива на УС за това бил „изваждането от патримониума на ЗК и отдаването под наем на други арендатори, с което увредил интересите на ЗК“.

1.8. Направено е възражение за нищожност на релевирания договор за наем поради липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД.

1.8.1. Ищецът твърди, че не е подписвал договора.

1.8.2. Освен това е релевирано, че полагането на подписа е предвидено на лицевата страна от документа, докато Раздел III и сл. се намират след подписа, т. е. дори при полагане на подпис на лицевата страна, съгласието не би могло да обхване клаузите на гърба на договора.

1.8.3. Била извършена едностранно поправка относно срока на договора, с която ищецът не е запознат.

1.9. Направено е възражение за нищожност на релевирания договор за наем поради липсата на предвидената от закона форма по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД. Ищецът счита, че същият е следвало да бъде сключен съгласно изискванията на ЗСПЗЗ с нотариална заверка на подписите и съдържанието.

1.10. Направено е възражение за нищожност на чл. 6 от договора за наем поради противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

1.11. Във връзка с направеното възражение ищецът е направил евентуалното си искане, ако съдът приеме, че налице валидно наемно правоотношение, да осъди ответника да заплати наемната цена, възлизаща на 80 лв./дка.

2.

Ответникът К.„ЗКПУ„ Т.”” е депозирал в срок отговор по чл.

131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове, както по основание така и по размер. Същият е упълномощил адв. Р.А. от Адвокатска колегия – гр.

Силистра (л. 95).

2.1.

Твърди се, че дори подписът върху договорът за наем да не е на ищеца, договорът следва да се счита за сключен с конклудентни действия, тъй ищецът е получавал плащания по него.

2.2.

Признава се, че договорената наемна цена за съответната година е 80 лв./дка.

2.3. Твърди се, че част от дължимата наемна цена е прихваната срещу задължение на ищеца за обезщетяване на кооперацията за нанесените й вреди в резултат на предсрочното прекратяване на договора за наем съгласно чл. 20 от договора, което обезщетение възлиза на 20 лв./дка, в условията на евентуалност е направено искане за съдебна компенсация на вземанията в размер на 198 лв.

2.3.1. В проведеното на 11.06.2019 г. открито съдебно заседание (л. 92) е уточнено, че вредите се състояли в това, че кооперацията е предприела предварителна обработка на земеделските земи, предмет на договора, които разходи не са възмездени впоследствие, тъй като в резултат на сключено споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ е прибрала реколтата от друг имот, в който е извършила отново същите мероприятия. Вредата била в размер на 20 лв. на дка.

2.3.2. Съдът приема, че активното вземане има характера на обезщетение по чл. 79, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като в чл. 20 от договора не е фиксиран размер на „неустойката”.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3.

На 11.09.2012 г. е сключен договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 88 от 11.09.2012 г., т. 6, рег. № 6202, нот. д. 801/2012 г. на Нотариус № *** - А. Р., съгласно който ищецът е закупил процесните имоти (л. 12).

4.

На 01.10.2016 г. е подписан Договор за наем № 256 от 01.10.2016 г. (л.

13).

4.1.

С протоколно определение от 11.06.2019 г. на осн. чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване на истинността на договора в частта, касаеща авторството на положения срещу „наемодател”, за М.П. подпис.

4.2.

Ответникът признава, че договорът е подписан от лелята на ищеца (в открито съдебно заседание – л.

92).

4.3.

С оглед признанието на неизгодния за ответника факт, съдът приема, че подписът срещу „наемодател” не е положен от ищеца, което обуславя неистинността на документа.

5.

На 05.09.2018 г. Управителния съвет

(УС) на ответната К.е взел решение за налагане на санкции на кооператорите, „изтеглили” земеделската си земя от кооперацията, като рентното им плащане бъде намалено с 25% (л. 34 и сл.).

6.

На 14.11.2018 г. от ответника до ищеца е отправено уведомително писмо, в което е посочено, че поради едностранното прекратяване на договора за наем от страна на ищеца и предоставянето на земеделската земя за обработване на други „арендатори” на ищеца ще бъде заплатена наемна цена в размер на по 60 лв./дка за 2018 г. (л. 14).

7.

На 23.03.2019 г. Общото събрание на ответната К.е одобрило решението на УС от 05.09.2018 г. (л. 79 и сл.).

8.

По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (55 и сл.), която е установила, че:

Разпечатката съдържа 60 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d9c30f0-a36a-4c6b-94d6-7316e35744e8