Решение № 5538 от 13.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5538 гр. Пловдив, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330100505 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, против П. Б. М., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 240 ЗЗД за сумата от 50 лева – главница с падежна дата 15.08.2022 г. по Договор за предоставяне на потребителски кредит от разС.ие № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2024 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.12.2024 г. по ч.гр.д. № 20785/2024 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че на * между „Изи Финанс“ ЕООД, като кредитодател и П. Б. М., като кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит от разС.ие № *, сключен при условията на ЗПФУР, въз основа на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя парична сума в размер на 800 лева.

Ответникът следвало да изплати предоставения кредит на 16 вноски, за периода от 18.11.2021 г. – 11.02.2023 г. Твърди, че вноската в размер от 50 лева е с падежна дата 15.08.2022 г. е останала непогасена.

Сочи, че между страните по повод процесния договор има влязло в законна сила решение по гр.д. № 18141/2022 г. по описа на ПРС, с което е уважен предявения иск на ищеца по повод друга вноска от договора от * – от 17.05.2022 г. Навежда доводи, че с постановеното решение, със сила на пресъдено нещо е установено между страните наличието на валидно сключено правоотношение, както и, че заемната сума е усвоена от ответника.

Поради липсата на погасяване на вноската с падежна дата – 15.08.2022 г., ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 20785/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение за недължимост, в резултат на което възникнал 1 правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли предявената претенция да бъде уважена в цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 29.11.2024 г. до окончателното й погасяване. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

На първо място, оспорва, че е сключил процесния договор, че го е подписвал и не го е потвърждавал.

На следващо място, изразява становище, че процесният договор е нищожен, поради нарушаване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Лихвеният процент не отговарял на действителния, с оглед предвидената неустойка, представляваща добавък към договорната лихва. Излага и, че клаузата за дължимост на договорна лихва е нищожна, поради противоречие със закона, добрите нрави и като неравноправна по смисъла на ЗЗП.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 20785/2024 г. по описа на ПРС, ХХV гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 10225/02.12.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 50 лева – главница с падежна дата 15.08.2022 г., дължима по сключен между страните Договор за предоставяне на кредит от разС.ие № ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за разноски.

Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчването на съобщението. Установителният иск е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

Предвид изложеното, предявения установителен иск е допустими и подлежи на разглеждане по същество.

Относно неговата основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважен така предявения иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разС.ие № ***, за което е получено съгласие, чрез ел. изявления от ответника при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяването на претендираната вноска; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита; т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесната сума за посочената падежна дата, както и правомерността на начисляването му.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, както и да установи твърденията и възраженията в отговора, вкл. за недействителност на договора, поради противоречие със ЗПК, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

С Договор за предоставяне на кредит от разС.ие № */21.10.2021 г., сключен между ищеца „Изи Финанс“ и ответника П. Б. М., на ответника е бил отпуснат заем в размер на 800 лева, който следвало да бъде издължен на 16 вноски, за периода 18.11.2021 г. – 11.02.2023 г., при фиксиран ГЛП 40.15 % и ГПР – 48.44 %. Предвижда се и неустойка в 2 размер на 340.20 лева.

По кредита има извършени частични плащания от ответника П. Б. М..

Към договора за предоставяне на кредит са представени Общите условия към него и погасителен план, и-мейл кореспонденция за одобрение за заем и за извършен превод от ищеца по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, с титуляр П. Б. М., на сумата от 800 лева по договор за заем № *.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че е отпусната на П. Б. М., сума по Договор за предоставяне на кредит № */*. в размер на 800 лева е преведена по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, с титуляр на сметката П. Б. М.. Вещото лице установява, че размерът на извършените плащания по кредита от ответника, отразени в системата на „Изи Финанс“ ЕООД е в общ размер на 970 лева, разпределени, както следва: 305 лева – главница; 665 лева – разноски по гр.д. № 1814/2022 г. и ч.гр.д. № 10054/2024 г. на РС – Пловдив; няма разпределени плащания за възнаградителна лихва, такси и неустойка по договора. Вещото лице е посочило, че главница с падежна дата:

15.08.2022 г. в размер на 50 лева – не е погасена.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума и за който е възникнало задължение да върне така предоставената сума.

От изисканото за послужване гр. д. № 1814/2022 г. по описа на ПРС, се установява, че е постановено влязло в законна сила на 09.12.2023 г. - Решение № 4024/09.10.2024 г., с което е признато за установено, че П. Б. М. дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, сумата от 50 лева – главница с падежна дата 17.05.2022 г., дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит от разС.ие № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.11.2022 г. по ч.гр.д. № 16689/2022 г. по описа на ПРС.

За да постанови този резултат, съдът, видно от решаващите му мотиви, е приел, че процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит от разС.ие № *** е сключен между страните; че ищецът е предоставил на ответника паричен заем в общ размер на 800 лева, както и, че сключения между страните процесен Договор за потребителски кредит от * е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Приел е също, че в този случай, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като потребителят дължи на връщане единствено чистата стойност на кредита. Приел е също, че по кредита не е заплатена претендираната главница от 50 лева, с настъпила падежна дата 17.05.2022 г., поради което е уважил претенцията.

В настоящия случай се иска установяване на задължения за главница в размер на 50 лева, с настъпила падежна дата – 15.08.2022 г. по същият Договор за потребителски кредит.

Формираната сила на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 1814/2022 г. по описа на ПРС преклудира правоизключващите възражения на ответника относно спорното право, както и възраженията му срещу правопораждащите факти, относими към възникването и съществуването на спорното право. Противното би означавало да се стигне до пререшаване на вече решен в предходното дело спор и в този смисъл преразглеждането на съответните въпроси в настоящото дело би се явило недопустимо.

Ето защо, съдът намира, че по всички процесни факти между страните /с изкл. на размера/ е създадена сила на пресъдено нещо – че правоотношението по този договор е възникнало, сумата е получена, но подлежи на връщане, тъй като същият е недействителен, поради неспазване изискванията на ЗПК - влязло в сила Решение на ПРС № 4024/09.10.2024 г. по гр.д. № 1814/2022 г. по описа на ПРС.

Пререшаването на всички тези въпроси е недопустимо, респ. излагането на 3 допълнителни мотиви - безпредметно.

Следователно договорът е недействителен, сумата е получена, като съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, което е заемната сума, но не и лихви или други разходи, като връщането й се осъществява по правилата на неоснователното обогатяване, тъй като договорът е нищожен, респ. получената от него заемна сума е усвоена при липса на правно основание за това.

Съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи, като платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата.

Относно размера на задълженията и погасените суми, по делото е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се установява, че макар общият размер на платените суми по Договора за предоставяне на кредит № */*, да са в общ размер на 970 лева, същите са разпределени по пера за главница - 305 лева – главница и 665 лева – за разноски по гр.д. № 1814/2022 г. и ч.гр.д. № 10054/2024 г. на РС – Пловдив, като вещото лице установява, че претендираната в настоящото производство главница с падежна дата:

15.08.2022 г. в размер на 50 лева – не е погасена.

Съгласно договора, крайният срок на договора е 11.02.2023 г., на която дата е падежът на последната вноска по кредита, като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2024 г., крайният падеж по договора е настъпил.

Ето защо и, предявеният установителен иск следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца: за сумата от 50 лева – главница с падежна дата 15.08.2022 г., по Договор за предоставяне на кредит от разС.ие № ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, но в конкретния случай, съдът намира, че такива не следва да му бъдат присъждани, поради следното:

Видно от изисканото гр.д. № 18141/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ищецът завежда отделни заповедни дела, респ. искови дела, с предмет отделни погасителни вноски за главница по договора за представяне на потребителски кредит от разС.ие № * от *, сключен между страните и въпреки постановеното по делото Решение № 4024/09.10.2023 г. влязло в законна сила на 09.12.2023 г.