Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 01.06.2021, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Административно наказателно дело 96/2021
Вид
Решение № 62
Подписан
01.06.2021
Състав
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Нова Загора , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20212220200096 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адв.С.М. М. - АК - Стара Загора . ул."Х.Д. Асенов"№87,ет.6 , оф.2. проц.представител на Й. П. П., ЕГН **********, от ********** против : Наказателно постановление № 7142/12.02.2021 г. на Началника на отдел „КРПМ" към Дирекция

„Анализ на риска и оперативен контрол". Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София,, бул."Македония**№3.

В жалбата се твърди,че наказателно постановление №7142/12.02.2021 г.е издадено от В.Б.А.

-началник на отдел „Контрол по РПМ", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол".

Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, бул. „Македония" № 3. оправомощена със Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, която като разгледала Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 7784 от 19.01.2021 г., съставен от Т. Н. М. на длъжност главен инспектор контрол по РПМ при АПИ, установила,че на 19.01.2021 г., в 13.07 ч., на път 11-55, на 1 км. преди с.

Новоселец,Новозагорска община в посока гр. Нова Загора-гр. Свиленград, Й. П. П. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси марка „Мерцедес" модел „1841 ЛС с per. № СТ0534ВС и полуремарке с гри оси с per.

№СТ8428ЕХ.В процеса на проверката било направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:

I. При измерено разстояние между осите 1,35 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29,090 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.

1

7. ал. I, т. 3, буква Б на Наредбата; Съгласно чл. 3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС било тежко.Измерването било извършено с техническо средство ел. везна DFW-KR № 118829 и ролетка 1301/18 (5м.) ППС превозвало фракция.

Измерените параметри на гореспоменатото ППС показвали, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № II от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност oт специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (А1Ш).За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не бил представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.

Водачът следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП.

Нарушението не било маловажно. Надвишаването на нормите на Наредбата повишавало рисковете относно безопастността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществявало със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешавало движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси. Към момента на проверката лицето Й. П. П. осъществявало движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) издадено по реда на раздел IV на Наредба № II от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2. т. I. буква „а" от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. I, т. I на Наредба № II от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.Нарушението е било за първи път.Установеното в АУАН нарушение се потвърждавало от приложените доказателства: Кантарна бележка 2719/18.01.2021 г., Разписка за връчен АУАН, копия: лична карта, свидетелство за регистрация на ППС част 2, товарителница, трудов договор, кантарна бележка, пътен лист.

2

Като взела предвид изложеното, оценка на приложените към АУАН документи, степента на надвишаване на нормите на Наредба № 11 or 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, изпълнението на условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата след акта, което се отчита кат смекчаващо вината обстоятелство и на основание: чл. 53, aл. I във връзка с чл. 26, ал. 2 oт Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН постановила налагане на Глоба в размер на 1000 лева.

Жалбоподателят не повдига спор относно квалификацията на ППС , като тежко по чл.3,т.2 от Наредбата, предвид констатираните показатели на измерване и несъответствието им с чл.6 и чл. 7, ал. 1, т.З, буква Б от Наредба №11/2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ.

АНО е посочил като нормативно основание за ангажиране на отговорността на нарушителя „чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата", но и двата текста имали множество хипотези - 6 точки с подхипотези първата и 2 точки с подхипотези втората.Ясното посочване и подвеждане на фактическия състав ПОД нарушената точна правна норма е гаранцията за правилното провеждане на производството, което да е ясно и достъпно за страните в процеса и да осигури правото на защита на жалбоподателя.

Нито в АУАН,нито в НП било посочено как и къде е била paзположена електронната везна.

Не било посочено разположението на везната в кой участък от кой път, върху какъв релеф oт пътя / специфични изисквания и по закона за измерванията/!Нapедба №11 сочела ред как се осъществява контрола и как се извършват замервания с уреди , посочени от Закона за измерванията, които от своя страна отговарят на съответни стандарти.Сред тях в никакъв случай не фигурира .. Кантарна бележка".Отделно в НП не било описано как е установено конкретно какво е натоварването на ос,за да се изготви сумарната стойност на тройната ос на полуремаркето. В АУАН и НП не била описана точната фактическа обстановка, което било императивно изискване по чл.42,т.4 и чл.57,т.5 от ЗAHH и по-точно в хипотезата „обстоятелствата, при които е било извършено" именно , допуснатите празноти лишават oт възможността за обективен въззивен контрол при липса на конкретни данни.

Без да се извърши замерване на параметрите по чл.5, чл.6 и чл.7 от Наредба № 11 от органите по чл.35 и 36 от същата , нямало как фактически и технически да се установи наличие на нарушение.Наредба № 11 поставяла и много други изисквания като ширина пътя , брой платна, атмосферни условия по време на превоза , които било безпредметно да се обсъждат тук защото за тях въобще нямало и дума в АУАН и НП.

От така изписаната фактическа обстановка не ставало ясно кои маси се включват в релевираната такава-максимално допустима маса/ на едната част от състава на ППС. на тарата на двете части, нето теглото на товара или всички общо компоненти/. Обяснения в тази връзк, след формиране на правната рамка - отразеното в АУАН и НП няма как да санират пропуска,тъй като вече са нарушили правото на защита на нарушителя .

3

Отделно от соченото дотук АНО бил направил свой преразказ на установената фактическа обстановка от АУАН, с която бил запознат жалбоподателя и върху която е градил зашитата.Дори при стремежа си да бъде по-обстоятелствен АНО довел до объркване в съдържанието на обстоятелствата, свързани с нарушението. В строго формалното администативнонаказателно производство, в което било недопустимо да се презюмира знание на нарушителя относно елементи от състава на нарушението, се ограничавала възможността му да организира и проведе адекватна защита именно поради неясната воля за какво точно бива наказван.Неяснотите при описание на нарушението затруднявали и работата на съда по изясняване на правната рамка на производството по отношение определяне на самото нарушение, обстоятелствата, съотносимостта на доказателствата.Жалбоподателят следвало да бъде наясно с всички факти от състава на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му.

Фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение не позволявало да се направи еднозначен извод за какво точно съставомерно деяние е санкциониран жалбоподателя-зa управление на тежко ППС по смисъла на чл.З, г.2, съответно извънгабаритно ППС но смисъла на пар.1, т.1 от ДГ на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ, без разрешително, или зa управление на такова ППС, но без квитанция зa платена пътна такса, тъй като това били две различни хипотези.

В АУАН № 7784/19.01.2020 г. било посочено единствено, че превоза бил без „разрешение " !

Движението без разрешително съответствало на хипотезата на чл.14, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.8. ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ и тогава действително щяло да е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а" от Наредбата, респективно - ще е осъществен състава на чл.53, ал.1, т.2 от Наредбата, а когато движението се извършва без платена такса, ще е налице изключението на чл.14, ал.З от Наредбата и ще е осъществен съставът на чл.177, ал.З от ЗДвП (Закон за движението по пътищата). Разрешението за движение на тежко ППС се издавало от органа, посочен в чл.26, ал.З от ЗП, а в хипотезата на чл.14, ал.З от Наредбата просто се заплащала такса и не се издавал индивидуален административен акт, т.е. заплащането на такса е фактическо действие, обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на оторизиран за това административен орган в определен срок, поради което нямало как да бъде приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл.26, ал.З от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент от нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.„б" от ЗП. Ето защо не само от юридическото, но и от фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение, а и за да би могло да се прецени налице ли е съответствие между тях, от съдържанието на НП,следвало недвусмислено да става ясна волята на административнонаказващия орган в обсъжданата насока, т.е. да бъде изрично и ясно посочено дали за движението на процесното ППС е било необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл.26 от ЗП, или само заплащането на такса. В случая обаче в обстоятелствената част на НП на 4 няколко места било посочено, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС и конкретно на управляваното от жалбоподателя ППС се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/,след което и въз основа на вече приетите за установени факти при фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение е изведен крайният извод, че жалбоподателят е осъществил движение на ППС, което е извънгабаритно но смисъла на пар.1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ, без разрешение (разрешително или квитанция зa платени пътни такси) от АПИ, т .е. отново не ставало ясно дали за движението на процесното ППС е било необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл.26 от ЗП или заплащането на такса, което очевидно внася неяснота относно обсъжданото и релевантно за съставомерността на деянието обстоятелство. Без правно значение било дали фактите (фактическите констатации по време на извършената проверка), на които се основава конкретното административнонаказателно обвинение, и в частност съвкупната им преценка с юридическото формулиране на последното, позволява да се направи извод коя от двете хипотези е налице в случая, тъй като, както беше отбелязано, именно въз основа на тези факти било прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е управлявал процесното ППС без разрешение- разрешително или квитанция за платени пътни такси. т.e. волята му, обективирана в НП, не е еднозначна, респективно - нарушава правото на защитa на привлеченото към отговорност лице.