Определение № 3275 от 17.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3275 гр. Пловдив, 17.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502689 по описа за 2025 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл.ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.С. П., като пълномощник на Г. Сл.Д. против Определение № 7901/ 17.06.2025г. по гр.д. № 17218/ 2024г. по описа на ПРС-ХХV гр.с., с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото Решение № 1007/ 07.03.2025г. по делото в частта на разноските. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.

Постъпил е отговор по частната жалба от ответника по нея „Хепи Кредит“ ООД / с предишно наименование „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД/, ЕИК: 200604885 , чрез адв.Б. С., с който отговор се оспорва основателността на частната жалба по съображения , мотивирани в отговора.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство с посочено правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД вр. с чл.23 ЗПК и чл.86 ЗЗД с цена на иска 1195 лева е било инициирано от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД против ответницата Г. Сл.Д. и е било за заплащане на посочената сума като дължима главница по потребителски договор от 13.12.2022г., признат за недействителен с Решение № 258/ 29.03.2024г. по гр.д.№ 2581/2023г. на РС – Хасково, с оглед на което е поискано от ищеца връщане на даденото по нищожен договор във връзка с приложението на специалната разпоредба на чл.23 ЗПК. В хода на процеса ответницата чрез проц. й представител адв.П. е поискала постановяване на решение при признание на иска , тъй като ответницата не е дала повод за завеждане на иска, както и поради това присъждане на разноски по списък по чл.80 ГПК. Пак в хода на процеса ответницата е заплатила изцяло 1 претендираната сума, поради което с оглед погасяване на задължението в хода на процеса в тази част предявения иск е отхвърлен, като на ищеца – кредитор е присъдена само законната лихва от подаване на ИМ, а в тежест на ответницата са поставени направените от ищеца разноски по делото – 50 лв – ДТ и 480 лева- разноски за адвокат.

С молба от 7.05.2025г. настоящият жалбоподател е поискал на основание чл.248, ал.1 ГПК изменение на постановеното по делото решение , с което на ищеца са присъдени разноски по делото, както и осъждане на ищеца да заплати на адв.П. възнаграждение в размер на 420 лева на основание чл.38 ЗА. Доводите в тази насока са за това, че решението е постановено по реда на чл.237, ал.2 ГПК при признание на иска, ответникът не е оспорил иска, като дори е заплатил , поради което ответникът не е дал повод за завеждане на иска.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК и по двете искания в нея с мотив, основан на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, при която е отчетено наличието на една от предпоставките за възлагане на разноските на ищеца, но не и втората предпоставка ответникът да не е дал повод за предявяване на иска. Освен този мотив, съдът е анализирал и същината на правоотношението между страните след обявяване недействителността на договора за кредит с посоченото решение на РС-Хасково и наличието на яснота у ответната страна за тази недействителност на кредитната сделка, вкл. още към момента на сключване на договора относно получената от нея сума. Съответно последната е останала невъзстановена по нищожната сделка като главница, поради което съобразно ППВС №1/79г. по гр.д.№1/79г. не е необходима покана, независимо от което последната не е възстановила исковата сума до подаване на ИМ, а в хода на процеса.

Фактическите и правни изводи на РС са правилни, обосновани и законосъобразни и се споделят изцяло от настоящата въззивна инстанция.

Ответницата в качеството на кредитополучател по сключен потребителски договор е дала повод за завеждане на делото от кредитора по този договор, тъй като независимо от постановеното съдебно решение по гр.д.№ 2581/2023г. на РС – Хасково , с което процесният договор е бил признат за недействителен по реда на чл.124, ал.1 ГПК, то по силата на Закона настъпва правната последица за дължимост от длъжника по договора на получената сума по него, представляваща главницата, с оглед изричната императивна разпоредба на чл.23 във вр с чл.22 ЗПК. Покана не се дължи освен по изложеното от състава на РС-Пловдив във връзка със задължителната практика на ППВС, но и с оглед на обстоятелството, че за длъжницата по договора е имало яснота относно дължимостта на процесната сума като главница по сключен договор за ПК, която е падежирала и станала изискуема по условията на договора за всички 22 месечни вноски, вкл. до м.октомври 2024г., поради което и е извършила погасяване на вземането към кредитора, но в хода на процеса и не преди подаване на исковата молба, доколкото последната има характер на покана.

С оглед на това на ищеца се дължи присъждане на сторените за производството по делото разноски, каквито не се дължат на ответника.

По така изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и като такава ще 2 се остави без уважение, а обжалваният акт ще се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.278, ал.1, вр. с чл.271, ал.1, пр.I ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 7901/ 17.06.2025г. по гр.д. № 17218/ 2024г. по описа на ПРС-ХХV гр.с., с което е оставено без уважение искането по молба вх.№50698/ 07.05.2025г. на адв.С. П., като пълномощник на Г. Сл.Д., за изменение на постановеното по делото Решение № 1007/ 07.03.2025г. по делото в частта на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3