Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 499 от 26.06.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1789/2017
Вид
Решение № 499
Подписан
26.06.2018
Състав
ТОНИ КРЪСТЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№

……...…/.......06.2018 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание при закрити врати на първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ТОНИ

КРЪСТЕВ при участието на секретаря

Мая Иванова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело №

1789 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят

„Феста Холдинг" АД, гр. София твърди, че е кредитор на ответника ЕТ „Паско Пасков“, ЕИК: *********, гр. Варна, тъй като има изискуеми вземания към него, които са възникнали по силата на тъговски сделки – договор за наем и писмено споразумение, с което длъжникът е признал задълженията си. Спирането на плащанията по тези задължения се сочи като основание за обявяване на длъжника в неплатежоспособност. Твърди още, че по негово искане на 04.04.2017 г. срещу длъжника е образувано изп. д. № 20178950400880 по описа на ЧСИ Л. С.. Позовава се на презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ, тъй като от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение безрезултатно е изтекъл шестмесечен срок.

Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ не e подал отговор по реда на чл. 131 ГПК, не се представлява в о.с.з.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка, както и че в тежест на ответника по молбата са възникнали парични задължения по тази търговска сделка, които да са изискуеми. Наред с това следва да бъде установено и настъпване на предвиденото в закона основание за откриване на производство по несъстоятелност за търговец, който не е капиталово търговско дружество, а именно, че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

От представените писмени доказателства и заключението на вещото лице А.Н., което съдът кредитира изцяло като мотивирано, пълно, изготвено в обхвата на компетентност на вещото лице, се установява, че между молителя и длъжника са възникнали облигационни отношения по договор за наем на магазин, обективирани в представените по делото договор от 15.12.2005 г. и писмено споразумение от 31.03.2011 г., както и 14 бр. фактури, издадени от наемодателя. Във всяка от фактурите е посочена дата на плащане и съответно е установен падежът на вземането по всяка от тях, поради което е налице и доказана изискуемост на всички вземания на ищеца по процесните фактури. Със споразумението от 31.03.2011 г. страните са прекратили действието на договора за наем, наемателят е признал задължението и се е задължил да заплати всички дължими суми до 31.12.2011 г. Платил е 4 195.88 лева, а остатъкът в размер на 18 755.17 лева не е заплатил. Общият размер на задълженията за главница е 18 755,17 лева.

Вземанията са изискуеми и ликвидни, което е установено с влязло в законна сила съдебно решение № 4894 от 04.12.2015 г. по гр. д. № 1481/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с което е присъдено и обезщетение за забава равняващо се на законната лихва за периода от 05.01.2010 г. до 05.02.2013 г. в размер на 6 300,00 лева, както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на дълга.

С оглед на изложеното съдът приема за доказано, че в тежест на ЕТ „Паско Пасков", ЕИК: *********, гр. Варна е възникнало парично задължение към молителя за заплащане на сума в размер на общо 18 755.17 лева, представляваща неплатена наемна цена, което е възникнало от търговска сделка – договор за наем на магазин. Вземанията са станали изискуеми от датата на уговорения между страните падеж – 31.12.2011 г., и не се установява да са погасени, поради което следва да се приеме, че молителят се явява кредитор на изискуемо парично задължение, възникнало от търговска сделка и, съответно, е активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника.

По отношение на неплатежоспособността като основание за откриване на производството по несъстоятелност следва да се посочи следното:

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно чл.

608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца (арг. от чл. 631 ТЗ).

Молителят твърди, че е осъществен фактическия състав на предвидена в закона презумпция за неплатежоспособност – тази по чл. 608, ал. 4. Според същата, неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.

625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

От представените с молбата на кредитора писмени доказателства се установява, че въз основа на издадения по гр. д. № 1481/2013 г. по описа на Районен съд – гр.

Варна изпълнителен лист е обазувано изпълнително дело № 20178950400880 по описа на ЧСИ Л. С.. Съдебният изпълнител е връчил покана за доброволно изпълнение на длъжника ЕТ Паско Пасков на 08.04.2017 г. по реда на чл. 47 от ГПК, след която дата плащания не са постъпили по сметка на ЧСИ. По делото не се събраха доказателства, които да опровергаят презумпцията в т.ч. и чрез изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза. Следователно, само на основание посочената презумпция неплатежоспособността на търговеца следва да се счита за установена.

От извършената от съда служебна справка в търговския регистър се установява, че ЕТ „Паско Пасков“ е вписан в търговския регистър чрез пререгистриране на 22.12.2011 г. От вписването си в регистъра търговецът не е публикувал ГФО.

Съгласно оборимата презумпция на чл. 608, ал.2 от ТЗ, предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. При това положение неплатежоспособността следва да се счита за установена и на това основание.

Следва да се съобрази и уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира спиране на изпълнението от длъжника на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.

От заключението на вещото лице, както и от приложените към същото справки от НАП, се установява, че общият размер на публичните задължения на ответника е 11092,86 лева, от които 5676,39 лева – главници и 5416,47 лева – лихви. От справката за задълженията, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, се установява, че главниците по задълженията за вноски към ДОО, НЗОК, ЗДПО, ДДС и ДДФЛ са в общ размер на 3476,39 лева, а за глоби – в общ размер на 2200,00 лева, като за последните не се установява да са свързани с търговската дейност на длъжника. Най-старите непогасени публични задължения свързани с търговската дейност на длъжника са тези по ревизионен акт № *********/20.02.2008 г., които са с падеж 20.02.2008 г.

Видно от единствените, представени от НАП части от ГФО на търговеца, касаещи 2011 и съдържащи някои данни за предходната 2010 г., са налице индиции, че ответникът е имал икономически затруднения – загуба за 2010 г. в размер на 23 хил. лв. при приходи от дейността за същата година 15 хил. лева, т.е. налице е отрицателна стойност на коефициента на рентабилност на приходите от продажби за 2010 г. Данните за 2011 г. сочат на силно намалена икономическа активност – нетни приходи от продажби в размер на 2 хил.лв. при 15 хил. за предходната година, непроменени стойности на материалните запаси, липса на заети лица по трудов договор. Поради липсата на публикувани в ТР или представени на вещото лице баланси не могат да се направят изводи, в т.ч. чрез извършване на експертиза, за коефициентите на ликвидност и другите значими за платежоспособността на търговеца икономически показатели.

При тази фактическа установеност съдът намира, че е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от м. 12.2011 г. – падежът на задълженията по договора за наем с молителя, което продължава и до настоящия момент. Без съмнение след тази дата търговецът не е бил в състояние да погаси както публичноправните си задължения към държавата, така и задължение по търговска сделка с настъпил падеж – посоченото от кредитора „Феста Холдинг“ АД в молбата по чл. 625 от ТЗ. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ не е оборена в производството от ответника, който не установи, че неговото финансово-икономическо състояние, определено на база икономически и финансови показатели, сред които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова, което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.

От гореизложеното може да се направи извод, че е налице трайна неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения, установена чрез едновременното проявление на фактическите състави на трите, установени в чл.

608 от ТЗ законови презумпции, от което следва, че длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Доколкото не се установи наличие на предпоставките по чл. 631 ТЗ за отхвърляне на молбата, съдът преценява същата като основателна. По отношение на ответника – едноличен търговец, следва да се открие производство по несъстоятелност поради изпадане в неплатежоспособност.

По отношение началната дата на неплатежоспособността:

Началната дата е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. За определянето й не е достатъчно установяване на самото неизпълнение на изискуеми задължения към кредиторите, но съдът следва да издири онзи времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.

608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.

В случая са налице косвени данни, че финансовото състояние на ответника е влошено още към 2010 г., но трайното състояние на неплатежоспособност не е безспорно установено от събраните по делото доказателства. Ответникът не е успял да погаси задължението за наемна цена до датата на падежа като същевременно са били налице и непогасени публичноправни задължения с настъпил падеж. Ето защо, въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед уговорения между страните срок за погасяване на задължението по търговската сделка, за най-ранна дата, към която едновременно са били налице и непогасени задължения и влошено състояние, следва да се определи 31.12.2011 г. – падежът на задълженията по сключеното с „Феста Холдинг" АД споразумение. Това следва и от обстоятелството, че длъжникът е признал с писмено споразумение задължението си, т.е. не се касае за неплащане към отделен кредитор поради оспорване на дълга.