Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5158 от 15.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13265/2021
Вид
Решение № 5158
Подписан
15.12.2022
В сила
01.02.2023
Състав
КОНСТАНТИН НИКОЛОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 104а · Закон за автомобилните превози
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 51, ал. 1, б. "в" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 107, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5158 гр. С., 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20211110213265 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*********“ ЕООД,ЕИК ********* срещу наказателно постановление (НП) № ДАИ- 0000027 от 19.08.2021г., издадено от В. И. П., на длъжност началник отдел АНД в ДАИ, С., ул. “******“ № 5, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.

2 от ЗдВП; чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя „*********“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 104а от ЗАвПр за нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр .

Жалбоподателят, редовно призован не се представлява от адвокат С.САК с пълномощно по делото. В хода на делото по същество пледира съдът да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незоконосъобразно. Заявява, че не претендира разноски.

Въззиваемата страна/ наказващият орган – началникът на отдел АНД в ДАИ С. редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено 1 от фактическа страна следното:

Н а 20.07.2021г. Л. М.-старши инспектор в ИА АА в присъствието на свидетел при установяване на нарушението съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 255461/ 20.07.2021г., срещу „*********“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушения по чл. 10, ал.1 от ЗАвП, за това, че на 20.07.2021г., около 11.30 часа, в гр.С., ул. “******“ № 5 в ИА АА , п р и получаване на заверено копие към лиценз за извършване на международен превоз на товари №4729, валиден до 25.11.2025г. на превозвача „*********“ ЕООД, ЕИК ********* и адрес: гр. С., ул.

“***********“ № 22, ет. 2 не е уведомил писмено ИАА в 30 / тридесет / дневен срок за настъпилите промени в обстоятелствата до 26.02.2021г., настъпила на 26.01.2021г.- промяна на адреса на управление и седалище на фирмата, видно от направена справка в Търговския регистър и заявление №30-14-00-3573/ 27.05.2021г. Актът е предявен и връчен на управителя на дружеството-жалбоподател.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 104а от ЗАвПр за нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни– показанията на актосъставителя и писмените, приложени по делото и приобщени по реда на чл. 283 НПК- удостоверение за актуално състояние на дружеството- жалбоподател, както и заявление, депозирано от негово име.

Съдът счита, че показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител са обективни, непротиворечиви, последователни, поради което ги кредитира изцяло. Същите потвърждават изложеното в АУАН.

Изявленията на актосъставителя представляват годни доказателства относно релевантните за делото обстоятелства. По делото не се твърдят и не са установени обстоятелства, от които да следва, че актосъставителя е заинтересован от изхода на административното производство, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие, поради което не е налице и хипотезата на чл. 51, ал. 1, б. "в" от ЗАНН. Писмените 2 доказателства се кредитират като относими. С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно жалбата, а и от гледна точна естеството на констатираното нарушение, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина. Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената заповед, в предвидената от закона писмена форма. На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на, който е издадено НП за това, че на 20.07.2021 г. е констатирано, че дружеството, в качеството си на превозвач, не е уведомило писмено ИАА за настъпили промени в обстоятелствата – промяна на седалището и адреса на управление, вписани в Лиценз № 4729 за извършване на международен превоз на товари в 30-дневен срок от тяхното настъпване. При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От така конструираната формулировка на обвинението, е видно, че същото не е конкретизирано по време, като не е посочена датата на извършването на деянието, нито пък същата може да бъде изведена от твърденията в АУАН, респ. НП.

Посочването на датата на констатиране на нарушението и срокът в който е следвало да бъде извършено уведомяването не е достатъчно. Датата на констатиране на нарушението е различна от датата на неговото извършване, като има случаи при които съвпада, но не и в процесния казус. Датата на нарушението освен основен реквизит в административно-наказателното производство има значение и при преценка на давностните срокове. В акта и 3 в НП е описано, че жалбоподателят е следвало да подаде заявление за промяна, в 30- дневен срок от настъпване на обстоятелствата, но на коя дата е настъпило това обстоятелство не е посочено. Като са процедирали по този начин проверяващите органи са накърнили правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото е било поставено в невъзможност да реализира правото си на защита в пълнота, поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено. Действително от доказателствата по делото се установява, на кояо дата е извършено вписването на горните обстоятелства в търговския регистър. В АУАН, респ. НП обаче следва да намерят отражение всички съставомерни признаци на нарушението, какъвто без съмнение се явява датата на нарушението, и това е така, тъй като тези два процесуални документа рамкират предмета на доказване по делото. Без подобна конкретизация АУАН, респ. НП се явяват непоправимо опорочени, тъй като е недопустимо съдържанието на акта и наказателното постановление да се допълва, извлича или препраща от или към писмени доказателства или гласни такива. Това влече единствената възможна последица отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Тъй като по делото не се претендират разноски съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

С тези мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № ДАИ- 0000027 от 19.08.2021г., издадено от В. И. П., на длъжност началник отдел АНД в ДАИ, С., ул. “******“ № 5, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗдВП; чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя „*********“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 104а от ЗАвПр за нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр .

Настоящото решение може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна 4 жалба пред Административен съд – гр. С., по реда на АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5