Определение № 832 от 05.04.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 832 гр. Бургас, 05.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20212100100595 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Д., чрез процесуалния си пълномощник срещу Й. Н. АНДР., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ж.к. *** № ** вх.** ет.** ап.** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца на основание договор за потребителски кредит № H L 36559/17.04.2008г. сумата от общо 65928,71 швейцарски франка и 556,72 лева, от които 47169,26 швейцарски франка непогасена главница за периода от 08.05.2016г. до 07.04.2021г„ сумата от 2326,44 швейцарски франка - възнаградителна лихва за периода от 08.05.2018г. до 25.06.2019г„ сумата от 16433,01 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие за периода от 08.03.2019г. до 07.04.2021 г„ сумата от 556,72 лева- разноски за периода 13.04.2018г. до 07.04.2021г„ ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото съдебно деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че банката отпуснала кредит за текущи нужди на кредитополучателя Й. Н. АНДР. по договор за потребителски кредит № HL 36559/17.04.2008г. в размер на равностойността в швейцарски франкове на 46 750 евро, по търговски курс „купува“ за швейцарски франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита с краен срок за издължаване 180 месеца, считано от датата на усвояване. Сумата в размер на 77 508 швейцарски франка била напълно усвоена на 08.05.2008г., съобразно приложимия курс от 1,6579236, което било удостоверено с приложение към договора.

Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно е дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Била уговорена годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 4,5%. При просрочие на дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължал лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Кредитополучателят се задължил да заплаща и следните такси: такса за управление в размер на 1,5% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване по кредита; годишна такса за управление в размер на 0,3% върху размера на непогасената главница към същата дата, платима в началото на всяка следваща година, 1 считано от откриването на заемната сметка по кредита; административна такса в размер на 40 лева, платима еднократно при подаване на документите за кредит. В чл. 18 от договора за кредит била предвидена възможност при непогасяване, на която и да е вноска, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

Твърди се още, че дружеството „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, ЕИК 130950970 било заличено и негов правоприемник се явявало „И Ар Би лизинг България“ ЕАД, ЕИК 204987121. Последното дружество също било заличен търговец с правоприемник банкатаищец, която придобила всичките му права и задължения като универсален правоприемник, включително и вземанията по процесния договор за кредит.

Ищецът посочва, че е решение № 3222 от 24.03.2016г. по гр.д. № 27043/2015г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, потвърдено е решение от 19.04.2017г. по в.гр.д.

№ 7957/2016г., по описа на СГС, IV-Д състав банката била осъдена да заплати на ответницата по предявените от последната искове е правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 4 188, 77 швейцарски франка, представляваща разлика между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените по договора за кредит, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 19.05.2015г. С посочените решения съдът приел, че приложимият по договора за кредит лихвен процент е този съгласно първоначално уговорените в договора условия, а именно 6.15 %, с което банката се съобразила и го приложила за целия срок на договора. По образуваното срещу ищеца изпълнително дело № 20178410410879 по описа на ЧСИ Неделчо Митев били изплатени всички задължения, включително и присъдените съдебни разноски, и същото било прекратено на 27.02.2018г.

С покана, връчена лично на ответницата на 25.06.2019 г. чрез ЧСИ Таня Маджарова, банката уведомила длъжника, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем, като предоставила 7-дневен срок за изпълнение, но плащане не постъпило.

Твърди, че непогасени са 57 вноски за главница, считано от 08.10.2014 г. и 56 вноски за лихва, считано от 08.11.2014 г., а общото задължение по извлечение от счетоводните книги на банката към 07.04.2021г. възлиза на 92832,15 швейцарски франка и 694,72 лева, от които:

54646,12 швейцарски франка - главница за периода от 08.10.2014г. до 07.04.2021г.; 11845,17 швейцарски франка - възнаградителна лихва за периода от 08.11.2014г. до 25.06.2019г.;

25166,16 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 08.11.2014г. до 07.04.2021г.; 994,46 швейцарски франка - такси за периода от 09.10.2014г. до 07.04.2021г.; 180,24 швейцарски франка - застраховки за периода от 21.05.2015г. до 07.04.2021г.; и 694,72 лева- разноски по кредита за периода от 31.08.2016г. до 07.04.2021г. Според кредитната институция за част от тези вземания е изтекла предвидената в закона давност, предвид което от горепосочените суми не претендира 7 476,86 швейцарски франка- главница за периода от 08.10.2014г. до 07.05.2016 г.; 9 518,73 швейцарски франка- възнаградителна лихва за периода от 08.11.2014 г. до 07.05.2018 г.; 8 733,15 швейцарски франка- наказателна лихва за просрочие за периода от 08.11.2014 г. до 07.03.2019 г. и 138 лева - разноски за периода от 31.08.2016 г. до 12.04.2018 г.

Ответницата в депозирания отговор на исковата молба, излага становище във връзка е предявените искови претенции. Намира същите за недопустими и неоснователни.

Позовава се на влязлото в сила между страните решение № 94 от 08.03.2018 г. по т.д.

№ 236/2017 по описа на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с решение № 108 от 05.12.2018 г. по в.т.д. № 247/2018 по описа на Апелативен съд - Бургас, с което са отхвърлени претенциите на банката за установяване на вземанията по същия договор за кредит по реда на чл. 422 от ГПК въз основа на издадена заповед за изпълнение № 2882 от 26.09.2016 г. по 2 ч.гр.д. № 5386/2016 по описа на Районен съд - Бургас, тъй като вземането не принадлежи на банката. Счита спора за непререшаем предвид липсата на новонастъпили факти, които да не се обхващат от силата на пресъдено нещо, както и че е преклудирана възможността на ищеца да се позовава на договора за цесия от 27.05.2015 г., с който „Бългериън ритейл сървисиз“ АД прехвърлило вземанията по процесния договор за кредит обратно на банкатаищец. В тази връзка се оспорва твърдението банката да е придобила вземанията по процесния договор за кредит чрез универсално правоприемство, като се твърди, че това е станало именно по силата на посочения договор за цесия от 27.05.2015 г.

По основателността на иска на първо място навежда доводи за нищожност на договора за кредит и за наличието на неравноправни клаузи, които не са индивидуално уговорени.

Счита, че притежава качеството потребител, тъй като кредитът е отпуснат за текущи нужди и не е свързан е търговска или друга професионална дейност. Позовава се на съдебна практика.

На първо място посочва валутата, в която е отпуснат кредита, като това не са швейцарски франкове, а евро, като същевременно кредитополучателят се задължава да върне неопределена сума в швейцарски франкове, поемайки изцяло валутния риск, което довело до нарастване на задължението е 60% (чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 3, чл. 6, ал. 2, изр. 1 и чл. 22, ал. 1 от договора). Счита всички клаузи в договора, по силата на които се дължи връщане на кредита в швейцарски франкове, включително чл. 1, ал.1, чл. 6, ал. 2 и чл. 22 за нищожни поради неравноправност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка е чл.

146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че размерът на кредита и на месечните вноски в швейцарски франкове не са валидно уговорени между страните, тъй като към датата на сключване на договора кредитополучателят е бил в обективна невъзможност да знае каква сума ще дължи за погасяване на кредита, нито е бил определен размера на месечните погасителни вноски.

Заявява също така, че погасителният план не е подписван между страните, нито такъв е бил предоставен на кредитополучателя. Излага подробни съображения за валутата на усвояване на кредита по т.нар. блокирана сметка. Освен това, договорните клаузи не били съставени на ясен и разбираем език, тъй като не са уредени по ясен начин и при прозрачни условия размера на кредита, факторите, от които зависи курса на банката, по който се извършва превалутирането, размера на месечните погасителни вноски, което водело до невъзможност да се изчисли общата цена по кредита. Банката грубо нарушила изискването за добросъвестност, като не предоставила достатъчно информация относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани е вземането на кредит в чужда валута, така че потребителят да може да вземе решение, основано на информираност и благоразумие. Напротив, в информационната си брошура банката представила заблуждаваща информация за икономическите последици, за което представя доказателства.

Ответницата твърди, че не е имала нужда от швейцарски франкове за уговорената цел на кредита, нито е получила такива и не би могло да се очаква да се съгласи да погасява кредит в тази валута.

Счита за неравноправни и клаузите относно дължимата договорна лихва- чл. 3, ал. 1 и ал. 5 и чл. 12 от договора, предвид предвидената в тях възможност банката едностранно да променя лихвата по кредита. Позовава се на влязлото в сила между страните решение № 3222 от 24.03.2016г. по гр.д. № 27043/2015г., по описа на Софийски районен съд, потвърдено е решение от 19.04.2017г. по в.гр.д. № 7957/2016г. по описа на СГС.

На следващо място, счита че нищожността на посочените клаузи, които уреждат основния предмет на договора, влече нищожност на целия договор. Счита, че договорът не може да се прилага без неравноправните клаузи, а предпоставките за тяхната замяна не са налице. Излага подробни съображения. Позовава се на съдебна практика.

В условията на евентуалност излага съображения срещу размера на вземането. Сочи, 3 че при определянето му не са взети, предвид неравноправните клаузи, а в справката по чл.

366 от ГПК са посочени произволни суми предвид липсата на погасителен план. Липсвало и извлечение от банковата сметка.

Твърди, че видно от извлечението от банковата сметка, по която е обслужван кредита, ответницата е платила 59961,99 швейцарски франка, които по прилагания от банката търговски курс „продава“ към датата на плащането се равняват на 46922,52 евро. Платените месечни вноски били изчислени съобразно неравноправните договорни клаузи и били завишени с валутните разлики от увеличения курс на швейцарския франк и от увеличения лихвен процент. Увеличението било платено при начална липса на основание и подлежало на връщане. Предвид това на основание чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД ответницата прави възражение за прихващане със следните суми, с които банката неоснователно се обогатила:

10755,61 евро - платени валутни разлики за периода 08.05.2008 г. до 20.01.2015 г. и 2127,74 швейцарски франка - платени лихви в завишен размер за периода 08.05.2008 г. до 20.01.2015 г. Уточнява, че общо платената сума, вследствие на увеличения лихвен процент въз основа на неравноправни клаузи възлиза на 6316,11 швейцарски франка, но 4188,37 от тях били присъдени на ответницата по гр.д. № 27043/2015 г. на СРС, като за последните не въвежда възражение за прихващане.