Решение № 349 от 23.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Варна, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110200394 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба Г. В. Г. против НП №25-0819005133/15.12.2025г. на Началника на група към сектор ПП ОД МВР Варна, с което на Г. В. Г. е наложено административно наказание в пункт първи “ГЛОБА” в размер на 153,39 евро /300 лева/ и административно наказание в пункт втори “ГЛОБА” в размер на 511,29 евро /1000 лева/ и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДП.

Жалбоподателят моли да бъде изменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява, като процесуалният представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована не се представлява и не е изразила становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган В град Варна по бул.

1

Цар Освободител посока бул. Васил Левски до кръстовището с улица Вяра, жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил "Нисан" с рег. N***, като не спазва необходимото разстояние при движение зад друго ППС и предизвиква ПТП с материални щети, като блъска движещият се пред него лек автомобил "Ауди" с рег. №***. Същия управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 0,81 промила в обема на издишания от водача въздух, установена с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARPL-0233.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органсъгласно заповед № I-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

По пункт 1 от издаденото наказателно постановление:

Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.23 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма и на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДП е наложил наказание. Съгласно разпоредбата на закона водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Горното не е било изпълнено 2 от жалбаподателят. Това се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства и приложените по АНП писмени доказателства. Съдът намира, че наказанието на жалбоподателя е определено правилно, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

По пункт 2 от издаденото наказателно постановление:

Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е приложил закона, след като е констатирал извършеното нарушение и е наложил санкция по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Правилно АНО е описал установената концентрация на алкохол измерена посредством техн. средство Дрегер Алкотест 7510. Видно от приложените по делото доказателства уреда е минал периодична проверка, а актосъставителя е лице, което е обучено да борави с него. В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че неправилно била определана измерената концентрация на алкохол. Съдът намира, че наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка. АНО е събрал доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че фактическата обстановка описана в АУАН и НП отговаря на обективната действителност. Правилно АНО е определил нарушената законова разпоредба, а именно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Управлението на ППС под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества е въздигнато в нарушение.

Видно от НП и АУАН в текста конкретно е било описано нарушението и става ясно, че жалбоподателя е наказан затова, че е управлявал МПС с алкохол в кръвта си над 0,81 промила. Жалбоподателят е санкциониран по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, като правилно е била определена санкционната норма. Жалбоподателя е научил в какво е обвинен и срещу какво да се защитава като по никакъв начин не е било нарушено правото му на защита. Съдът намери, че при индивидуализацията на административните наказания, наложени на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя, който видно от приложената справка и писмените доказателства има и други нарушения по ЗДП. Съдът намира, че размера на наказанията – Глоба и Лишаване от право да управлява МПС е императивно предвиден в ЗДП и не е налице законова възможност за намаляването му. Наложеното наказание е справедливо и 3 съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид.

Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 40,90 евро/80лева/.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №25-0819-005133/15.12.2025г. на Началника на група към сектор ПП ОД МВР Варна, с което на Г. В. Г. е наложено административно наказание в пункт първи “ГЛОБА” в размер на 153,39 евро /300 лева/ и административно наказание в пункт втори “ГЛОБА” в размер на 511,29 евро /1000 лева/ и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 4 месеца на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА Г. В. Г. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро /80 лева/, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВАС по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5