Определение № 1751 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1751 гр. София, 03.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Кристина Филипова

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501322 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.262, ал.3 от ГПК във връзка с чл.274чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на Д. К. И. срещу Разпореждане № 260092 от 10.01.2024 г., постановено по гр.д. № 8397/2012 г. по описа на СГС, І-4 състав, с което е върната въззивна жалба с вх. № 278030/26.08.2024 г. на частния жалбоподател.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалвания съдебен акт е връчен редовно на 14.02.2025 г., а жалбата е подадена на 19.02.2025 г.), чрез процесуален представител адвокат М. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено на л.193, том І от първоинстанционното дело, както и изрично пълномощно, приложено на корицата на том ІІІ от първоинстанционното дело.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 19.02.2025 г., приложен към частната жалба.

С оглед на горното частната жалба се явява редовна.

Жалбоподателят поддържа необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, с твърдението, че същият е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че на 14.02.2025 г. му е връчено разпореждане от 10.01.2025 г. Твърди, че от обжалваното разпореждане не става ясно кои са нередовностите, неотстранени 1 от жалбоподателя. Твърди се, че му е връчено разпореждане за внасяне на държавна такса, която обаче не е определена от съда. Поддържа се, че по делото има определена една обща държавна такса, внесена от ищцата за множество предявени искове, без от съда да е конкретизирано как се разпределя тази държавна такса. Поддържа се, че жалбоподателят сам определил размера на държавната такса от 866,16 лв., като добавил и 15 лв. за обжалване на решението в частта за разноските. В подадена в срок молба до съда, посочил, че ако съдът счита, че се дължи такса различна от внесената, то да даде съответните указания в тази насока. Следващите четири месеца жалбоподателят не е получавал указания, поради което не е ясно за какви нередовности съдът му е върнал въззивната жалба.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна К. Р. Г. чрез процесуалния й представител адвокат Ч., с който оспорва същата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение като неоснователна по съображения подробно изложени в отговора на частната жалба.

Другата ответна по жалбата страна М. Д. И. не е подала отговор.

Въззивният съд и след като се запозна със становището на страните, приложеното гр.д. № 8397/2012 г. по описа на СГС, І-4 състав, намира следното:

От фактическа страна:

Производството по гр.д. № 8397/2012 г. по описа на СГС, І-4 състав е приключило с Решение № 260422/23.07.2024 г., като в законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба входена в регистратурата на Софийски градски съд под № 278030 от 26.08.2024 г. На 27.08.2024 г. е подадено и допълнение към въззивната жалба с вх.№ 278112.

Поради нередовност на въззивната жалба, с Разпореждане № 263719/05.09.2024 г. първоинстанционният съд я е оставил без движение, като е указал на жалбоподателя в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на САС, в размер на 2% от обжалваемия интерес.

Указал е на страната неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията.

2

Препис от разпореждането е връчен редовно на жалбоподателя на 24.09.2024 г., като в едноседмичният срок изтекъл на 01.10.2024 г., жалбоподателят е депозирал по делото молба вх.№ 279905/30.09.2024 г., към която е приложил вносен документ от 30.09.2024 г., удостоверяващ внасяне по сметка на Апелативен съд София държавна такса в размер на 881,16 лв. В молбата изрично страната е поискала от съда, в случай, че счете че внесената от жалбоподателя държавна такса е в различен размер от внесения, да даде обосновани указанията в тази насока, предвид липсата на точно посочване от съда на дължимия размер на държавната такса.

С Разпореждане № 26491/24.10.2024 г. Съдът е дал възможност на молителя в 7-дневен срок да заяви представлява ли молбата вх.№ 279905/30.09.2024 г. искане за изменение на решението в частта за разноските.

Ако да-в какъв смисъл. След срока-доклад да произнасяне и по определяне размера на държавната такса по въззивната жалба. Препис от това разпореждане е връчен редовно на 15.11.2024 г.

В срока не е постъпила молба.

С обжалваното разпореждане № 260092/10.01.2025 г. (при изписване на годината е допусната очевидна фактическа грешка изписвайки 2024 г.), вярната година е изписана правилно в съобщението до Д. К. И., е посочил че нередовностите на въззивната жалба не са отстрани в срок и върнал същата.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.

Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.

Съгласно възприетото в определение № 469 от 28.02.2024 г. по т.д. № 248/2024 г., ТК, І ТО на ВКС, определение № 869 от 12.12.2012 г. по ч.гр. д. № 776/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и определение № 512 от 03.11.2016 г. по ч.гр. д.

№ 3026/2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за страната, на която са били дадени указанията. В този смисъл, за да бъде върната подадена въззивна жалба поради непредставянето на документ за внесена 3 държавна такса, с разпореждането по чл. 262, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 261, т. 4 от ГПК на съда трябва да бъдат дадени точни указания относно размера на таксата, как тази такса да бъде платена, в какъв срок да се представи документ за плащането и какви са последиците от неизпълнение на указанията.

В случая указаната за внасяне държавна такса за въззивната жалба на Д.

К. И. е била определена неточно, а именно: в размер на 2% от обжалваемия интерес. От друга страна и в изпълнение указанията на съда е внесена държавна такса в размер на 881,16 лв.

Въззивният съд намира, че с внесената сума от 881,16 лв. въззивникът е надвнесъл дължимата държавна такса.

Решението се обжалва в неговите осъдителни части, с които са уважени искове с правно основание чл.40 ЗЗД и 108 от ЗС с предмет три недвижими имота.

Видно от приложените удостоверения за данъчни оценки на стр.116 и 119 от том І от първоинстанционното дело поземления имот с № 3223 от 977 кв.м. е с данъчна оценка 34 139,30 лв., нивата е с данъчна оценка 494,60 лв., а ливадата 12,50 лв.

Размерът на цената на първият предявен иск с правно основание чл.40 ЗЗД, съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 от ГПК е данъчната оценка.

Размерът на цената на втория предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е също данъчната оценка.

Съобразно нормата на чл.71, ал.2 от ГПК, когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.

Т.е. за поземления имот държавната такса за първа инстанция е 341,39 лв., а за другите два имота, поради ниската им данъчна оценка държавната такса възлиза на по 50 лв., предвид разпоредбата на чл.1 от Тарифата за държавни такси, или общо по първия иск държавната такса възлиза на сумата от 441,39 лв., на колкото възлиза и държавната такса по втория иск, предвид 4 цитираните по-горе разпоредби. Или общо дължимата държавна такса възлиза на сумата от 882,78 лв., от която за въззивно обжалване и на основание чл.25 от Тарифата жалбоподателят дължи 50%, или дължимата държавна такса за въззивно обжалване в осъдителната част на първоинстанционното решение възлиза на сумата от 441,39 лв.

Т.е. още с вносния документ от 30.09.2024 г., въззивникът не само е внесъл, а е и надвнесъл дължима държавна такса.

По горните съображения въззивният съд намира, че не са били налице основания за връщане на въззивната жалба.

Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато на първоинстанционния съд за по-нататъшното администриране на въззивната жалба.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 260092 от 10.01.2025 г. (с погрешно изписана година 2024 г.), постановено по гр.д. № 8397/2012 г. по описа на СГС, І-4 състав, с което е върната въззивна жалба с вх. № 278030/26.08.2024 г. на Д. К.

И. и ВРЪЩА делото на СГС, І-4 състав за администриране на въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5