Решение № 135 от 18.05.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Шумен, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233600500085 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283, представлявано от Д.К.К. и М.С., чрез пълномощника адв. В . Г. от САК срещу решение № 936/14.12.2022 г. по гр.д. № 485/2022 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят намира решението за неправилно – постановено при съществено процесуално нарушение, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи исковите му претенции и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, назначеният на въззиваемата А. Р. Б. особен представител – адв. Т. Х. от ШАК е депозирала отговор на жалбата, в който я оспорва като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното: Гр.д. № 485/2022 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемата, имаща за предмет обективно съединени искове за признаване за установено съществуването вземания на ищеца от ответницата за сумите: 1/ 562.43 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на 1 мобилни услуги по договори с абонаментен номер № 005931692, за които са издадени фактури № 7300450606/15.02.2020 г., № 7301749201/15.03.2020 г., № 7303215043/15.04.2020 г. и № 730452110/15.05.2020 г., за периода 15.01.2020 г. – 14.05.2020 г., от които 85.56 лева по договор за мобилен номер 359892948253 - от 16.02.2019 г., 89.22 лева по договор за мобилен номер 359893816510 - от 06.02.2020 г. и 387.65 лева по договор за мобилен номер 359899812621 - от 14.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата;2/ 374.48 лева, представляваща неплатени лизингови вноски, от които 53.94 лева – по договор за лизинг от 23.11.2018 г., 113.31 лева – по договор за лизинг от 16.02.2019, 207.23 лева – по договор за лизинг от 14.11.2019 г. и 3/ 242.54 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за абонамент, от които 54.65 лева – за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.02.2019 г. за мобилен номер 359892948253, 92.65 лева – за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.02.2020 г. за мобилен номер 359893816510 и 95.24 лева – за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 14.11.2019 г. за мобилен номер 359899812621, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3268/2021 г. по описа на ШРС, като му бъдат присъдени и извършените в исковото и заповедното производство деловодни разноски.

Ищецът е обосновал правото на си вземане с обстоятелството, че, по силата на сключени между страните договор за мобилни услуги от 23.11.2018 г. и допълнителни споразумения към него, договор за лизинг от 23.11.2018 г., договор за мобилни услуги от 16.02.2019 г., договор за лизинг от 16.02.2019 г., договор за мобилни услуги от 14.11.2019 г. и договор за лизинг от 14.11.2019 г., през периода 15.01.2020 г. – 14.05.2020 г. е предоставил на ответницата и същата е ползвала договорените мобилни услуги, но не е изпълнила задълженията си за заплащане на дължими месечни абонаменти за мобилни номера 359892948253, 359893816510 и 359899812621 в общ размер на 562.43 лева. Предвид това и на основание чл.11 от съответните договори за мобилни услуги, вр. чл.75, вр. чл.19б от ОУ, операторът е прекратил индивидуалните й договори за ползване на абонаменти и е издал крайна фактура № 7305832272/15.06.2020 г., в която е начислил и неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент по чл.11 от договорите, в размер на 242.54 лева.

Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяването им, на основание чл.12, ал.2 от ОУ, са били обявени за предсрочно изискуеми месечните вноски за предоставените на абоната мобилни устройства, в размер на 53.94 лева – по договор за лизинг от 23.11.2018 г., от които 44.95 лева – 5 бр. неизплатени лизингови вноски за периода м. юни 2020 – м. октомври 2020 г., съгласно погасителния план и 8.99 лева – допълнителна вноска за закупуване на устройството; 113.31 лева – по договор за лизинг от 16.02.2019 г., от които 100.72 лева – 16 бр. неизплатени лизингови вноски за периода м. юни 2020 г. – м. февруари 2021 г., съгласно погасителния план и 12.59 лева – допълнителна вноска за закупуване на устройството и 207.23 лева – по договор за лизинг от 14.11.2019 г., от които 195.04 лева – 11 бр. неизплатени лизингови вноски за периода м. юни 2020 г. – м. октомври 2021 г., съгласно погасителния план и 12.19 лева – допълнителна вноска за закупуване на 2 устройството. Датата на деактивация на процесните абонаменти е 05.05.2020 г..

Назначеният на ответницата особен представител е депозирал отговор, в който е оспорил предявените искове като изцяло неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.342 от ТЗ, вр. чл.92, вр. чл.79 от ЗЗД, като с решението си е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „ Йеттел България „ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България/ с ЕИК 130460283, с адрес гр.С..., законен представител: Д.К.К. и М.С., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.342 от ТЗ, вр. с чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено, че А. Р. Б. ЕГН ********** с адрес с. Н...0 дължи на „ Йеттел България „ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България/ с ЕИК 130460283, с адрес гр.С..., законен представител:

Д.К.К. и М.С., сумата от 562.43 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер 359893816510/23.11.2018 г., с подписано към него допълнително споразумение от 06.02.2020 г. и договор за лизинг от 23.11.2018 г., от дата 16.02.2019 г., за ползване на мобилен номер 359892948253 и договор за лизинг от 16.02.2019 г. до 14.11.2019 г., за ползване на мобилен номер 359899812621, договор за лизинг от 4.11.2019 г., предоставени по договора фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № 006277818, под който номер/а са издавани месечните фактури, за отчетния период на фактуриране от 15.01.2020 г. до 14.05.2020 г., както следва: фактура № 7300450606 от 15.02. 2020 г., за отчетения период на потребление от 15.01.2020 г. до 14.02.2020 г., за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, фактура № 7301749201 от 15.03.2020 г., за отчетния период на потребление от 15.02.2020 г. до 14.03.2020 г., за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, фактура № 7303215043 от 15.04.2020 г., за отчетния период на потребление от 15.03.2020 г. до 14.04.2020 г., за месечните абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги и фактура № 730452110 от 15.05.2020 г., за отчетния период на потребление от 15.04.2020 г. до 14.05.2020 г., за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, с 374.48 лева представляваща незаплатени лизингови вноски, с 242,54 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и законна лихва от 10.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението се обжалва изцяло от ищеца.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното:

Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 3268/2021 г. по описа на ШРС в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1248/13.12.2021 г., с която ответницата е била задължена да му заплати сумата от 562.43 3 лева - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер 359893816510/23.11.2018 г., с подписано към него допълнително споразумение от 06.02.2020 г. и договор за лизинг от 23.11.2018 г., от дата 16.02.2019 г. за ползване на мобилен номер 359892948253 и договор за лизинг 16.02.2019 г. до 14.11.2019 г., за ползване на мобилен номер 359899812621, договор за лизинг от 04.11.2019 г., предоставени по договора фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № 006277818, под който номер/а са издавани месечните фактури, за отчетния период на фактуриране от 15.01.2020 г. до 14.05.2020 г., както следва: фактура № 7300450606 от 15.02. 2020 г. за отчетения период на потребление от 15.01.2020 г. до 14.02.2020 г., за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги; фактура № 7301749201 от 15.03.2020 г., за отчетения период на потребление от 15.02.2020 г. до 14.03.2020 г., за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги; фактура № 7303215043 от 15.04.2020 г. за отчетения период на потребление от 15.03.2020 г. до 14.04.2020 г., за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги и фактура № 730452110 от 15.05.2020 г. за отчетения период на потребление от 15.04.2020 г. до 14.05.2020 г., за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, с 374.48 лева – представляваща неизплатени лизингови вноски, с 242.54 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и законна лихва от 10.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 237.54 лева – разноски по делото, от които 25 лева заплатена държавна такса и 187.54 лева – адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с определение № 246/31.01.2022 г., заповедният съд е разпоредил на заявителя да предяви вземанията си по съдебен ред, което същият е сторил в срок с разглежданата искова молба.

Изложеното е основание за съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ са допустими.

По основателността на исковете:

Между страните не се спори, че помежду им са били сключени:

1/ договор за мобилни услуги от 23.11.2018 г. за предпочетен номер 359893816510, абонаментен план Тотал + 17.99, с месечен абонамент 17.99 лева, изменен с допълнително споразумение от 06.02.2020 г., с което е уговорен абонаментен план Тотал +, с месечен абонамент за първоначалния срок на договора / 24 месеца / в размер на 20.99 лева и месечен абонамент след първоначалния срок на договора в размер на 24.99 лева.

2/договор за лизинг от 23.11.2018 г., за ползване на устройство MEIZU за телефонен номер 359893816510, с обща лизингова цена в размер на 206.77 лева с ДДС, подлежаща на изплащане на 23 равни месечни вноски в размер на по 8.99 лева;

3/ договор за мобилни услуги от 16.02.2019 г. за предпочетен номер 359892948253, 4 абонаментен план Тотал 12.99, с месечен абонамент 12.99 лева;

4/ договор за мобилни услуги от 14.11.2019 г. за предпочетен номер 359899812621, абонаментен план Тотал +, с месечен абонамент 12.99 лева за първоначалния срок на договора / 24 месеца / и 15.99 лева на месец след изтичане първоначалния срок на договора и

5/ договор за лизинг от 14.11.2019 г. за устройство SAMSUNG, с обща лизингова цена в размер на 357.87 лева с ДДС, подлежаща на изплащане на 23 равни месечни вноски в размер на по 12.19 лева;

Във визираните договори за мобилни услуги е било уговорено, че след изтичане на първоначалния срок, договорът се превръща в безсрочен и може да бъде прекратен по всяко време на действието му с едномесечно писмено предизвестие. При прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя, същият дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; б/ в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, чиито срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството / в брой, без абонамент /, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му / в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг /, съответстваща на оставащия срок на договора.