Определение № 157 от 14.07.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Бургас, 14.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20232001000156 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по частната жалба на В. Я. В. в качеството на синдик на “П.т” ООД срещу определение № 550 от 06.06.2023 г. по т.д. № 244/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска.

Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно. За да приеме, че искът е недопустим, и да прекрати делото, съдът неправилно приел, че ищецът “П.” ООД (н) няма качеството на ипотекарен длъжник, тъй като не е ипотекирал собствен имот за чуждо задължение, а е придобил вече ипотекиран имот за обезпечаване на чуждо задължение; оттук – че не е процесуално легитимиран да води иск по чл. 439 ГПК. Ищецът има интерес, съответно процесуална легитимация, да води иска и чрез него да защити правото си на собственост в пълен обем. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и доводите в частната жалба и отговора към нея, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, против съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.

Т.д. № 244/2023 г. на Окръжен съд – Бургас е образувано по искова молба от В. Я. В. в качеството на синдик на “П.т” ООД против “О.” ОД и против “П. ООД.

Ищецът заявил, че е образувано изп.д. № *** на ЧСИ Я.Б. с взискател “О.” АД и длъжник “П. ООД по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение против “П. ООД по ч.гр.д. № 5277/2017 г.

1 на БРС. Изпълнението е насочено против три недвижими имота, които са собствени на ищеца, като апортирани при учредяването на дружеството в капитала му от съдружника “П. ООД. Имотите са апортирани като вече ипотекирани от “П. ООД в полза на “О.” АД за обезпечаване на задълженията по банков кредит по програма JEREMIE, за които е издадена заповедта за изпълнение. След издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на 08.08.2017 г. вземането на банката-взискател по договора за кредит било удовлетворено, като непогасения остатък от дълга на “П. ООД бил изплатен от Европейския инвестиционен фонд. Банката имала ангажимент да събира дълга за сметка на Европейския инвестиционен фонд, но вече не е титуляр на това вземане. Отправил искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че “П. ООД не дължи на “О.” АД сумите по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5277/2017 г. на БРС.

С обжалваното определение окръжният съд приел, че ищецът не е легитимиран да води иска по чл. 439 ГПК, тъй като не е длъжник в изпълнителното производство, а длъжник е “П. ООД. Ищецът не бил и ипотекарен длъжник, тъй като не бил ипотекирал собствен имот за обезпечаване на чуждо задължение, а придобил чрез апорт имоти, които вече са били ипотекирани от правещия непаричната вноска съдружник “П. ООД.

Поради това съдът заключил, че предявеният иск е недопустим и прекратил производството по делото.

Това определение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно.

Вярно е, ищецът “П.” ООД (н) не е длъжник в изпълнителното производство, защото не е страна по материалното правоотношение по договора за кредит. Той обаче е страна в изпълнителното производство, тъй като е принуден да търпи изпълнение върху негово имущество, което е ипотекирано в полза на взискателя. Съгласно ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, той разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително изпълнение, в т.ч. да води иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, за да оспори - въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание изпълнението. Обстоятелството, че имотите са били ипотекирани преди да бъдат придобити от ищеца, не може да се отрази върху обема на средствата за защита в изпълнителното производство, с които той разполага, и не може да го постави в по-неблагоприятно положение от това, в което би бил праводателят му.

Следователно ищецът е ипотекарен длъжник и е легитимиран да води иск по чл. 439 ГПК за защита на правото си на собственост. Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

При продължаване на съдопроизводствените действия е необходимо да се извърши проверка за редовността на исковата молба, както и за други, 2 различни обстоятелства, които са от значение за допустимостта на производството – тези по чл. 439, ал. 2 ГПК, като се поиска от ищеца да уточни твърденията си за погасяване на вземането на взискателя, кога, от кого и за чия сметка е направено, какъв е остатъкът на дълга, както и да направи съответно уточнение на искането си.

Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 550 от 06.06.2023 г., постановено по т. д. № 244/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

В Р Ъ Щ А делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3