Решение № 338 от 18.05.2023, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Пещера, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Т.ка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20225240100591 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 473/31.01.2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, подадена от М. Д. К., ЕГН **********, с адрес: с. Радилово, общ. Пещера, обл.

Пазарджик, *** против И. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, *** и Г. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, с която се иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците И. Д.

Р. и Г. Т. Р., че ищцата М. Д. К. е собственик на следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Радилово, общ. Пещера, обл.

Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1633/20.09.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Радилово, ***, с площ от 405 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 197, квартал: 18, парцел:

XII, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***,

***, *** и ***, ведно с построените в имота сгради, а именно: 1) сграда с идентификатор ***, със застроена площ 70 кв.м, брой етажи: един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2) сграда с идентификатор ***, със застроена площ 25 кв.м, брой етажи: един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и 3) сграда с идентификатор ***, със застроена площ 32 кв.м, брой етажи: един, с предназначение: селскостопанска сграда, на основание 1 наследство и давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от месец януари 2010 г.

Ищцата М. К. твърди, че тя и ответникът И. Р. са съответно дъщеря и син на наследодателите Димитър Т.ов Р., ЕГН **********, починал на 09.05.1985 г. и Надежда И.ова Р., ЕГН **********, починала на 17.03.2018 г., а ответницата Г. Р. е внучка на последните двама. Сочи, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Радилово, ведно с построенитте в него три сгради: сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** са били собственост на родителите й Димитър Р. и Надежда Р.. Изтъква, че след смъртта на баща й Димитър Р. през 1985 г. до 30.09.2010 г. майка й Надежда Р. живяла в къщата в процесния имот, заедно със сина си Т. Д. Р., ЕГН **********, починал на 30.09.2010 г. Брат й Т. Р. оставил като единствен свой наследник по закон дъщеря си – ответницата Г. Р..

Ищцата твърди, че след смъртта на брат й Т. Р. на 30.09.2010 г. поела изцяло грижите по отглеждането на майка си, като през зимата я отглеждала в своя дом, а през лятото в процесния имот в с. Радилово. Сочи, че от месец януари 2010 г. владее процесния имот и в продължение на 12 години се грижи за имота като за свой собствен. Извършвала ремонтни дейности и подобрения в имота със съзнанието, че е неин собствен, като от 1985 г. насам само тя заплащала дължимите местни данъци и такси за имота. Изтъква, че брат й – ответникът И. Р. никога не е предявявал претенции към процесния имот, тъй като бил наясно, че ищцата се е грижила за родителите си приживе и поради това имотът й се полага по право.

Сочи, че през 2022 г. се е снабдила с Удостоверение за търпимост на сградите в имота с изх. № 94 М-475-141/01.04.2022 г. и удостоверение за наследници на брат й Т. Р. с намерение да предприеме действия по започване на процедура по издаване на документ за собственост на процесния имот, ведно с построените в имота сгради, на нейно име. Изтъква, че от удостоверението за наследници на брат й Т. Р. с изненада установила, че същият има дъщеря – ответницата Г. Т. Р., за която никой от семейството й до този момент не знаел. В тази връзка, въпреки че не я познава, ищцата потърсила ответницата Г. Р. и я поканила да уредят отношенията си, но ответницата искала от ищцата голяма сума пари, която ищцата не била в състояние да заплати, а и смятала, че не е длъжна да заплаща, тъй като съществувала декларация от майката на ответницата Г. Р., в която същата признавала обстоятелството, че ответницата Г. Р. не е зачената от съпруга й Т.

Д. Р..

Ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Р., в който заявява, че признава предявения иск. Сочи, че всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба са 2 верни. Излага, че ищцата се е грижила за родителите си приживе, както и че тя е поддържала имота докато са били живи родителите им, а и след тяхната смърт. Признава, че ищцата владее имота повече от 10 години и тя е собственик на имота.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Г. Р., в който оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че е единствен законен наследник на баща си Т. Р., което се установява от официални писмени документи – удостоверение за раждане и удостоверение за наследници. Оспорва твърдението на ищцата, че само тя е поддържала процесния имот. Твърди, че дори ищцата да е живяла в имота и да го е стопанисвала повече от 10 години, за да го придобие по давност, е необходимо да е демонстрирала пред останалите наследници, че владее имота за себе си и да не е допускала останалите наследници до имота, което в случая не е сторено. Изтъква, че обстоятелството, че ищцата се е грижила за майка си Надежда Р. не й дава основание да придобие имота.

Твърди, че подписаната от майка й декларация, че ответницата не е дъщеря на Т. Р. е нищожна и няма действие по отношение на ответницата. Моли да не се кредитира твърдението на ищцата, че никой от семейството не е знаел, че ответницата Г. Р. е дъщеря на Т. Р., тъй като не може да се установи момента на узнаване или липсата на такова. Сочи, че е получила по пощата писмо от ищцата и ответника, с което са я поканили доброволно да поделят съсобствения им имот или да го продадат, като си поделят разходите за снабдяване с необходимите документи за това. Изтъква, че само по себе си писмото представлява признание на ищцата М. К. и ответника И. Р., че ответницата Г. Р. е съсобственик на процесния имот. Излага, че впоследствие е получила второ писмо от ищцата и ответника, с което я поканили да предложи цена, за която би продала своята част от наследствения имот, да предложи цена, за която би изкупила дяловете на ищцата и ответника от наследствената маса, да присъства на сделка с бъдещите купувачи на имота и да се съгласи с предложената от тях цена или да се откаже от наследството на починалия й баща. След като ответницата отговорила на писмото на ищцата и ответниката, комуникацията между тях спряла. Ответницата отрича да е искала от ищцата да й заплати висока сума за процесния имот, каквото твърдение е наведено в исковата молба.

Ответницата Г. Р. моли предявения иск да бъде отхвърлен. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

По делото е постъпила молба с рег. № 3187/15.05.2023 г., нотариално заверена от Нотариус Таня Дъбова с район на действие Р айонен съд – Пазарджик, с рег. № 422 по регистъра на НК, с която ответницата, чрез процесуалния си представител – адв. Ц. М. от САК, изрично упълномощен с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, видно от приложеното по делото пълномощно (л. 109), заявява, че признава иска, че желае съдебното дирене да се прекрати и на основание чл. 237 от ГПК да бъде постановено решение, съобразно направеното признание на иска.

3

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с първоначално субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

С влязло в законна сила Определение № 77/06.02.2023 г. по гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера производството по настоящото гражданско дело е прекратено по отношение на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ищцата М. Д. К. против ответника И. Д. Р., поради оттегляне на иска.

Производството е продължило да се води по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ищцата М. Д. К. против ответницата Г. Т.

Р..

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК к огато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Според нормата на чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на решението при признание на иска е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Следователно решението при признание на иска не се мотивира по същество, а съдът е достатъчно да констатира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск, тоест по същество се признават всички правопораждащи спорното материално право юридически факти. Процесуални предпоставки за постановяване на решение при признаване на иска са: 1) ответникът да е признал иска и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието. Следва да бъдат съобразени и ограниченията на чл. 237, ал. 3 от ГПК.

В процесния случай е налице изрично признание на предявен ия иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от страна на ответницата Г. Р. , което е неоттегляемо на основание чл. 237, ал. 4 от ГПК. Направено е и искане от ищцата да бъде прекратено съдебното дирене и постановено решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК. Не са налице ограниченията по чл. 237, ал. 3 от ГПК – признатото право да противоречи на закона или добрите нрави, или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

С протоколно определение от 17.05.2023 г. съдът, след като е констатирал наличието на кумулативните предпоставки по чл. 237, ал. 1-3 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материалноправни предпоставки, за да постанови решение по 4 реда на чл. 237 от ГПК при признание на иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ищцата М. Д. К. против ответницата Г. Т. Р. , като искът следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищцата. В открито съдебно заседание същата, чрез процесуалния си представител адв. Т.

К., изрично заявява, че не претендира разноски, поради което разноски не следва да бъдат присъждани в нейна полза.

Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Пещера

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Г. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, че ищцата М. Д. К., ЕГН **********, с адрес: с. Радилово, общ. Пещера, обл. Пазарджик, ул.

„Асен Златаров“ № 5, е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радилово, общ. Пещера, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1633/20.09.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с.

Радилово, ***, с площ от 405 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 197, квартал: 18, парцел: XII, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота сгради, а именно: 1) сграда с идентификатор ***, със застроена площ 70 кв.м, брой етажи: един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2) сграда с идентификатор ***, със застроена площ 25 кв.м, брой етажи: един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и 3) сграда с идентификатор ***, със застроена площ 32 кв.м, брой етажи: един, с предназначение: селскостопанска сграда, на основание наследство и давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от месец януари 2010 г.