Решение № 2742 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2742 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100508098 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3578/19.04.2022 г., постановено по гр. д. № 73305/21 г. по описа на СРС, 153 състав, при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. М. Б. и И. М. Б. дължат поравно на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.

149 ЗЕ сумата от 2634,16 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – ап. 49 в гр. София, ж. к. *******, аб. № 53553, за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата от 44,00 лв. за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021 г. до плащането, на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата от 404,20 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за топлоенергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.09.2021 г., като са отхвърлени иска за главница за цена на доставена топлинна енергия за разликата над 2634,16 лв. до пълния предявен размер и период, иска за лихва за разликата над 404,20 лв. до пълния предявен размер, както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9,33 лв., представляваща 1 обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 30.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 58079/21 г. на СРС, 153 състав. С решението К. М. Б. и И. М. Б. са осъдени да заплатят поравно на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 108,45 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 295,65 лв. – разноски в исковото производство, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв.

Н. К., гр. София, ул. „*******, сумите от 51,18 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство и 38,38 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, съразмерно на отхвърлената срещу ответниците част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от К. М. Б. и И. М. Б. срещу решение № 3578/19.04.2022 г., постановено по гр. д. № 73305/21 г. по описа на СРС, 153 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърдят, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържат, че не е доказано по безспорен начин, че ответниците са били потребители на топлинна енергия за битови нужди през процесния период, както и че са изпаднали в забава в погасяването на процесните задължения. Твърдят, че претендираните суми за дялово възнаграждение не са дължими, тъй като не са представени доказателства за основанието и размера им. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете.

Претендират разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В молба, депозирана по делото, поддържа становището, че въззивната жалба е неоснователна.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

2

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците К. М. Б. и И. М. Б., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че е доставил на ответниците през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия до следния топлоснабден имот: ап. 49, находящ се в гр. София, район Надежда, ж. к. „*******, като дължимата цена за доставената топлинна енергия не е била платена. Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 58079/21 г. по описа на СРС, 153 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение срещу К. М. Б. и И. М.

Б. за заплащане при условията на разделна отговорност на процесните суми, както и че след подадени възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са дадени указания за предявяване на искове за установяване на съществуването на процесните суми. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца, при условията на разделна отговорност, поравно, както следва: сумата от 2808,71 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 430,98 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 30.09.2021 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 44,00 лв. – главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021 г. до окончателното плащане, и мораторна лихва в размер на 9,33 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 30.09.2021 г., начислена върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение. Претендира разноски.

Ответниците - К. М. Б. и И. М. Б. са подали отговори на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорват, че са били собственици или ползватели на процесния имот през процесния период, поради което считат, че не са били в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия през процесния период за процесния имот. При условията 3 на евентуалност поддържат, че не са поръчвали доставка на съответното количество топлинна енергия, поради което не дължат плащането й – по арг. от чл. 62 ЗЗП. Оспорват, че дължат възнаграждение за дялово разпределение, като твърдят, че услугата „дялово разпределение“ се е предоставяла от третото лице – помагач и че то е титуляр на вземането. Оспорват да са изпаднали в забава в погасяването на претендираните суми за главница за доставена топлинна енергия по предвидения в ОУ начин – чрез публикуването на изравнителните фактури на интернет страницата на ищеца и изтичането на 30 – дневния срок от публикуването им. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.

Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД изразява становището, че предявените искове са основателни.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово 4 топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице 5 придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

По делото не се спори, че ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди от 2016 г. са били публикувани и са влезли в сила, както и че процесният имот е бил топлофициран, и сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорният въпрос по делото е дали въззивниците – ответници в първоинстанционното производство са били потребители на топлинна енергия за битови нужди през процесния период по отношение на процесния имот.

От представения като доказателство по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 18.07.1988 г. се установява, че И. М. И. и К. М. Б. са закупили при равни права процесния недвижим имот, представляващ ап. 49, находящ се в гр. София, ж. к. *******.

Тъй като въззивниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот на основание процесния договор за покупко – продажба, то в това им качество те се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ по отношение на процесния имот за процесния период. Ето защо, въззивният съд приема, че между въззивниците и „Топлофикация София“ ЕАД е налице облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за процесния имот през процесния период.